Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Капитализмът не е виновен, той е нашият изход от кризата

Пандемията ни показва, че сме оптимизирали икономиката откъм ефективност, а не откъм устойчивост

Капитализмът не е виновен, той е нашият изход от кризата

Снимка: Getty

Коронавирусната криза представлява равносметка за капитализма. И не само Джеръми Корбин (лидерът на лейбъристите във Великобритания - бел. прев.) смята така. Множество добродетелни гласове настояват, че спасителните мерки трябва да разделят корпоративните овце и кози, с назидателно наказание за фирми, които са използвали такива порочни практики като офшорна регистрация, обратно изкупуване на акции и дивиденти. Дори Financial Times настоява, че „една от последиците от пандемията трябва да бъде преразглеждането на отношенията между бизнеса и обществото“, пише за FT Робърт Колвил, директор на мозъчния тръст Център за изследване на политики.

Това констатира неправилно не само как попаднахме в тази каша, но и как можем да се измъкнем от нея. Очевидно никой не искаше пандемия. И все пак, ако тя трябваше да се случи, сега може би е най-доброто време в историята. Представете си справяне през последните няколко седмици на блокади без Zoom, Netflix или Amazon. Представете си колко бързо уебсайтът на правителството за отпуските щеше да падне без облачни компютри зад него. Представете си колко по-дълго ще отнеме производството на ваксина без усилията на официалните институции, неправителствените организации и фармацевтичните компании да намалят вероятното време от години на месеци.

Още по темата

Този напредък не беше постигнат във вакуум. Той беше възможен, защото Обединеното кралство е богата и развита икономика на свободния пазар. Такава, в която фирми като Barbour могат да се преоборудват, за да произвеждат хирургически престилки и почистващи препарати за Националната здравна служба, или BrewDog може да прави гел за ръце. В която AstraZeneca може да застане зад Оксфордския университет, за да ускори процеса по създаването на ваксина. Икономика, в която разполагаме с богатството и кредитоспособността, за да поддържаме икономиката, макар и с огромни разходи, през месеците на дълбоко замразяване.

Доброто на тази епидемия е, че досега тежестта пада главно върху държавите, които са в състояние да се справят. Това е в рязък контраст с прогнозите преди кризата. Икономисти като Лари Самърс, които предупреждаваха за риска от пандемия, всеобщо предполагаха, че развиващият се свят ще понесе основната тежест. Проучване на Световната банка от 2013 г., например, предвиждаше, че тежка пандемия „ще донесе масово страдание, като най-силно ще удари бедните и хората в нестабилни държави”.

Причината за подобни прогнози беше проста и обоснована. Както при последиците от изменението на климата, богатството е най-добрата гаранция за устойчивост в дългосрочен план. При възстановяването от тази криза е жизненоважно да си спомним този урок. Причината Риши Сунак (британският финансов министър - бел. прев.) да направи всичко възможно, за да запази частния сектор, е защото той знае, че възстановяването ще се гради именно върху него. Ние не просто ще разчитаме на частния сектор за масово производство на ваксини, тестове и предпазно оборудване, но и за постигането на растеж, разкриването на работни места и предоставянето на данъчни приходи, които ще ни извадят от тази дупка.

След кризата през 2008 г. Великобритания се възползва не само от независимата си парична политика, но и от далеч по-гъвкавия си пазар на труда в сравнение с много от европейските си партньори. Резултатът, съчетан с намалението на данъците върху бизнеса и личните доходи, беше, че между 2010 и 2015 г. създадохме повече работни места, отколкото останалата част от ЕС като цяло.

Тъй като сега милиони повече хора се редят на опашка за помощи, най-ценното нещо, което министрите могат да направят, е да не говорят с кухи фрази за социални договори, а да се фокусират върху пренахването на всяка пречка пред растежа и работните места. Това означава да се отделя по-малко време за установяване кои бизнеси са „добри“ и кои са „лоши“, и повече за подкрепа на всякакъв вид бизнес, така че да се направи Великобритания най-доброто място за стартиране, растеж и управление на компания.

Вярно е, че тази криза има на какво да ни учи. Ние много ясно оптимизирахме икономиката - и в действителност здравната служба - откъм ефективност, а не откъм устойчивост. Големите взаимосвързани вериги за доставки са прекрасни неща, но силно уязвими на изчезването на отделни техни компоненти. Строителните фирми, които се опитаха да продължат да работят, с подходящи дезинфекция и дистанциране, бяха осуетени от затварянето на строителните търговци или доставчиците на компоненти.

Но в същото време правителственото командване и контрол нямат много по-добри резултати: поразително е, че здравните системи, които се справиха най-добре с епидемията, в Германия и Южна Корея, имаха много по-широк спектър от доставки и много по-голяма децентрализация на функции като тестването.

След края на корона бедствието неминуемо ще има сектори, които ще се борят за оцеляване. Осигуряването на възможно най-лесното пренасочване на работниците трябва да бъде ключова цел на политиката. Такава трябва да е и запазването на малкия и семеен бизнес във Великобритания, които създават лъвския дял от работните места и отдавна са пренебрегвани от правителството.

Но урокът от тази криза не е, че свободният пазар трябва да бъде поправен, а, че той все още е най-доброто средство за постигане на просперитет. Нека спрем да се занимаваме с това какъв капитализъм искаме да имаме след кризата, а да сме благодарни, че изобщо го имаме.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Миглена Иванова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (17)

   1| 2    
1
 
4
 
17
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
Вече започвам да се съмнявам, че някой изобщо е прочел статията. В най-добрия случай коментиращите са я минали по диагонал. Оттам и всички противоречиви интерпретации. Имперски, за обратното изкупуване на акции авторът цитира мнението на лейбъристите, с които той явно не е съгласен. За плащането на дивиденти също не си разбрал правилно. На други критици не се наемам да отговарям, защото те дори не са си направили труда да се аргументират, а някои очевидно така и не са схванали за какво иде реч.
2
 
1
 
16
khao до: Императорът
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
хахха, и това дето си прочел не си го разбрал ... класика!
3
 
3
 
15
преди 4 месеца
Плащането на дивиденти и обратното изкупуване на акции били порочни практики? МООООЛЯ? Натам спрях да чета - явно идеята е компаниите да си дават печалбите на социопаразитите - да си лежат и да си пият рикията.
2
 
5
 
14
khao до: zelka007
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
липсват ли ти големите трудови колективи , нищонеправенето , клюкарстването , скатаването от работа
----
изобщо, всеки ден ги виждам в корпоративния свят, без бунгалата разбита се, сега ходиме на СПА
1
 
3
 
13
khao до: Ку-Ку
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
+1 даже не можах да е довърша. общи приказки с акцент върху глуупостите!

Още от Европа
Най-богатият британец и фен на Brexit се мести в Монако