Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Кипърската „пътна карта” за излизане от кризата: пълно възстановяване през 2021

В борбата с вируса средиземноморската страна мобилизира приходи от европейски фондове, бюджетен излишък, дългосрочни облигации, законодателни промени

Кипърската „пътна карта” за излизане от кризата: пълно възстановяване през 2021

Снимка: Simon Dawson/Bloomberg

След продължила повече от 6 седмици карантина заради коронавируса със строги ограничения /по-драстични от въведените в България/, в понеделник /4 май/ Кипър се съживи. На обектите отново се събраха работещите в строителството, търговците на дребно отвориха магазините, служителите в държавната администрация се върнаха в офисите си.

Още по темата

Така в Кипър започна първият, смятан за ключов, етап от

поствирусното нормализиране

на икономическия и социалния живот - на постепенно премахване на ограничителните мерки за движение на гражданите заради заразата и рестартиране на блокирания бизнес.

Страната има разработена стратегия и план кога и как да стане това. „Пътната карта” за излизане от коронавирусната криза с начало 4 май бе представена от президента Никос Анастасиадис миналата седмица /29 април/. Предвижда се тя да се осъществи в 4 фази до юли. А одобрената от правителството още в средата на април стратегическа рамка за развитието на икономиката в новите условия включва 3 етапа на нейното възстановяване, с хоризонт до края на 2021 г.

Планът, който Кипър започна да изпълнява от понеделник, още е далеч от резултати и най-вече успех, така че едва ли може да бъде „преписан”, каквито намерения към антивирусните икономически програми на европейските държави изрази премиерът Бойко Борисов. Но моделът на малката средиземноморска страна все пак заслужава внимание, защото тя вече има успешен „кризисен” опит. Кипър е една от малкото членки на ЕС, която за втори път за последните 7 години разработва и реализира пакет от спасителни мерки, с които да изтегли икономиката си от криза. Първият - след тежкия банков срив от 2013 г., превърна спрялата само на крачка от фалита държава в една от най-динамично развиващите се в ЕС.

„Отново, в резултат на усилията на всички, нашата малка родина се превръща в референтна страна за успешното лечение на още една криза”, с гордост подчерта президентът Никос Анастасиадис в обръщението си към нацията миналата седмица.

Кипърският рестарт

стана възможен благодарение на вдъхващото оптимизъм развитието на епидемията на острова. През последните 10 дни потвърдените нови случаи на заразени с короновирус остават стабилно едноцифрено число, около 5 - 8 на ден, при извършвани дневно над 2000-2500 теста и този резултат засили очакванията и натиска за отваряне на компаниите.

Кипърският президент заяви обаче, че правителството е предпочело предпазливия подход - въпреки призивите на бизнес общността за бързо рестартиране на икономиката, тъй като прибързаните стъпки на други страни да съживяват бизнеса са довели до нов скок на инфекциите с COVID-19.

Фазата, в който Кипър навлезе от 4 май, е „най-трудната и опасна за излизане от коронавирусната криза, защото именно тя ще определи успеха на третата фаза за възстановяване на икономиката. Ако не се управлява правилно, тя може да се окаже катастрофална за здравето и икономиката ни”, предупреди министърът на финансите Константинос Петридис.

Бизнесът също определя започналия етап като „крайъгълен камък” не само заради големия брой предприятия, които възобновяват стопанската си активност. За първи път на практика се проиграват новите мерки и изисквания за защита и безопасност, с които икономиката ще трябва да се пренастрои да работи дълго време.

Първи работен ден в „големия понеделник“ в Кипър имаха повече от 70 000 работници в над 18 000 фирми с малки магазини за търговия на дребно /без моловете/ и близо 8500 строителни компании, техни подизпълнители, производители и търговци на строителни материали.

Посочените за първи „стартови номера” в частичното възобновяване на пострадалата от COVID-19 икономика са ключови, жизненоважни сектори за развитието й. Те са определени за приоритетни заради значителния им принос за брутния вътрешен продукт, заетостта и приходите в държавната хазна, както и заради сравнително ниския риск от разпространение на вируса, обясниха от правителството.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Европа
Насилието в САЩ не успя да спре възхода на европейските борси