Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Лидерите на ЕС договориха милиардния помощен пакет и бюджета до 2027 г.

Средствата може да бъдат намалявани с решение в Съвета на държавите членки с така нареченото квалифицирано мнозинство

Лидерите на ЕС договориха милиардния помощен пакет и бюджета до 2027 г.

Френският президент Еманюел Макрон (ляво) и германският канцлер Ангела Меркел (вдясно) разговарят по време на последната дискусия на кръгла маса след четиридневна европейска среща на върха на Европейския съвет в Брюксел, Белгия, 21 юли 2020 г. Снимка: EPA / STEPHANIE LECOCQ / POOL

След четири дни и четири нощи държавните и правителствените ръководители на ЕС постигнаха съгласие за Фонда за помощ в рамките на причинената от коронавируса криза и следващата седемгодишна финансова рамка на ЕС. „Сделка", написа председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел рано сутринта във вторник в Twitter. Френският президент Еманюел Макрон говори за „исторически ден за Европа".

Държавите и правителствените ръководители преговаряха за плана за развитие срещу икономическите последици от кризата от петък. Той струва общо 750 милиарда евро. Делът на безвъзмездните средства, които не трябва да се връщат, е намален от 500 на 390 млрд. евро под натиск от страна на група държави около Холандия и Австрия. Други 360 млрд. евро са налични като заеми.

Държавните и правителствените ръководители също така се съгласиха по силно противоречивия въпрос дали средствата на ЕС могат да бъдат намалени в бъдеще, ако се наруши върховенството на закона. Това изисква решение в Съвета на държавите членки с така нареченото квалифицирано мнозинство.

Какъв е бюджетът?

Приета бе и следващата финансова рамка на ЕС за периода от 2021 до 2027 г., от която се финансират програми за земеделски производители, региони, компании или изследователи. Тя е с обем 1,074 трлн. евро.

Отпускането на средствата от фонда за възстановяване ще бъде съобразно националните данни за брутния национален доход и според изпълнението на националните икономически програми, при следване на препоръките на ЕК по т. нар. европейски семестър (насоки за икономическо развитие). Предвижда се 30 на сто от общия бюджет да бъде насочен към цели за опазването на околната среда.

Предвижда се от догодина в ЕС да бъде въведен данък върху пластмасата. Очаква се ЕК да предложи начини за облагане на въглеродните замърсители и търговците онлайн от 2023 година. Изразена е готовност за въвеждане и на нови такси върху паричните преводи.

Намалени са парите за кохезия, устойчивост и ценности от над 380 млрд. евро на близо 378 млрд. Сериозно орязване е залегнало и за фонда за справедлив преход, който трябва да помогне за прехода към зелена и дигитална Европа - от 30 млрд. на 10 млрд. евро.

Увеличават се отстъпките за най-големите нетни вносители в бюджета на ЕС - Германия, Австрия, Нидерландия, Швеция и Дания, като за Германия тя е над 3,5 млрд. евро.

В документа се посочва, че наред със средствата по общите програми България ще получи от новия бюджет 200 млн. евро за най-слабо развитите райони. За нашата страна се предвиждат също 57 млн. евро за дейностите около закритите мощности в АЕЦ-Козлодуй със съфинансиране от ЕС до 50 на сто.

Върховенството за закона

Обвързването на средствата на ЕС със спазването на основните ценности на блока, като върховенството на закона, беше един от най-противоречивите въпроси в рамките на дебата относно пакета за помощ за милиарди евро и седемгодишната финансова рамка на ЕС. Източноевропейски държави като Унгария и Полша, срещу които продължават разследванията за нарушенията на принципите на правовата държава, се опитаха да предотвратят обвързването, но якои други страни обаче настояха да има такова.

Още по темата

Към текста за върховенството за закона бе добавено, че трябва да се спазват принципите на обективност, недискриминиране и еднакво третиране на страните членки, както и че процесът трябва да се извършва на подход, основан на доказателства. Според дипломати компромисната формула, която беше намерена, е изготвена в понеделник следобед с участието на няколко страни, включително Германия, Франция и няколко източноевропейски държави. В голямата група от 27 страни вечерта тя бе представена от латвийския премиер Крисханис Каринс и след това приета от всички държави чрез акламация.

Унгария и Полша години наред са критикувани в ЕС заради подкопаването на ценности като свободата на печата и независимостта на съдебната система. Председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел вече отслаби предложението на ЕК от февруари за разрешаване на съкращения на средствата на ЕС. Според плана на Мишел подобни съкращения трябва да бъдат одобрени от Съвета на ЕС на държавите членки с квалифицирано мнозинство. 55 процента от страните от ЕС с 65 процента от общото население биха били необходими за подобно решение, което е трудно постижимо.

Меркел очаква трудни дебати в Парламента на ЕС

Новите условия също така изискват изключително нови методи, заяви германският канцлер Ангела Меркел. Ето защо и Срещата на върха продължи изключително дълго. „Бюджетът е насочен към бъдещето на Европа", заяви канцлерът. Ставало дума и за факта вътрешният пазар да може да продължи да функционира в рамките на една от най-сериозните кризи в общността. Същевременно Меркел прогнозира „много трудни дискусии" в Европейския парламент.

Френският президент Еманюел Макрон преди това нарече споразумението „основно постижение“. Макрон написа в Twitter рано сутринта във вторник: „Исторически ден за Европа!“ Французинът, заедно с канцлера Ангела Меркел, прокламираха кампания в подкрепа на програмата за милиарди евро.

Още по темата

Европа все още има смелостта и въображението да мисли мащабно, каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. „Ние сме наясно, че това е исторически момент в Европа“. Европа успяла да реагира енергично след интензивна борба, пояснява Фон дер Лайен.

Лидерът на Съвета на ЕС Шарл Мишел също говори за решаващ момент за Европа. „Това е добра сделка. Това е силна сделка и най-вече това е правилната сделка за Европа сега", каза Мишел в Брюксел рано във вторник сутринта. Не ставало въпрос само за пари. Споразумението е също знак за доверие за Европа и света, пояснява той.

Спорните моменти

В понеделник бяха разрешени два от най-противоречивите индивидуални въпроса, разчиствайки пътя за цялостната сделка. От една страна, компромис в основата на програмата за възстановяване бе намерен след дни на спорове: държавите от „спестовната четворка“ приеха, че ще се поемат общи дългове и парите ще отиват в държавите от ЕС като субсидия.

В замяна Германия, Франция, Италия и Испания се съгласиха да намалят общия размер на тези безвъзмездни средства от програмата от 500 млрд. на 390 млрд. евро. Освен това има още 360 милиарда евро, които се отпускат като заеми.

Втората пречка беше разчистена в понеделник вечерта: беше открита формула, която да обвързва средствата на ЕС с върховенството на закона, приета от всичките 27 държави. Преди това Полша и Унгария бяха категорично против подобен механизъм за правовата държава, особено след като и двете страни са подложени на изпитания заради нарушаване на основните ценности на ЕС.

Въпреки това, няколко други държави от ЕС настояваха парите на ЕС да бъдат забавени, ако се нарушават общи ценности. Компромисната формула беше разработена от няколко страни и представена от латвийския премиер Крисханис Каринс.

Тълкуването на клаузата е различно. Докато служители на ЕС определиха това като ефективно обвързване, полската информационна агенция PAP цитира източници от правителството на Полша, че обвързването е било отстранено. Унгарските медии отбелязаха споразумението като победа за премиера Виктор Орбан.

Орбан не само получи „три милиарда евро повече" в преговорите за бюджета, съобщава уебсайтът Origo.hu, но и канцлерът Ангела Меркел му е дала обещанието, че наказателното производство на ЕС срещу Унгария ще бъде прекратено по време на германското председателство на ЕС до края на годината, пише сайтът.

По статията работиха: Бойчо Попов, редактор Елена Илиева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (9)

1
 
2
 
9
abdul до: Dr. Vatnikov
преди 1 месец
Няма профилна снимка
1. Криза имат само тези с хронични други проблеми.
2. Да, лошо е по принцип. И е особено лошо, когато се подаряват под формата на кредитна социална програма за субекти в перманентна хронична криза.
3
 
6
 
8
Dr. Vatnikov до: mrynmryn
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Ти смесваш 2 неща.
Сам по себе си фактът, че ще вземем поне едни 5 млрд. Евро без да се връщат, е нещо чудесно.
Или не е?
4
 
5
 
7
Dr. Vatnikov до: abdul
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Значи е лошо, че ЕС ще даде милиарди, за да подпомогне икономиката в ситуация на криза ли?
Или е лошо, че парите идват от ЕС и не ви върви пропагандичката, жалкар?
3
 
6
 
6
Zlato до: Dr. Vatnikov
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Май не правиш разлика между реалност и мечти :))) Чакай да оформят нещата, тогава ще коментираме. Това са пари, които евентуално ще влезнат в България и то след като Рюте каже ок. Дори и да влязат, как ще бъдат изхарчени е съвсем друг въпрос.
Още нищо не се е случило :)
5
 
4
 
5
abdul до: Dr. Vatnikov
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Хубаво?! Ай стига бе, колко окръглен *** трябва да си за да се радваш на грантове и помощи?!

Още от Европа
Коронавирусът създава нови тенденции в потреблението