Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Лидерите на ЕС не постигнаха споразумение за възстановителния фонд

Искаме споразумение с Великобритания, но не на всяка цена, съобщи блокът по време на среща на върха

Лидерите на ЕС не постигнаха споразумение за възстановителния фонд

 Снимка: Geert Vanden Wijngaert/Bloomberg

Лидерите на Европейския съюз се съгласиха, че са необходими спешни действия, за да извадят пострадалите от коронавируса икономики от най-дълбоката рецесия след Втората световна война насам, но не постигнаха напредък по огромния план от стимулиращи мерки, който ги раздели през последните седмици, предава Ройтерс.

27-те страни членки избегнаха ожесточени спорове по време на около четиричасова видеоконференция и се съгласиха да се срещнат лице в лице в средата на юли, за да проведат преговори и определят линията на дългосрочния бюджет и спасителния пакет за икономиката на стойност 1,85 трлн. евро.

“Лидерите се съгласиха единодушно, че сериозността на тази криза оправдава амбициозен общ отговор“, каза пред репортери председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

По-рано днес гуверньорът на Европейската централна банка Кристин Лагард предупреди лидерите, че икономиката на Европейския съюз е навлязла в „драматичен спад“ заради коронавирусната криза и че пълните последици за нивата на безработицата тепърва ще се проявят.

В етап на обсъждане е бюджетът на ЕС за 2021-2027 г. на стойност около 1,1 трлн. евро и предложение на Комисията да набере 750 млрд. евро от пазара за нов възстановителен фонд, който ще помогне за съживяването на най-тежко пострадалите икономики от коронавируса, а именно на Италия и Испания.

С над 100 хил. починали от COVID-19 ЕС иска да демонстрира солидарност след месеци на спорове, които подкопаха общественото доверие и изложиха на опасност глобалната позиция на блока, която вече пострада заради Brexit.

„Не особено полезна“ среща на върха

Испанският премиер Педро Санчес даде знак, че губи търпение зарадибавния преговорен процес, който според официални представители може да продължи до август, като призова за бързо споразумение.„Колкото повече време губим, толкова по-дълбока ще бъде рецесията“, заяви той в Twitter.

Но шведският премиер Стефан Льовен заяви, че страните членки са останали „доста далеч една от друга“ и макар всички да са искали да постигнат сделка на срещата на върха, той не е сигурен, че това е било възможно.

Консервативните по отношение на фискалната политика северни страни членки на ЕС и „Средиземноморския клуб“ на южните страни с висок дълг са на различни позиции относно размера и условията на възстановителния фонд, който Комисията предлага да бъде разделен на две трети грантове и една трета заеми.

Холандия, Дания, Швеция и Австрия - „Пестеливата четворка“, твърдят, че фондът е твърде голям и трябва да се използва само като заеми, а грантовете да бъдат изплатени от всички данъкоплатци в ЕС.

Те искат средствата да бъдат ясно свързани с възстановяването от пандемията и казват, че получателите трябва да се ангажират с икономически реформи.

Още по темата
Австрийският канцлер Себастиан Курц призова за ясно времево ограничение на възстановителния фонд, така че да не се превръща във „вход към постоянен дългов съюз“.

Страните от Източна Европа смятат, че твърде много пари ще отидат към южните страни членки и искат разходите да бъдат съсредоточени върху земеделието и намаляването на пропастта в развитието с по-богатия запад. Последната група е решена, на свой ред, да запази отстъпките във вноските в общата хазна на блока, които останалите искат да премахнат.

Високопоставен дипломат от ЕС заяви, че макар срещата да не е постигнала много, поне е била сърдечна. „Не беше особено полезна. От друга страна обаче не се стигна и до сериозни спорове и тонът на дебата беше ОК“, отбеляза той.

Споразумение с Великобритания, но не на всяка цена

Европейският съюз е ангажиран да постигне споразумение с Великобритания за новите им отношения след Brexit, но не на всяка цена, съобщи още съюзът.

Лидерите на ЕС Шарл Мишел и Урсула фон дер Лайен уведомиха националните лидери на 27-те страни членки за последните разговори с Великобритания, при който е бил постигнат малък напредък след излизането на страната от блока през януари. Срокът за постигане на споразумение е до края на годината.

„Подчертахме заедно желанието ни да направим всички възможни усилия за постигане на споразумение. За целта трябва да преодолеем широки разногласия, които още не са разрешени“, каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на пресконференция след срещата на върха.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел повтори тази нагласа и допълни, че блокът иска нова сделка с Великобритания, „но не на всяка цена“.

„Трябва да засилим преговорите“, каза той на същата пресконференция и допълни, че британският премиер Борис Джонсън е отказал да иска допълнително време за преговори след края на годината, когато приключва преходният период на Великобритания след Brexit.

Джонсън иска да разхлаби търговското споразумение с ЕС, но блокът настоява за много  по-близки връзки в бъдеще, свързани с климата, риболова, транспорта и сигурността.

Разногласията как да се гарантира честна конкуренция и различията в областта на риболова, правилата за разрешаване на спорове или за ролята на Съда на ЕС до момента не позволяват постигането на напредък, тъй като съюзът иска да обвърже тясно Лондон с правилата си, а Джонсън настоява за отпускане на примката около страната му.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви след разговорите в петък, че сделката с Великобритания трябва да стане факт през есента, за да има достатъчно време за ратифицирането й преди 2021 г.

Френски представител съобщи, че лидерите са се споразумели, че трябва да се придържат към позицията си за риболова и постановките за еднакви правила на играта, целящи да гарантират честна конкуренция.

Удължаване на санкциите срещу Русия
Лидерите на ЕС се съгласиха още да удължат до края на януари догодина икономическите си санкции срещу Русия заради анексирането на Крим през 2014 г. и сътресенията в Източна Украйна.

ЕС наложи санкции на руския енергиен, финансов и оръжеен сектор заради ролята на Москва в конфликта в Украйна и ги удължи многократно, след като Кремъл се зарече, че няма да върне полуострова на Киев, а Източна Украйна живее в условията на замразен конфликт.

Лидерите на ЕС се съгласиха да „продължат с подновяването на санкциите“ за още шест месеца от края на юли, съобщи председателстващият срещата на върха Шарл Мишел.

Киев изрази задоволство от решението, като съобщи, че не трябва да има разхлабване на санкциите, докато блокираното мирно споразумение за Източна Украйна, т. нар. Мински споразумения, не се спазва.

“От 2014 г. насам политиката на санкции на ЕС помага за въздържане на руската агресия срещу Украйна. Санкциите изпращат ясен сигнал – Русия трябва да спазва изцяло Минските споразумения“, заяви украинският външен министър Дмитро Кулеба.

По статията работи: Божидарка Чобалигова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

2
 
2
 
1
преди 1 месец
"С над 100 хил. починали от COVID-19 ЕС иска да демонстрира солидарност..."

Ами де е солидарността за стотиците хиляди дето мрат от инфаркти , инсулти и ракови заболявания вследствие на говнотиите , с които хранят хората и животните ... или те не се броят за мъртви ?! Умира се само от идиотенвируса , налЕ ?!

Още от Европа
С проявата на сила в Средиземноморието Ердоган отклонява вниманието от кризата