Новият германски лидер поема отношенията с Русия в най-ниската им точка от години

Ангела Меркел и Владимир Путин са на една и съща възраст, той владее немски, а тя руски. И двамата са бивши жители на Дрезден в комунистическа Източна Германия и са определящи политически фигури на своята епоха.

Споделеният опит е в основата на отношенията между германския канцлер Ангела Меркел и руския президент Владимир Путин. Взаимоотношенията им понякога са били благи и любезни, когато двамата си разменят подаръци като бира и пушена риба, а други пъти са отправяли тежки обвинения един към друг.

20-те посещения на Меркел в Москва през всичките и години на управление я превърнаха в основен представител на Европа и Запада в залите на Кремъл.

Сега, когато Меркел се подготвя за оттеглянето си от политиката след федералните избори в Германия, нейният наследник ще поеме управлението в момент, в който руско-немските отношения са в най-ниската си точка от години.

Участието на Русия във войната в Украйна, продължаващите репресии на Кремъл върху политическите противници и предполагаемите опити да се подкопае демокрацията в Германия доведоха до срив в диалога и увеличаване на съмнението на Берлин, че може да се поддържат диалогични отношения с Русия, казаха анализаторите пред Al Jazeera.

"Мисля, че ще има още отчуждение."

Анексията на Крим от страна на Русия и тайното й използване на военни сили в Украйна през 2014 г. разбиха дипломатическото статукво с Германия, която оттогава пое водеща роля при налагането на санкции от страна на ЕС и подкрепи Украйна с повече от един милиард евро (1,18 млрд. долара) финансова помощ .

Взаимното доверие спадна допълнително след кибератака над германския парламент през 2015 г., за която федералният прокурор получи информация от служител на ГРУ, руската агенция за външно разузнаване.

Меркел осъди атаката, която включва кражбата на 16 гигабайта поверителни имейли и данни, като това се смята за красноречив пример за „хибридна война“, провеждана от Москва.

Въпреки това Германия поддържа силни икономически връзки с Русия, нейният втори по големина търговски партньор и важен доставчик на природен газ.

„Основата в отношенията между Германия и Русия е по-скоро икономическа, отколкото политическа“, каза Александър Баунов, старши научен сътрудник в Московския център Карнеги.

„Става дума повече за търговията и сделките, технологиите и инвестициите, отколкото за това кой е по-важен в света.“

Двамата фаворити за наследник на Меркел като канцлер, Олаф Шолц от Социалдемократическата партия (СДП) и лидерът на Християндемократите Армин Лашет, и двамата са част от настоящата управляваща коалиция и заявиха, че няма да се отдалечат от подхода на Меркел за разделяне на дипломатическата критика от икономическо сътрудничество.

Нито Лашет, понастоящем лидер на най-голямата германска провинция, Северен Рейн-Вестфалия, нито Шолц, финансовият министър на страната, нямат значителен опит във външните работи или в частност с Русия.

Шолц, чиято СДП в момента е водеща в социологическите допитвания, критикува нарушаването на Русия на „неприкосновените граници“ в Украйна и опита на Кремъл да дестабилизира европейската политика, като същевременно предлага и подновена европейска „Ostpolitik“, връщане към политиката на сближаване със СССР на неговия предшественик Уили Бранд.

„Ако нещата ще се променят, трябва да има мостове и канали за диалог, за да се върнем към по-добри отношения“, каза той в дискусия по външна политика през юни.

Лашет също критикува намесата на Русия в други страни и репресиите от страна на Кремъл върху критиците у дома. Той призова за повече диалог и разработване на единен подход от държавите-членки на ЕС.

„Имаме санкции, но прекъсването на дипломатическите отношения или нещо подобно би било погрешно“, каза той пред Deutsche Welle по-рано тази година.

И двамата лидери подкрепят газопровода „Северен поток 2“, който след приключване ще доставя 55 милиарда кубически метра природен газ годишно директно от Русия до Германия.

Партията на зелените, която се класира на трето място в социологическите проучвания и би могла да бъде коалиционен партньор в следващото правителство, е значително по-озлобена спрямо Русия и би могла да повлияе на политиката, ако им бъде предоставено външното министерство. Партията заяви, че нейната кандидатка за канцлер Аналена Бербок е била жертва на подкрепян от Кремъл бараж фалшиви новини в социалните медии, включително фалшиви компрометиращи изображения и теории на конспирацията, защото се противопоставила на тръбопровода.

„Що се отнася до Лашет и Шолц, може да се очаква повече или по-малко приемственост“, казва Лиана Фикс, директор по международни отношения във фондация Koerber.

„Единственият въпрос, който остава, е до каква степен те биха поставили акцент върху правата на човека и вътрешното развитие в Русия [или по-скоро] върху икономическите интереси? “

Последният участък от почти 2500-километровия тръбопровод „Северен поток 2“ беше завършен в понеделник и руският държавен енергиен конгломерат „Газпром“, неговият единствен акционер, очаква той да започне да доставя газ по дъното на Балтийско море по-късно тази година.

Германия подкрепи завършването на мегапроекта от 11 милиарда долара въпреки заплахите на САЩ да санкционират замесените компании. Фактор са и опасенията на Украйна, че тя ще остане уязвима, когато сегашното й споразумение за транзит на газ с Русия изтече през 2024 г.

Привържениците, включително индустриалният сектор на Германия, твърдят, че тръбопроводът е необходим за германската енергийна сигурност и планираното му спре да използва въглищата.

Но поставянето на икономическите интереси на първо място подкопа доверието в Германия в очите на Полша, балтийските държави и Украйна, каза Фикс.

„Не беше ясно как една тежка позиция по отношение на санкциите срещу Русия срещу Украйна дойде заедно със„ Северен поток 2 “.

Продължението на материала четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.