Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Опрощаването на дълговете от централните банки няма как да се случи

Има много причини, поради които трябва да се отървем от сегашната ситуация на ниски лихви и големи дългове, но чрез други инструменти

Опрощаването на дълговете от централните банки няма как да се случи

Италианският премиер Джузепе Конте. Снимка: Bloomberg

Финансов закон е, че с нарастването на държавния дефицит призивите за опрощаване на дълга нарастват. Разбира се, и този път не е по-различно. През ноември Рикардо Фракаро, заместник-секретар в италианския кабинет и близък сътрудник на министър-председателя Джузепе Конте, пусна идеята Европейската централна банка да опрости държавните облигации, закупени от нея по време на пандемията, пише за Financial Times Руи Соарес, инвестиционен анализатор и член на екипа на Frankfurt Asset Management.

Ако за момент загърбим цинизма, има основателни причини за такива призиви. Главната сред тях е, че отмяната на дълга би позволила нормализиране на паричната политика: да се сложи край на количественото облекчаване, като се престорим, че никога не го е имало, да повишим лихвените проценти по-близо до техните исторически нива без страх от финансов колапс, и да върнем глобалната икономика там, където беше преди голямата финансова криза. Може също така да се твърди, че нарастващото неравенство, предизвикано от инфлацията при цените на активите, също може да бъде поставено под контрол.

Уви, всичко това е прекалено оптимистично.

Още по темата
В напредналите икономики дълговете се трупат. Много държави сега имат значително по-голяма дългова тежест в сравнение с 2002 г. Но настоящият бум в задлъжнялостта е много различен в отделните държави.

Интересен пример е Швейцария: възприемана (с основание) като бастион на фискалното благоразумие, тя всъщност има по-голям дълг (общ - на държавата, фирмите и домакинствата) от Италия (която е нарицателна със своя правителствен финансов разгул) - 294% срещу 279% от БВП. Оказва се, че швейцарските ипотеки наистина са страхотно дългово бреме.

В това се крие и проблемът. Повечето от призивите за опрощаване на дългове се фокусират върху опрощаването на държавния дълг. Но макар че това би позволило на държава като Италия да се справи при по-високи лихвени проценти, същото не може да се каже за Швейцария - швейцарските собственици на жилища ще останат силно задлъжнели и ще се сблъскат с реални трудности при режим на скъпи пари, което в крайна сметка го прави неустойчив.

Някой може да каже, че след като мащабните покупки от централните банки включват все повече корпоративен дълг, ипотечни ценни книжа и други активи, в един момент те ще имат достатъчно дълг от всички сектори, така че да можем общо взето да анулираме дълга в икономиката.

Звучи лесно, но не е. Как бихте могли да оправдаете анулирането на дълга на силно задлъжнялата компания А, а не на нейната конкурентка Б, която случайно има само банкови заеми, но не и непогасени облигации, които централната банка е могла да купи? Да не говорим за неблагоприятното въздействие от анулирането на дълга върху конкурентната позиция на компания C, която примерно няма никакъв дълг. Този въпрос е особено уместен, като се има предвид неспособността на по-малките фирми да се финансират от пазарите на облигации - особено в Европа - което означава, че те не са се възползвали пряко от количественото облекчаване, при което се закупуват само облигации.

Можете да приложите почти същата логика към преразпределителните ефекти от опрощаването на ипотеки. Може ли гражданите, които имат ипотеки, много от тях с високи доходи, да бъдат облагодетелствани пред тези, които нямат? Може да се каже, че количественото облекчаване, чрез повишаването на цените на активите, вече облагодетелства богатите.

Но централните банки, като ЕЦБ, също твърдят, че чрез ускоряването на растежа тази политика помага и на най-уязвимите, като намалява безработицата. Анулирането на дълга, от друга страна, би включвало конкретни решения относно доходите, които ще се вземат от неизбрани от електората държавни служители. Не разчитайте това да се случи скоро. Независимостта на централните банкери при определянето на паричната политика вече бе подложена на достатъчен натиск след финансовата криза. Регулаторите няма да искат да си навлекат още обществен гняв.

Има много причини, поради които трябва да се отървем от сегашната ситуация на ниски лихви и големи дългове, в която се озовахме. От неравенството в доходите до ниския ръст на производителността, икономическите проблеми, сполетели най-големите икономики в света, трябва да са на първо място в политическия дневен ред. Но тяхното решаване ще изисква инструменти, различни от опрощаването на дълга.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (4)

1
 
5
 
4
julian12 до: bertram
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
През последните 20 години централните банките вървят в насока укропняване. Изяждат малките банки и малките фирми. Ниските лихви за една от причините за това. Както каза един професор целта на ЕЦБ е да е единственият играч в града.
0
 
7
 
3
преди 3 месеца
това значи, че ще има фалити на държави и банки.

за да няма трябва печатане, но печатането е дълг и няма как да изплатиш дълговете и да не останеш без нов дългове даже повече, че се и краде глобално и дефицити има...

щом няма да се опрощава ще се фалира
и айде наново.
0
 
5
 
2
julian12 до: дядя Вова
преди 3 месеца
Няма профилна снимка
Ако опрощаването се случи това означава цялата репресия и тирания която налагат в момента да се върне в начална позиция.
2
 
3
 
1
преди 3 месеца
Опрощаването на дълговете от централните банки няма как да се случи

Как да няма? САЩ как опростиха много от полският дълг.
Я'ш к'во яко русофобско куче се получи?!

Още от Европа
ЕК се надява да е готова със сертификата за ваксиниране до лятото