Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Отрицателните лихви не спират интереса в Европа към спестовни сметки

Около 69% от европейците държат спестяванията си в банкови сметки, сочи ново проучване

Отрицателните лихви не спират интереса в Европа към спестовни сметки

Снимка: pixabay.com

Въпреки насърчаващите стимули, прилагани от централните банки от години, повечето европейци все още искат да държат излишните си пари в спестовни сметки, дори ако лихвеният им процент е нулев, коментира Bloomberg.

Това сочи проучване на най-голямата компания за събиране на дългове в Европа – базираната в Стокхолм Intrum Justitia.

“След финансовата криза хората усещат нуждата – дори ако имат малко средства, да създадат някаква сигурност“, казва главният изпълнителен директор Микаел Ериксон в интервю в Стокхолм на 16 ноември. „Причината, че хората ползват спестовни сметки, не може да е фантастичната възвръщаемост, затова би трябвало да е усещането за сигурност да държиш парите си в банката“.

Около 69% от европейците държат спестяванията си в банкови сметки, се посочва в доклада European Consumer Payment Report на Intrum Justitia. Проучването е базирано върху анкета, проведена през септември и включва 21 хил. души от 21 страни, като респондентите са можели да дадат по няколко отговора на конкретния въпрос.

Още по темата

Проучването показва още, че 26% от европейците предпочитат да държат излишните си средства в кеш, а 16% предпочитат акции. Само 14% се обръщат към инвестиционни фондове, 8% инвестират в недвижими имоти и още 8% в облигации. В Дания и Швеция, където основният лихвен процент, определен от централните банки, е отрицателен, почти 80% от хората държат излишните си пари в банкови сметки. Във Франция, Великобритания и Холандия този процент е дори над 80%.

За съжаление обаче проучването на Intrum Justitia показва, че дори след години крайна парична подкрепа много европейци все още се чудят дали не биха били по-добре, ако живеят на друго място.

В Европа 24% от хората казват, че искат да се преместят, за да избягат от финансовото положение в страната им. Около 27% от респондентите казва, че понякога не могат да платят дълговете си. От тях 58% имат усещането, че нямат достатъчно пари за „достойно съществуване“.

Във Великобритания 29% от хората на възраст между 18 и 24 години казват, че биха обмислили да напуснат страната, вероятно в отговор на решението на страната да излезе от Европейския съюз, казва Intrum Justitia. Година по-рано този процент е бил едва 13%.

Проучването показва колко финансово нестабилни продължават да бъдат много европейци почти пет години след дълговата криза в региона. Около 44% от всички европейци не са успели да платят поне една сметка в някакъв момент през последните 12 месеца, основно заради липсата на пари, сочи докладът. В Гърция положението е било най-зле, като 76% от домакинствата не са успели да платят навреме.

Докладът излиза в момент, в който централните банки привършват с инструментите за осигуряване на допълнителни стимули и след години на строги икономии в Европа, които постигнаха съмнителни въпроси. Сега, когато новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп обещава бум на инвестициите чрез фискални стимули, перспективите пред лихвените проценти са неясни. Инфлационен цикъл на разходи ще повиши лихвените проценти, но икономически спад вследствие на международна търговска война може да доведе до обратния ефект.

На въпрос дали домакинствата ще бъде достатъчно мъдри да поемат малко по-висок риск, за да постигнат по-голяма възвръщаемост, Ериксон предупреждава: „Лично аз смятам, че човек трябва да е по-консервативен със спестяванията си и да е сигурен, че винаги ще получи обратно капитала си. Основните спестявания трябва да бъдат така позиционирани, че да не рискуваш капитала си, а в днешната среда на ниски лихвени проценти не трябва да се тревожиш твърде много, ако нямаш висок лихвен процент по сметката си“.

По статията работиха: Виктория Тошкова, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (6)

2
 
0
 
6
преди 3 години
Няма профилна снимка
Няма евро или долар вече, ако една от двете валути девалвира това означава и другата валута също да девалвира. Предимство и то много краткотрайно ще вземе първата от валутите която девалвира и съответно икономиката на първата девалвиралата валута. Не е възможно еврото да девалвира а долара да запази стойност, напротив той също ще се обезцени пак точно толкова колкото и еврото оставайки в конкуренция валутите на експортно ориентираните държави - Германия, Япония и Китай. В еврото влиза първата от тях, а в долара муцуцок.
1
 
1
 
5
преди 3 години
Няма профилна снимка
По принцип до сега такава стока е бивала оръжието, но този път може би стоката ще е с мирно приложение и ще превъзхожда оръжието.
1
 
1
 
4
преди 3 години
Няма профилна снимка
Просто трябва някой да измисли нова стока която всеки да може да създава - произвежда дори в къщи и тя да носи 100 - 200 процента печалба на заетите в производството и. Тази стока трябва да бъде необходима на всеки и всеки да иска да си купи от нея колкото може по голямо количество и тогава хората дори ще спестяват влагайки парите си в тази стока - ликвидна колкото пари в брой.
1
 
6
 
3
преди 3 години
Отрицателните лихви не спират интереса в Европа към спестовни сметки
---

Това показва само едно - хората драстично са поумнели и отказват да ползват и двата кита, на които се крепи досегашната система:
1. Не купуват повече, отколкото има нужда и не плащат за повече, отколкото реално потребяват
2. Никой не си и помисля да купи нещо, за което просто няма пари.

Извод: тази Система е мъртва или поне върви към умиране!
1
 
3
 
2
преди 3 години
Всъщнист идеята им е да си дадеш задните части за кредит и с него да инвестираш. Ама такива рискови хорауспешни са малко. Проблема е как ще оправдаят раздадените кредити ако насреща няма капитал от депозити за да се продължи заблудата че парите раздадени са реални

Още от Европа
Великобритания е пред "повратна точка" в борбата с коронавируса