Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Сезонът на бюджетите е предизвикателство не само за Италия

Германия, Франция, Испания и Гърция също ще трябва да балансират между дадените обещания и тяхното изпълнение

Сезонът на бюджетите е предизвикателство не само за Италия

Снимка: Архив Ройтерс

Сезонът на бюджетите в Европа вече започна и макар Италия да се намира под светлините на прожекторите, други страни на Стария континент също ще трябва да да се справят със собствените си предизвикателства и да изработят фискалните си планове за идната година.

Всички правителства разполагат с време до 15 октомври да представят своите проектобюджети пред Европейската комисия, която трябва да даде мнението си за това дали те са в съответствие с фискалните правила на блока до края на ноември.

Италианската популистка управляваща коалиция е в центъра на вниманието вече цяло лято заради своите обещания за по-високи разходи и по-ниски данъци, които разтревожиха инвеститорите. В същото време притесненията за огромния дълг на страната се проявиха в масова разпродажба на облигации, тласкайки доходността до нива, които за последно са били наблюдавани по времето на финансовата криза.  

Още по темата

В останалата част на Европа френският президент Еманюел Макрон трябваше да промени плановете си заради бавния икономически растеж и забавянето на насочените към бизнеса данъчни облекчения. В Испания пък правителството на малцинството на Социалистическата партия по всяка вероятност  ще трябва да се примири с редица компромиси в своя желан бюджет.

Агенция Bloomberg обобщава какви са предизвикателствата пред бюджетите на Франция, Германия, Гърция и Испания в разгара на бюджетния сезон.

Франция: Доходност по 10-годишните държавни ценни книжа (ДЦК), сега – 0,69%, преди година – 0,68%, държавен дълг към края на 2017 г. – 97%

Бюджетни обещания: увеличаване на заетостта посредством данъчни съкращения за бизнеса и служителите, но и таван на пенсиите и някои социални помощи, за да може да се ограничи дефицита

Основни предизвикателства: с бързото изхабяване на блясъка на Макрон ще е трудно французите да бъдат убедени да приемат свиване на така ценените от тях семейни и жилищни помощи. Макрон пропада в социологическите проучвания от избирането си през 2017 г., като през лятото той нямаше време за почивка заради оставката на своя най-популярен министър и скандал, в който беше замесен неговият телохранител.

Компаниите, които някога възприемаха президента като свой герой, сега започват да се съмняват в него, след като правителството му забави въвеждането на очаквани данъчни съкращения. След поредица от стачки тази година има условия за още по-голямо охлаждане на отношенията със синдикатите през 2019 г. заради планове за промяна на пенсионната система и обезщетенията за безработни.

Германия: доходност по 10-годишните държавни ценни книжа (ДЦК) сега – 0,36%, преди година – 0,37%, съотношение на държавния дълг към края на 2017 г. – 64,1%

Бюджетни обещания: Германия се намира в по-различна позиция от много други страни от еврозоната, поддържайки излишък вече пет поредни години. През първата половина на годината страната отчете рекорден излишък от 48,1 млрд. евро. Като отговор на популистите в страната финансовият министър Олаф Шолц иска да гарантира пенсиите поне до 2040 г. в опит да задържи избиратели.

Основни предизвикателства: парите помагат, но също както казваше предшественикът на Шолц Волфганг Шойбле, те създават свои собствени проблеми, тъй като списъкът с желания за тяхното оползотворяване става все по-голям с всяка следваща година. Налице е дори и търсене от чужбина – американският президент Доналд Тръмп иска Германия да изпълни договорения ангажимент за разходи за отбрана от 2% от брутния вътрешен продукт. Прилагаето на тези скъпи отбранителни и социални политики може да застраши целта на Германия за балансиран бюджет.


Последни новини

Още по темата

Коментари (1)

2
 
2
 
1
преди 2 седмици
Във всяка държава бюджетът е с неправилна структура на приходи и разходи. Предпоставката за това е пренебрегването, че Централната банка (ЦБ) работи без защита срещу щетите от незлатните пари.
При допускането на съдбовната грешка държавният бюджет е с намалени приходи и завишени разходи. Правителството на съответната държава заплаща държавните щети от наличната грешка с пари от данъци и/или нови дългове.
При запазването на държавната грешка – колкото по-добре се изпълнява бюджетът на съответна държава, толкова са повече обществените щети и е по-голям провалът на правителството.
Мнозина разчитат ЦБ да е спасител от съвременни щети. Те са със заблуда. ЦБ няма необходимите права за защита срещу щети от незлатните пари и не може да спаси правителството.
В съответна държава, устойчивият обществен просперитет е възможен само при защита срещу щети от незлатните пари.

Още от Европа
Доналд Туск: Мей е безкомпромисна за Brexit