Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Следващата голяма идея на ЕС: Поемане на дялове в малки и средни компании

Подобна намеса ще означава, че държавата ще получи още по-голяма роля в управлението на икономиката в условия на пандемия

Следващата голяма идея на ЕС: Поемане на дялове в малки и средни компании

Снимка: Bloomberg L.P.

Следващата голяма идея, която набира инерция сред европейските правителства, опитващи се да спасят икономиките си от последствията на коронавирусната пандемия, е поемането на дялове в малки и средни предприятия. Това контрастира с първоначалните им усилия, съсредоточени основно върху предоставянето на заеми, посочва Bloomberg в свой материал.

Европейската комисия и Английската централна банка са обсъждали такава концепция, а във френското министерство на финансите също е разглеждана възможността. За подобни дискусии и в германското финансово ведомство потвърди говорител, като в Берлин идеята се подкрепя и от бизнес асоциацията DIHK.

Подкрепата чрез придобиването на дялове сама по себе си не е нещо ново – банките масово бяха спасявани по време на световната финансова криза, а Германия все още притежава над 15% от Commerzbank.

Но усилията, съсредоточени основно върху големите компании, отприщиха критики срещу властите, че обръщат гръб на малкия бизнес, който дава прехрана на толкова много хора.

Подобна намеса ще означава, че държавата ще получи още по-голяма роля в управлението на икономиката и неминуемо ще доведе до обвинения, че властите избират печелившите и губещите. Привържениците сред икономистите на подобна идея смятат, че зависимостта на компаниите от все повече дълг може да има обратен ефект.

„Съществува риск компаниите да ускорят взимането на дълг до такава степен по време на кризата, че агресивното инвестиране след това да стане малко вероятно“, посочва Ян Кранен, директор на Института „Лайбниц“ за финансови изследвания и един от авторите на подобно предложение за придобиване на дялове в ЕС.

Още по темата

По-рано тази седмица Европейската комисия подчерта, че корпоративната платежоспособност е основен риск. Според Брюксел по-големият брой банкрути „може да усили и продължи шока от пандемията, увеличавайки необслужваните заеми“.

По изчисления на ЕК само през тази година ще са необходими 720 млрд. евро, за да се гарантира оцеляването на иначе жизнеспособни фирми в ЕС. Властите в блока вече предложиха създаването на инструмент в подкрепа на платежоспособността като част от спасителната програма на ЕС, който да мобилизира 300 млрд. евро в инвестиции.

Навлизаме във фаза, при която корпоративната платежоспособност може да бъде застрашена, тъй като правителствата може да започнат да намаляват подкрепата, отпусната през първата фаза на кризата, смята главният икономист на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Лорънс Бун. „Там, където държавната помощ е под формата на капиталови инжекции, корпорациите ще са по-устойчиви“, посочи тя пред Европейския парламент през юни.

Във Великобритания АЦБ изчислява дефицита на парични потоци за компаниите на 50 млрд. паунда (63 млрд. долара), като гуверньорът Андрю Бейли обеща да работи съвместно с правителството за намиране на начини за увеличаване на капитала за запълване на дупката.

Но подобни схеми може да създадат някои дилеми. Гуверньорът на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че кризата по всяка вероятност ще ускори вече съществуващите социално-икономически тенденции като намаляване на глобализацията, увеличаване на дигитализацията и фокусирането върху „зелените“ индустрии. Правителствата обаче може да решат, че не всички части на икономиките им трябва да бъдат възстановени на предепидемичните им нива.

Изследователи от аналитичния център Bruegel посочват в коментар, че фондовете за набиране на капитал трябва да имат „ясна политическа посока“ с конкретни цели като климатичен неутралитет и социална кохезия.

По статията работиха: Елена Илиева, редактор Божидарка Чобалигова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (6)

0
 
3
 
6
фиг.1 до: Petar2015
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Вярно, в някои случаи плановата икономика се оказва по-добра от пазарната. Но тези случаи са доста редки - основно по време на криза, война, или други бедствия. А през останалото време пазарът е много по-ефективен. За жалост, много хора не успяват да схванат тази тънкост и предпочитат да си правят генерални изводи от изключенията, а не от правилото.
0
 
4
 
5
korn до: mrynmryn
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Няма вече комунизъм, има протекционизъм и популизъм. Това е новата световна система.
4
 
0
 
4
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Ето че държавата ще спасява независимите капиталисти.
Плановата икономика май се оказва по-добър модел саморегулацията на пазара.
2
 
3
 
3
фиг.1 до: mrynmryn
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Вместо механично да повтаряш клиширани фрази, обясни какво е лошото на идеята. Предишната криза доказа, че тя работи. САЩ, които я въведоха първи излязоха от кризата най-бързо, а ФЕД се оказа на печалба от тези изкупувания. А щом нещо се прави за едрия бизнес, би било логично и справедливо да се приложи и за по-малките компании. Аналогията с комунизма не е коректна, точно обратното, ако оставим повечето компании да фалират, това ще е най-бързият път към него. И тогава вместо краткотрайно залитене към комунизма, ще го имаме за постоянно.
1
 
1
 
2
Mechkata до: mrynmryn
преди 2 месеца
Или ги придобиваме на ниски цени, след това ги ликвидираме, продаваме ДМА, или не чакаме следваща криза, а във време на възход препродаваме дяловете на печалба на амбициозни бизнесвизьори.

Още от Европа
Италианският премиер успя да отбие атаките на опозицията на местните избори