Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Съперничеството между САЩ и Китай напомня злокобното минало

Този път обаче няма външни сили, които да успеят да спасят претендентите за глобално лидерство от тях самите

Конфликтът, започнал през 1914 г., не приключи окончателно чак до 1945 г., съсипвайки Европа, Източна Азия и глобалната икономика. Появяването на нови велики сили на световната сцена, преди всичко САЩ, беше необходимо, за да се възстановят стабилността и глобалният мир, по колкото и несъвършен начин. Както Морис Обстфелд, бивш главен икономист на МВФ, показва в друго отлично изследване, изминаха 60 години преди икономическата интеграция спрямо глобалния БВП да се върне на нивата от 1913 г. След това глобализацията отиде много по-далеч, преди световната финансова криза от 2008 г. Този процес доведе до значително намаляване на глобалното неравенство и масовата бедност.

Нарастващото търкане между Китай и САЩ и отслабването на глобализацията са очевидни след световната финансова криза. Но Covid-19 ускори тези тенденции. Пандемията обръща страните навътре. Търсенето на самодостатъчност нараства. Това важи особено за продукти, които се отнасят до здравето. Но и други вериги за доставки се разбиват. Икономическият срив, огромната безработица и ограниченото от пандемията възстановяване правят някои лидери, особено популистите и националистите, склонни да обвиняват чужденците. Възприемането на САЩ като некомпетентни отслабва доверието в тях и окуражава автократичния Китай. Докато САЩ се оттеглят от международните организации и договори, а Китай следва своя собствен път, тъканта на сътрудничеството се разкъсва. Възможен е дори въоръжен конфликт.

Както Лари Самърс твърди, Covid-19 изглежда като крайъгълен камък в историята. Това не е толкова защото короанвирусът променя тенденциите, а по-скоро защото ги ускорява. Можем да се обзаложим, че светът след пандемията ще бъде много по-малко кооперативен и отворен. Натам ни водят текущите тенденции.

Това обаче не е желателно. Когато погледнем ужасните грешки от миналото, би трябвало да сме поразени от това колко разбираеми и човешки са били те и колко неизбежен е изглеждал стремежът към конфликт и икономически колапс. Трябва също да видим, че късогледият национализъм и мечтите за величие не създават елегантен баланс на силите, а по-скоро катаклизъм. Именно от това минало бедствие покълна светът на институционализираното сътрудничество. Този свят изобщо не е станал по-малко необходим. Той просто стана далеч по-крехък.

Преди всичко не трябва да забравяме как необузданата конкуренция между великите сили обикновено (макар и не винаги) завършва. И все пак днешната световна икономика е много по-интегрирана от всякога и затова разходите за деглобализация ще са съответно по-големи. Ние също трябва да помним, че наличните сега оръжия са далеч по-разрушителни от тези отпреди век. И този път няма външни сили, които да успеят да спасят Китай и САЩ от тях самите. Може би най-важното е, че се нуждаем от много по-високо ниво на глобално сътрудничество от всякога, за да да управляваме нашите глобални общности.

Това са трудни и опасни времена. Трябва да се издигнем на висотата им, но още не сме. Това е факт. Приемете го.

По статията работиха: Петър Нейков, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Европа
ВЕИ и ядрената енергия ще помогнат на Полша в енергийния й преход