Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

Високият дълг е спънка за преизбирането на Макрон

Французите са все по-притеснени за икономическото положение в страната и смятат за важно намаляването на националния дълг

Високият дълг е спънка за преизбирането на Макрон

Снимка: Bloomberg LP

Когато Бенедикт Пейрол, депутат от партията на президента Еманюел Макрон, се среща с избиратели в Централна Франция, тя казва, че един проблем ги тревожи повече от всички останали – големият държавен дълг, пише Bloomberg.

„Честно казано бях изненадана. Това е селски район, дългът не е непременно проблем от ежедневието, но хората са много притеснени как ще го изплатим“, отбелязва Пейрол, която е на 30 години и е адвокат по данъчно право.

Подобно безпокойство по-често е свързано с избиратели в Германия, отколкото във Франция, където дългът следва траектория нагоре при няколко поредни правителства през последните десетилетия без никаква голяма съпротива.

Но отношението на французите към дълга се променя след безпрецедентното харчене, за да се предотврати рухването на икономиката по време на коронавирусната пандемия. В момент, когато дългът достига 116% от брутния вътрешен продукт – невиждано равнище в ерата след Втората световна война, говоренето на финансовия министър Брюно льо Мер тази седмица за още стимули става рискова политическа стратегия.

Властите твърдят, че сега е най-доброто време за вземане на дълг, тъй като лихвите са нулеви след години на ниска инфлация. Но притесненията, с които се сблъсква Пейрол, са отразени в цялата страна и това може да се превърне в проблем за Макрон, който се готви за тежка надпревара за запазване на поста си на изборите през април догодина.

Избирателите на френския лидер „по традиция обръщат голямо внимание на проблемите с дълга“, коментира Еманюел Ривиер, социолог от института Kantar. Макар че в момента те подкрепят стратегията му на големи разходи, ще наблюдават внимателно какви са плановете му след края на кризата, допълва той.

Обществени допитвания през последно време показват, че французите, особено по-възрастните хора, които обичайно гласуват най-много, са все по-притеснени за икономическото положение в страната. А около 84% смятат, че намаляването на националния дълг е важно, сочи допитване на Ipsos по поръчка на финансовото министерство. Друго допитване през януари показа, че процентът от анкетирани, които са притеснени за икономиката, е нараснал със седем пункта спрямо лятото на миналата година.

Дори основният опонент на Макрон, лидерът на крайната десница Марин льо Пен, която намекна преди време за спиране на плащанията, когато защитаваше напускането на еврозоната и никога не се е чувствала особено удобно да обсъжда икономиката, говори настоятелно за намаляване на заемите. Тя се доближава до центъра в опит да се хареса на повече избиратели и твърди, че дългът трябва да бъде изплатен.

Хора като Тома Пикети смятат, че не трябва да се прави нищо. Френският икономист, който стана известен с бестселър, призоваващ за държавна намеса за спиране на растящото неравенство в Европа и САЩ, подписа неотдавна петиция във вестник Le Monde за опрощаване на дълг, притежаван от Европейската централна банка.

Пикети отбелязва, че около една четвърт от държавния дълг в Европа е притежание на централни банки, с други думи французите дължат пари на себе си, затова отлагането на изплащането му за неопределено време е по-ефективно.

Около една трета от избирателите са съгласни и се надпреварват да подкрепят левия кандидат Жан-Люк Меланшон, показва друго неотдавнашно допитване.

Когато Макрон встъпи в длъжност през 2017 г., той положи усиля да изгради политически бранд въз основа на използването на технологичната сила за намаляване на зависимостта на икономиката от заемите и на смекчаването на правилата, ограничаващи бизнес дейността, въпреки че разкритикува строгия подход на Германия към публичните финанси като „фетиш“.

Но тогава дойде пандемията, която отне живота на над един милион души в Европа и принуди Макрон да промени курса и да възприеме подхода „на всяка цена“. Той се превръща в защитник на преобладаващата сега в Европа фискална доктрина, че устойчивото възстановяване на икономиката оправдава трупането на огромни дългове.

В исторически план френската държава не се справя добре с овладяването на публичните финанси след криза.

Проследявайки проблема при няколко поредни правителства, икономисти от Goldman Sachs не намират данни, че бюджетният баланс расте в добри времена, докато дефицитите се разширяват, когато има сътресение.

„Франция е единствената голяма страна, в която не очакваме съотношението между държавния дълг и БВП да намалее значително до 2024 г.“, коментира миналия месец Яри Стен от Goldman Sachs.

Правителството на Макрон полага усилия да покаже, че този път нещата ще са различни, но засега отлага голяма част от действията за след изборите.

Финансовият министър Льо Мер направи редица предложения, включително сформиране на комисии за разглеждане на проблема, механизъм за отделяне на свързаните с COVID дългове в специален инструмент и установяване на многогодишни правила за разходите за предотвратяване на политическите прищевки в ежегодните решения за данъците и разходите.

Нещо, което Макрон и екипът му казват, е, че не искат повишаване на данъците.

Още по темата
Франция вече е сред страните с най-високи нива на данъците в развитите страни и Льо Мер твърди, че ново повишаване ще убие икономическия растеж, който е необходим за изплащане на дълговете.

Вместо това правителството на Макрон разчита на бърз икономически скок, стимулиран от инвестиции.
„Полагаме всички усилия за това рестартиране на икономиката, което е жизненоважно за французите“, заяви той миналия петък при посещение в училище в село, получаващо държавни средства за ремонтиране на столовата си.

„След това, в определен момент, ще трябва да изплатим дълга, а това означава растеж, да сме предпазливи с държавните разходи и структурни реформи като пенсионна реформа“, допълни френският президент.

В централния град Мулен лоялни на Макрон политици като Пейрол не се радват на особена популярност.

Тя твърди, че хората в избирателния й район не могат да разберат защо са необходими жертви за пенсиите и други реформи, въпреки че президентът обяви подход „на всяка цена“, а планът за възстановяване предвижда да се похарчат още милиарди за индустрията, зелените и дигиталните технологии.

„От малка чувам, че дългът е нещо много, много лошо, това е германската и морална гледна точка към нещата, според която дългът ще тежи на бъдещите поколения. Не трябва да гледаме по този начин – има добър и лош дълг“, смята Пейрол.

По статията работи: Божидарка Чобалигова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

1
 
0
 
3
Иван Митев до: serafima
преди 4 месеца
Държавите от еврозоната взимат дълг за да отложат началото на катастрофална криза, поради злокобното влияние на грешното ползване на еврото.
0
 
2
 
2
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
Логичен материал за нарастването на държавния дълг и безпокойствата от това. Но ще добавя още нещо. Първото е, че за този дълъг период се промени философията към ролята на държавния дълг. Наричат го като проява на глобализацията. Не го коментирам. Вторато е, че на графиката си личи, че от последната финансова криза от 2008 г. е нараснал държавният дълг и продължава да расте (за 2020 г. по-значително), тоест това не е ново явление. И какво се е правило във Франция през това време, за да се намали? Това също е отделна тема за шикалкавенето на Германия и Франция, Италия (и други) по отношение на дълга. Трето, нека си спомним, че изборът на Макрон през 2017 г. (бях там по време на избора му) той беше избран компромисно, за да не дойде на власт фашистката Мари Льо Пен, както я наричат някои. Макрон май не можа да развие качества оттогава досега. ТА ПРИЧИНАТА за спънките на Макрон не е само една. И да добавя - НИЩО или почти нищо няма да направят богатите страни от ЕС за намаляване на дълга, но нас непрекъснато ни предупреждават да не го повишаваме. А те дори не спазват Маастрихтските критерии, но ни карат да не го забелязваме, което също е отделна тема. И наш боко започна да взема дълг за доста неясни и спорни цели. И вместо да вървим напред ние оставаме най-бедната и продължаваща да пропада страна. Това е друга дълга тема.
1
 
1
 
1
преди 4 месеца
Във Франция е с подсигуряващ неограничени щети държавно ползване на евра.Ако не е съдбовната парична грешка, Франция нямаше да има сегашни дългове.При запазване на злокобната парична процедура, Франция е със съдба на жертва.Защо Франция е със съгласие да се запазва фаталната европейска слабост?

Още от Европа
Европейците смятат, че започва нова студена война между САЩ и Русия и Китай