Високите цени на торовете притискат европейските земеделци

Докато европейските земеделци се готвят да наторят нивите си след зимата, космическите цени на торовете не им оставят друг избор освен да използват по-малко химикали и да се опитат да предадат разходите надолу по хранителната верига, пише Bloomberg.

За отглеждащите основни продукти като царевица и пшеница това е първият път, в който наистина са изложени на криза с торове, породена от енергийната криза, ограниченията върху износа и търговските санкции. Сега струва много повече да се купят химикалите, нужни за зимните култури, излизащи от латентност, а допълнителните разходи може да доведат до по-малки пролетни насаждения, които съставляват около една трета от европейските зърнени култури.

Европа е най-тежко засегната от съкращенията в заводите за торове в резултат на растящите цени на газа, с който те функционират – а цените на торовете остават на рекордни нива, докато натискът в Северна Америка намалява.

Европа може да се изправи пред дефицит от около 9% на годишните си нужди от азотни торове през първото полугодие, сочат оценки на VTB Capital. Храните може да поскъпнат още повече, ако реколтата пострада или цените на добива се повишат.

Много земеделци, които тепърва трябва да си подсигурят химикалите, или изчакват за последния момент, в случай че цените спаднат, или може би ще пръскат по-малко.

В Унгария употребата на азотни торове ще намалее с около 30-40% този сезон, което ще навреди на добивите, казва Дьорд Рашко, земеделски икономист, който има ферми из страната.

„Ако има суша към края на април и май, ефектът може да бъде дори по-унищожителен, тъй като азотът помага на растенията да оцелеят през дните на суша“, казва той.

1

Един от показателите за европейските цени на торовете е скочил 4-кратно за последните 4 години

Азотните торове са от съществено значение за пролетния растеж в Европа и се използват отново от февруари. Те са и най-засегнати от енергийната криза в Европа, защото се произвеждат с газ. Недостигът на този вид през първото полугодие може да достигне 7 млн. тона, казват от VTB.

Макар че енергийната криза напоследък отслабва – а някои компании като Yara International върнаха капацитета си на торове – ситуацията все още е достатъчно лоша, за да държи предлагането ограничено.

„В комбинация с липсата на вносни торове влиянието ще бъде усетено дори по-силно“, казва румънският производител на торове Azomures, който е сред тези ограничили производството си. „Реколтите ще пострадат от гледна точка на качеството и крайното количество“.

Пазарът на торове се изправя и пред по-широки заплахи – от ограниченията върху износа от Русия и Китай до санкции върху производството на калиев карбонат в Беларус, което засяга търговските маршрути.

Риск за реколтата

Земеделците в селскостопанските гиганти Франция и Германия вероятно са резервирали около 70% от нужните им азотни торове за вегетационния период до края на годината – момент, когато покупките обикновено приключват, казва консултантската компания Agritel. Покритието в страни от Черноморския региона като Украйна и Румъния може би е дори по-ниско.

Все още е привлекателно да се отглеждат пшеница и царевица, но употребата на по-малко торове увеличава риска. Ограничаването на прилагането му върху пшеницата с около 15% от нормалните нива може да намали добива с около 5% и да засегне съдържанието на протеина, казва анализаторът на Agritel Изаур Перо.

Добивите от някои култури може да се свият наполовина без азотни продукти, казва Золтан Биге, главен стратег в унгарския производител Nitrogenmuvek. Полската компания Grupa Azoty твърди, че други рискове включват натрупването на закъснели поръчки и потенциални забавяния на доставките.

По-малките добиви биха били още лоши новини за продоволствената сигурност предвид почти рекордните световни цени на храните, които вече притискат потребителите и допринасят за по-бързата инфлация.

„Цените на житните култури в момента са достатъчни, за да компенсират цените на торовете“, казва Джеймс Уебстър, старши анализатор в The Andersons Centre във Великобритания. „Колко дълго ще остане така зависи от бъдещата посока на пазарите. Макар че компенсира, сметката за плащане остава голяма“.