Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европа

За Франция има и ползи от казуса с подводниците

Правителството може да се успокои с факта, че Китай е другият голям губещ от решението на Канбера

За Франция има и ползи от казуса с подводниците

Снимка: Dursun Aydemir/Bloomberg

Алиансът в областта на отбранителните технологии между Австралия, САЩ и Обединеното кралство е истински удар за Франция - предвид решението на Канбера да анулира сделка за подводници на стойност 50 милиарда евро със страната в полза на американски атомни подводници. 

Но макар Париж да се стреми да ограничи щетите и да се подготви за бъдещето - по-специално като продължи да адаптира стратегията си в Индо-Тихоокеанския регион - би било безсмислено да се добавя към кризата чрез ескалиране на сериозно разочарование в стратегическа грешка.

Разбира се, гневът на Франция е оправдан. Последиците от кризата са много, пише за Politico Антоан Бондаз, директор на Корейската програма и Тайванската програма във Фондацията за стратегически изследвания, цитиран от БГНЕС.

Сривът на сделката за подводници с Австралия е икономически удар за държавната Naval Group, десетки подизпълнители и местни семейства в Бретан и другаде. Дипломатически това също е вредно за двустранните отношения с Австралия и САЩ. А във военно отношение залозите са още по-високи, след като представители на френското правителство твърдят, че продажбите на оръжия са „от съществено значение за нашия суверенитет“, защото позволяват „жизнеспособността и независимостта на нашата отбранителна индустрия“.

Това е политически опасно за френския президент Еманюел Макрон, който ще се сблъска с атаки по отношение на външната си политика, докато търси преизбиране следващата година. И това е лично разочарование за всички, които са работили по договора от 2014 г., включително външния министър Жан-Ив Льо Дриан.

И все пак е важно да се избегне свръхреакция. Недипломатичните изявления в социалните мрежи са контрапродуктивни и могат да бъдат използвани против нашите интереси, пише още Бондаз. Загубила договора на века, Франция трябва да се погрижи да не загуби доверието си и да ипотекира бъдещите си отношения.

Ето защо е важно Париж да направи всичко възможно, за да продължи напред възможно най-бързо. Финансовото разплитане е лесно: разпоредбите бяха направени в двустранното споразумение, подписано през 2019 г., като младоженците вече очакваха потенциален развод. Политическите последици и потенциалните ползи, поискани от Франция, трябва да бъдат обсъдени възможно най-скоро, особено по отношение на ударните ефекти за военното сътрудничество, достъпа до бази в региона и индустриалното сътрудничество.

Някои сега биха могли да поставят под въпрос индо-тихоокеанската стратегия на Франция, представена от Макрон в Австралия през 2018 г., но е важно да се отбележи, че френските интереси в Индо-Тихоокеанския регион остават непроменени.

Франция се различава от останалите страни от Европейския съюз, тъй като има свързани със суверенитета интереси в региона. Повече от 1,6 милиона френски граждани живеят в отвъдморски територии там, а три четвърти от изключителната икономическа зона на страната - втората по големина в света - също се намират там. Франция не е публика в региона, тя е местна сила.

Поради това Австралия ще остане ключов партньор в Южния Тихи океан. Напрежението може да скочи в краткосрочен план, но стратегическото партньорство между двете страни ще продължи.

Ако не друго, тази криза трябва да се използва като възможност за ускоряване на необходимото адаптиране на индо-тихоокеанската стратегия на Франция, като правителството увери своите индийски и японски стратегически партньори, че ангажиментът му към региона не е под въпрос.

Париж също трябва да удвои усилията си за задълбочаване на партньорствата и инициативите с участници, различни от трите му стратегически партньора (Индия, Австралия и Япония), всички от които са членове на формата Quad и двама от които са близки съюзници на САЩ. Тези нови партньорства биха допълнили, а не заменили трите съществуващи. Франция трябва да възпроизведе всеобхватния морски диалог (започнат с Япония през 2019 г.) с други страни. Този формат е идеален за обсъждане на голям брой въпроси (икономически, сигурността и околната среда), като същевременно се настоява за междуведомствен подход, който все още твърде често липсва в повечето страни.

Правителството също трябва да укрепи своите аналитични и изпреварващи способности в областта. Ядрената криза с Иран, която очевидно все още трябва да бъде преодоляна, изсмуква възможностите на Франция в момент, когато стратегическите залози в Индо-Тихоокеанския регион стават все по-високи, включително когато става въпрос за разпространение на ядрени оръжия.

И накрая, с публикуването на първата индо-тихоокеанска стратегия на ЕС, Франция трябва да продължи да интегрира европейско измерение в своята стратегия. По същия начин тя трябва да избягва представянето на европейската стратегическа автономия - необходим ход - само като реакция на тази криза, тъй като критиците на концепцията в САЩ и Европа ще очакват точно това.

Има и предимство от този тъмен облак. Предвид притесненията на Париж за влиянието на Пекин в региона, правителството може да се успокои с факта, че Китай е другият голям губещ от решението на Канбера.

Режимът в Пекин не се притеснява само от увеличаването на военните способности на Австралия; той също е загрижен за прецедента, който сделката създава за други страни, които един ден също биха могли да поискат да придобият подводници с ядрени двигатели, като Канада, Япония или Южна Корея. За Китай пактът между Вашингтон, Канбера и Лондон е осъзнаването на дългогодишен страх: мултилатерализацията на американските съюзи в региона. Днес това са Австралия и Обединеното кралство. Утре може би Япония ще се присъедини.

Франция може да понесе разходите по сделката, но въпреки това тя трябва да се радва на едно: аргументът на Китай, че САЩ губят доверието на своите съюзници, току-що беше оспорен в Индо-Тихоокеанския регион.

По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Елена Кирилова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (7)

1
 
2
 
7
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Големите губещи Франция и Китай /изключвам Росатом/ са единствените които строят атомни реактори за мирни цели. Разбирм че военните реактори са друга бира но е показателно. От трите печеливши държави нито една не притежава съвременна технология за обогатяване на уран. Само САЩ има компания която произвежда горивни клетки за атомни реактори, доколкото Westinghouse може да се каже че е американска и те закупуват обогатеното гориво от французите. Струва производството на новите подводници ще срещтне доста пречки, и Озитата доста ще почакат докато попучат подводниците. Тепърва ще разработим съвременни атомни реактори и гориво за тях ще ги изпитаме и всичко е наред.Сега като се замислих в наше село аналогичен случай с едни самолети. Да видим само дали австралийците ще се окажат по умни и ще платят готова стока при получаването.
0
 
3
 
6
преди 4 седмици
Няма профилна снимка
Франсетата са толкова хепи от ползите, че си привикаха дипломатите да купонясват невероятната сделка. Въпреки, че кенгуристан и флотилия от 8 атомни подводници е по-скоро виц отколкото реалност, като се има предвид сравнително малкото им бвп и население.
3
 
5
 
5
zelka007 до: дядя Вова
преди 4 седмици
с мистралите друг използва вазелина , или пък е пробвал на сухо , щото ходи да си демонтира оборудването от тях и французите ги продадоха на египет ... :)))
5
 
2
 
4
ratten до: korn
преди 4 седмици
за швабистан прочети за кайзер акт, но от независим източник.
6
 
2
 
3
преди 4 седмици

Още от Европа
Над 75% от пълнолетните в ЕС са напълно ваксинирани срещу COVID