IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Загубите на реколта в Европа заради жеги и суша се утрояват за 50 години

Щетите са най-високи за зърнените култури, което се обяснява с по-широкото напояване при другите култури

10:55 | 02.04.21 г. 3
<p>
	<em>Снимка: Pixabay</em></p>

Снимка: Pixabay

Тежестта на загубите на реколта, предизвикани от екстремни метеорологични събития, се е утроила през последните 50 години в Европа, показват данни от проучване, което подчертава уязвимостта на хранителните системи към изменението на климата, пише онлайн изданието EurActiv.com.

Изследването, публикувано наскоро в списанието Environmental Research Letters, разглежда селскостопанската продукция в 28 европейски страни (сегашните 27 членки в ЕС и Великобритания) от 1961 до 2018 г.

Учените сравняват данни за екстремни метеорологични събития - суши, горещи вълни, наводнения и студ, и намират доказателства, които предполагат, че „климатичните промени вече водят до увеличаване на загубите на реколта“.

Сушата, екстремните горещини, студът и наводненията са значително по-чести явления в Европа през 50-годишния период от време. В доклада се подчертава, че „тежестта на въздействието на жегите и сушата върху растениевъдството приблизително се утроява“ за периода - от загуби от 2,2% между 1964 и 1990 г. до 7,3% от 1991 до 2015 г.

По-специално засушаванията са все по-чести и по-интензивни.

Като цяло добивите в Европа се увеличават - с почти 150% между 1964-1990 г. и 1991-2015 г., казва водещият автор на доклада Тереза ​​Брас от Училището за наука и технологии Nova в Лисабон.

Загубите, свързани с екстремно време, са различни в зависимост от реколтата.

„Зърнените култури, основен продукт, който заема близо 65% от обработваната площ на ЕС и се използва главно за храна на животни, са най-силно засегнатите култури“, казва Брас. Те показват „постоянно по-големи загуби“, свързани със суши и горещини, отколкото други култури, заключава се в документа.

Изследователите казват, че това може да се обясни с по-широкото напояване на други култури, като зеленчуци, лозя и плодове.

Очаква се изменението на климата да увеличи екстремните метеорологични условия, включително горещи вълни и суши, а проучването предупреждава за „разпростиращи се ефекти“ от въздействието им върху Европа в глобалната хранителна система и върху цените на храните.

В доклада се посочва, че горещините и сушата в Европа са довели до спад в производството на зърно с 8% в сравнение със средното за предходните пет години. Това е „причинило недостиг на фураж за добитъка и е предизвикало рязко увеличение на цените на суровините“.

След споразумението за климата в Париж от 2015 г. светът преживя пет най-горещи години. Организацията на ООН за прехрана и земеделие предупреждава, че производството на храни е „изключително чувствително“ към изменението на климата.

По-рано този месец проучване, публикувано в списанието Nature Geoscience, установява, че последните летни суши в Европа бележат внезапно засилване от 2015 г. насам.

През 2019 г. доклад в Nature Climate Change предупреждава, че регионите, отговорни за до една четвърт от световното производство на храни - Западна Северна Америка, Западна Европа, Западна Русия и Украйна, са силно застрашени от рязък ръст на топлинните вълни.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 02:47 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Европа виж още

Коментари

3
rate up comment 3 rate down comment 1
khao
преди 2 години
аххх... непознах тоя път :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 1 rate down comment 3
khao
преди 2 години
без да съм чел статията залагам, че няма и дума за това с колко са се увеличили добивите от единица площ за същия период...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 2 rate down comment 4
sirFaith
преди 2 години
няма да се плашите 7-8 милиарда ще измрът и пак ще се почне на чисто с 10-20 млн човека ...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още