Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Европроекти

Български компании преговарят за директно финансиране по плана "Юнкер"

Засега нямаме одобрен проект за пряко финансиране заради мащаба на българската икономика, заяви Илияна Цанова

Български компании преговарят за директно финансиране по плана "Юнкер"

Снимка: БТА

Три български частни компании преговарят за директно финансиране с Европейския фонд за стратегически инвестиции (по Плана "Юнкер" – бел. авт.), съобщи зам.-директорът на Фонда Илияна Цанова на конференция за финансовите инструменти, организирана от КРИБ.

На въпрос защо досега нито една българска компания не е получила директно такова финансиране, тя обясни, че една от причините е мащабът на българската икономика.

Повечето компании в България са малки и средни, а инвестициите са средно в диапазона от 250 хил. до 10 млн. евро, с изключение на инвестицията на Лукойл (през 2015 г. компанията вложи в нови съоръжения 1,5 млрд. долара – бел. авт.).

Правим много, за да осигурим на малките и средните предприятия финансиране (по Плана) чрез банки партньори, посочи Цанова.

Тя коментира, че що се отнася до традиционното финансиране на малкия и средния бизнес, българските финансови институции се справят добре. Според нея обаче е необходимо разнообразие и по-голяма активност от страна на фондовете за рисков капитал и за финансиране на технологични компании. 

Още по темата

Около 6 месеца продължава оценката на проектите за модернизация на мощности, които кандидатстват за финансиране от Европейския фонд за стратегически инвестиции. За инфраструктурните проекти и за инвестиции в мощности на зелено оценката може да продължи година, допълни тя.

За целите на Плана тя коментира, че след финансовата и икономическата криза Европа от 2013 г. тръгна по пътя на растежа, но темповете са много бавни и не са еднакви за всички страни.

В старите страни членки възстановяването е най-бързо и инвестициите се върнаха на предкризисните нива. В уязвими държави като Гърция, Испания, Италия, Словения и Ирландия вложенията в инфраструктура са под предкризисните нива.

В новите страни членки на ЕС по време на финансовата криза чрез структурните фондове продължиха инвестициите в инфраструктура, но за сметка на това инвестициите от частния сектор се свиха и остават доста под предкризисните нива.

Банките започнаха да кредитират, но все пак не всички малки и средни предприятия имат достатъчно добър достъп до финансиране, коментира тя.

Илияна Цанова посочи още, че Инвестиционният план за Европа е базиран на три основни стълба:

- Европейски фонд за стратегически инвестиции – финансовият инструмент на Комисията, съвместен инструмент на ЕК и ЕИБ;

- Хъб за консултации – целта е да се подпомогнат страните членки, частният и публичният сектор да подготвят добри проекти, за да наберат финансиране. България създаде местно звено за консултации на бизнеса;

- Мерки за подобряване на инвестиционната среда в Европа като създаване на единен капиталов и единен дигитален пазар. Междувременно всяка държава членка трябва да подобри инвестиционния климат.

С гаранция от европейския бюджет за 16 млрд. евро плюс 5 млрд. евро от ЕИБ е сформиран гаранционен фонд на стойност 21 млрд. евро. Чрез тази гаранция ЕИБ може да инвестира в проекти, съществени за растежа на Европа.

В момента банката инвестира в България в проекти от публичния сектор, но това може да се промени, тъй като с тази гаранция банката може да финансира проекти на корпорации.

Инвестициите стигат до реалния бизнес през два прозореца. Първият е за инфраструктура и иновации (директни инвестиции на ЕИБ в проекти на минимална стойност 15 млн. евро). Вторият прозорец е за малки и средни предприятия (МСП) – той се управлява от Европейския инвестиционен фонд и ресурсът се предоставя чрез търговски банки и фондове за рисков капитал, които инвестират в по-малки предприятия и проекти.

„България има 10 подписани трансакции от този прозорец и успяхме да мобилизираме към 1,4 млрд. евро, което е добра новина“, заяви Цанова.

Предстои промяна на парадигмата за използване на публичния ресурс, това ще бъде и тенденцията в бъдеще. След 2020 г. европейският бюджет ще е насочен много повече към финансови инструменти, отколкото към безвъзмездно финансиране, заяви зам.-директорът на Фонда.

Крайният срок за подписване на проекти по тази схема е 4 юли 2018 г. Но в момента има предложение с 2 години да се удължи работата на Фонда и да се увеличи гаранцията. През октомври ще е ясно дали това ще се случи.

Европейският фонд за стратегически инвестиции не съществува като отделно юридическо лице, той е част от групата на ЕИБ, допълни Цанова.

Тя даде пример с проект, финансиран от Фонда, във Великобритания. Правителството там е приело стратегия за подмяна на всички измервателни устройства за електричество и газ с умни устройства с дистанционно отчитане. Програмата е на стойност 11 млрд. паунда. 

Тъй като там пазарът е либерализиран, новите устройства улесняват потребителя да си сменя доставчика на енергия. Уредите са собственост на частна компания, която има договор с компаниите за обслужването на устройствата. В случая става въпрос за подмяната на 7 млн. измервателни устройства, допълни Илияна Цанова.

В Полша, Франция, Финландия и Швеция сме финансирали подобни проекти, каза тя. 

По статията работиха: автор Надежда Бочева, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

0
 
0
 
1
преди 3 години
Няма профилна снимка
Инвестициите стигат до реалния бизнес през два прозореца.
-----------------------------------------
Защо през прозореца, а не през вратата?
Леко смущаващо звучи?

Още от Европроекти
OLAF констатира спад на измамите с еврофондове на ниво ЕС