IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Български компании преговарят за директно финансиране по плана "Юнкер"

Засега нямаме одобрен проект за пряко финансиране заради мащаба на българската икономика, заяви Илияна Цанова

17:14 | 16.01.17 г. 1
<p>
	<em>Снимка: БТА</em></p>

Снимка: БТА

Три български частни компании преговарят за директно финансиране с Европейския фонд за стратегически инвестиции (по Плана "Юнкер" – бел. авт.), съобщи зам.-директорът на Фонда Илияна Цанова на конференция за финансовите инструменти, организирана от КРИБ.

На въпрос защо досега нито една българска компания не е получила директно такова финансиране, тя обясни, че една от причините е мащабът на българската икономика.

Повечето компании в България са малки и средни, а инвестициите са средно в диапазона от 250 хил. до 10 млн. евро, с изключение на инвестицията на Лукойл (през 2015 г. компанията вложи в нови съоръжения 1,5 млрд. долара – бел. авт.).

Правим много, за да осигурим на малките и средните предприятия финансиране (по Плана) чрез банки партньори, посочи Цанова.

Тя коментира, че що се отнася до традиционното финансиране на малкия и средния бизнес, българските финансови институции се справят добре. Според нея обаче е необходимо разнообразие и по-голяма активност от страна на фондовете за рисков капитал и за финансиране на технологични компании. 

Около 6 месеца продължава оценката на проектите за модернизация на мощности, които кандидатстват за финансиране от Европейския фонд за стратегически инвестиции. За инфраструктурните проекти и за инвестиции в мощности на зелено оценката може да продължи година, допълни тя.

За целите на Плана тя коментира, че след финансовата и икономическата криза Европа от 2013 г. тръгна по пътя на растежа, но темповете са много бавни и не са еднакви за всички страни.

В старите страни членки възстановяването е най-бързо и инвестициите се върнаха на предкризисните нива. В уязвими държави като Гърция, Испания, Италия, Словения и Ирландия вложенията в инфраструктура са под предкризисните нива.

В новите страни членки на ЕС по време на финансовата криза чрез структурните фондове продължиха инвестициите в инфраструктура, но за сметка на това инвестициите от частния сектор се свиха и остават доста под предкризисните нива.

Банките започнаха да кредитират, но все пак не всички малки и средни предприятия имат достатъчно добър достъп до финансиране, коментира тя.

Илияна Цанова посочи още, че Инвестиционният план за Европа е базиран на три основни стълба:

- Европейски фонд за стратегически инвестиции – финансовият инструмент на Комисията, съвместен инструмент на ЕК и ЕИБ;

- Хъб за консултации – целта е да се подпомогнат страните членки, частният и публичният сектор да подготвят добри проекти, за да наберат финансиране. България създаде местно звено за консултации на бизнеса;

- Мерки за подобряване на инвестиционната среда в Европа като създаване на единен капиталов и единен дигитален пазар. Междувременно всяка държава членка трябва да подобри инвестиционния климат.

С гаранция от европейския бюджет за 16 млрд. евро плюс 5 млрд. евро от ЕИБ е сформиран гаранционен фонд на стойност 21 млрд. евро. Чрез тази гаранция ЕИБ може да инвестира в проекти, съществени за растежа на Европа.

В момента банката инвестира в България в проекти от публичния сектор, но това може да се промени, тъй като с тази гаранция банката може да финансира проекти на корпорации.

Инвестициите стигат до реалния бизнес през два прозореца. Първият е за инфраструктура и иновации (директни инвестиции на ЕИБ в проекти на минимална стойност 15 млн. евро). Вторият прозорец е за малки и средни предприятия (МСП) – той се управлява от Европейския инвестиционен фонд и ресурсът се предоставя чрез търговски банки и фондове за рисков капитал, които инвестират в по-малки предприятия и проекти.

„България има 10 подписани трансакции от този прозорец и успяхме да мобилизираме към 1,4 млрд. евро, което е добра новина“, заяви Цанова.

Предстои промяна на парадигмата за използване на публичния ресурс, това ще бъде и тенденцията в бъдеще. След 2020 г. европейският бюджет ще е насочен много повече към финансови инструменти, отколкото към безвъзмездно финансиране, заяви зам.-директорът на Фонда.

Крайният срок за подписване на проекти по тази схема е 4 юли 2018 г. Но в момента има предложение с 2 години да се удължи работата на Фонда и да се увеличи гаранцията. През октомври ще е ясно дали това ще се случи.

Европейският фонд за стратегически инвестиции не съществува като отделно юридическо лице, той е част от групата на ЕИБ, допълни Цанова.

Тя даде пример с проект, финансиран от Фонда, във Великобритания. Правителството там е приело стратегия за подмяна на всички измервателни устройства за електричество и газ с умни устройства с дистанционно отчитане. Програмата е на стойност 11 млрд. паунда. 

Тъй като там пазарът е либерализиран, новите устройства улесняват потребителя да си сменя доставчика на енергия. Уредите са собственост на частна компания, която има договор с компаниите за обслужването на устройствата. В случая става въпрос за подмяната на 7 млн. измервателни устройства, допълни Илияна Цанова.

В Полша, Франция, Финландия и Швеция сме финансирали подобни проекти, каза тя. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 08:19 | 10.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

1
rate up comment 0 rate down comment 0
fras
преди 7 години
Инвестициите стигат до реалния бизнес през два прозореца.-----------------------------------------Защо през прозореца, а не през вратата?Леко смущаващо звучи?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още