Средствата на ЕС след 2020 г. ще се влагат в зони без частни инвестиции

Приоритетите за следващия програмен период 2021-2027 г. за структурните фондове тепърва ще се договарят между Европейския съюз и България, като една от областите ще е иновации и технологии. От тази позиция нашата страна е добре позиционирана. Това каза Светослава Георгиева, изпълнителен директор на държавната финансова институция „Фонд мениджър на финансови инструменти в България", известна като Фонд на фондовете.

"За три години от учредяването на държавната финансова институция 60% от ресурса е достигнал до бенефициенти, след като са възложени на посредниците", посочи Георгиева. 

Повече финансови инструменти

Мартин Дановски, председател на управителния съвет на Фонда на фондовете, уточни, че вече вървят преговори за програмите, като следващата политика на Евросъюза ще са насочени към наука, иновации, Социална Европа и Зелена Европа. Според него „тенденцията е да се увеличава делът на финансовите инструменти, защото те се появяват там, където има дефицити“.

"Публичните средства ще отидат там, където е ясно, че няма да влязат частни пари“, каза Дановски и посочи, че има много „сиви зони“, които не е ясно как ще се запълнят. За пример даде сектор „Отпадъци“.

„Ако 50% от средствата в следващ финансов инструмент са грантови, то останалите ще са заемни и ще трябва да се връщат, заяви той и напомни, че в този сектор няма адекватно фэинансиране от доста време. – Там трябва да влезе ресурс по ОП „Околна среда“ и вече се провеждат консултации с участниците, за да се направи най-добрият финансов инструмент.

Камен Славов, ръководител звено „Финансови инструменти“ от Фонда на фондовете, допълни, че финансовите инструменти имат предимство пред грантовото финансиране, защото имат ефекта на лост – за 1 лев публичен ресурс прибяват още финансови средства.

По думите му в момента Фондът на фондовете работи с 13 финансови инструменти в четири-пет области, за да може частният бизнес да финансира проекти в държавния и частния сектор. Той посочи и друго предимство на  финансирането, което има антицикличен ефект, когато икономиката се забави, като за него най-важно в проектите остава управлението на риска.

Фондът на фондовете управлява средства от 1,2 млрд. лева по четири оперативни програми: ОП “Развитие на човешките ресурси“, ОП “Иновации и конкурентоспособност“, ОП „Околна среда“ и ОП „Региони в растеж“. Основната му дейност е структурирането и управлението на финансови инструменти, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, през програмния период 2014-2020.

Рециклиране на средствата

Ангелина Тодорова, ръководител „Звено координация“ във Фонд на фондовете, е убедена, че „доста време  работихме с грантове и усвоявахме, сега говорим за оползотворяване на парите и как тези вложения ще носят приходи“.

Стратегия за следващите 50 години

Според Константин Петров от фонд мениджъра NEVEQ намирането на ресурс и създаването на еко мрежа помага на фирмите да минат по стълбицата на успеха. „Докато през първите десет години на XXI век предизвикателствата бяха във взаимоотношенията с клиентите, в последните няколко години фокусът е върху новите продукти и услуги, подчерта той и обясни, че е необходим първоначален капитал, да се оцени компанията, да се види конкуренцията и чак тогава фондът влага средства за развитието ѝ.“

Петров е на мнение, че за преминаването на България към иновативен модел на развитие по подобие на този в Сингапур, Хонг Конг, Норвегия, е необходим ресурс за развитие на технологиите. Той е на мнение, че трябва да се създаде екосистема от фондове, адвокатски кантори, клирингови къщи.

Представителят на фонд мениджъра NEVEQ прогнозира, че екипът на Фонда на фондовете ще продължи да оказва влияние с финансирането си, за да стане България привлекателно място  за рискови инвестиции – изкуствен интелект, блокчейн и киберсигурност.  За пример той даде създаването в София на Data Center, което ще стане ключово масто за комуникации.

„Сега е момантът за изграждане на стратегия за изкуствен интелект в следващите 50 години“, убеден е Константин Петров. Като пример за добро сътрудничество той посочи партньорство на финтех и банки, „които играят ролята на опитно зайче в тези проекти за виртуално банкиране“.

„През септември ще тръгнат първите проекти, увери Петров и обясни, че всяка седмица се разглеждт между пет и седем проекта.

Боян Бакърджиев от SPARK&ELDRIVE заяви, че без фондовете не е било възможно да се направи рисковата "инвестиция за изграждане на споделена електромобилност в България и изобщо в тази част на света".

През 2017 г. интегрираната мрежа за зарядни станции започна с 25 електромобила и сега електрическите превозни средства автомобили и бусове са 152, а се чака доставка на още 150, информира той. – За година и половина потребителите на SPARK са над 3 хиляди, а мрежата за интегрирани електрически зарядни станции ELDRIVE от 30 зарядни точки в цялата страна сега разполага със 150, като само 58 са в София.

Той поясни, че финансирането за изграждане на зарядната инфраструктура за електромобили е от Фонд за устойчиво градско развитие, фонд по инициативата JESSICA за София. Фонд мениджърът NEVEQ са финансирали SPARK дялово.