Човекът и Вселената - тайни и загадки

[Pyramid]

През 1110 г. Луната изчезва от небето и вече знаем каква вероятно е била причината
Преди близо хилядолетие в Земната атмосфера е настъпил сериозен катаклизъм – гигантски облак, наситен със серни частици, се е появил в стратосферата и е затъмнил небето за месеци и може би дори години. В края на краищата, той е „паднал“ на повърхността на планетата.
Знаем, че това събитие се е случило, тъй като изследователите са изкопали и анализирали ледени ядра (проби, взети от ледените покривки и ледниците). Те съдържат серни аерозоли, произведени от вулканичните изригвания, достигнали атмосферата и върнали се обратно на повърхността.
Ледът може да запази доказателства за вулканичната активност за огромни периоди от време. Много трудно е обаче да определим кога точно дадено събитие се е случило чрез въпросните ледени проби.
В конкретния случай учените предполагат, че серните депозити са вследствие от мощно изригване на исландския вулкан Хекла (наричан понякога Портата към Ада) през 1104 г. Според ново изследване, ръководено от палеоклиматолога Себастиян Гиле от Женевския университет в Швейцария, виновникът е друг. За да проверят какво точно може да е оставило тези древни следи както по повърхността, така и в недрата на нашата планета, екипът проучва внимателно средновековните сведения за тъмноизглеждащи лунни затъмнения, съвпадащи с данните за силни вулканични изригвания.
„Впечатляващите атмосферни оптични феномени, свързани с вулканичните аерозоли високо във въздуха, са впечатлявали хроникьорите от древни времена – пише екипът. – Конкретно описваната от тях яркост на лунните затъмнения може да бъде използвана както за определянето на количеството аерозоли в стратосферата, така и да се определи стратосферната оптична дълбочина след силни изригвания.“
Според данни на NASA между 1100 и 1120 г. сл. Хр. в Европа са били наблюдавани 7 пълни лунни затъмнения. Едно от тях изпъква над всички останали и това е майското лунно затъмнение от 1110 г. То е описвано като необичайно тъмно, дори „черно“.
Въпреки че конкретното събитие е известно сред астрономическите кръгове, то никога досега не е било приписвано на вулканична активност. Според новото проучване по всяка вероятност именно такъв е случаят.
Кой вулкан може да го е причинил? Според изследователите най-вероятно това е японският Асама, изригнал през 1108-а. Това конкретно изригване е било много по-мощно от онова през 1783 г., при което умират 1400 души.

Абе тия като са писали някога, че Луната изчезнала от небето, дали са писали И за звездите? Щото инак странно, ъгловите им размери се различават с над два порядъка.

[bonboniada]

През 1110 г. Луната изчезва от небето и вече знаем каква вероятно е била причината
Преди близо хилядолетие в Земната атмосфера е настъпил сериозен катаклизъм – гигантски облак, наситен със серни частици, се е появил в стратосферата и е затъмнил небето за месеци и може би дори години. В края на краищата, той е „паднал“ на повърхността на планетата.
Знаем, че това събитие се е случило, тъй като изследователите са изкопали и анализирали ледени ядра (проби, взети от ледените покривки и ледниците). Те съдържат серни аерозоли, произведени от вулканичните изригвания, достигнали атмосферата и върнали се обратно на повърхността.
Ледът може да запази доказателства за вулканичната активност за огромни периоди от време. Много трудно е обаче да определим кога точно дадено събитие се е случило чрез въпросните ледени проби.
В конкретния случай учените предполагат, че серните депозити са вследствие от мощно изригване на исландския вулкан Хекла (наричан понякога Портата към Ада) през 1104 г. Според ново изследване, ръководено от палеоклиматолога Себастиян Гиле от Женевския университет в Швейцария, виновникът е друг. За да проверят какво точно може да е оставило тези древни следи както по повърхността, така и в недрата на нашата планета, екипът проучва внимателно средновековните сведения за тъмноизглеждащи лунни затъмнения, съвпадащи с данните за силни вулканични изригвания.
„Впечатляващите атмосферни оптични феномени, свързани с вулканичните аерозоли високо във въздуха, са впечатлявали хроникьорите от древни времена – пише екипът. – Конкретно описваната от тях яркост на лунните затъмнения може да бъде използвана както за определянето на количеството аерозоли в стратосферата, така и да се определи стратосферната оптична дълбочина след силни изригвания.“
Според данни на NASA между 1100 и 1120 г. сл. Хр. в Европа са били наблюдавани 7 пълни лунни затъмнения. Едно от тях изпъква над всички останали и това е майското лунно затъмнение от 1110 г. То е описвано като необичайно тъмно, дори „черно“.
Въпреки че конкретното събитие е известно сред астрономическите кръгове, то никога досега не е било приписвано на вулканична активност. Според новото проучване по всяка вероятност именно такъв е случаят.
Кой вулкан може да го е причинил? Според изследователите най-вероятно това е японският Асама, изригнал през 1108-а. Това конкретно изригване е било много по-мощно от онова през 1783 г., при което умират 1400 души.

[Pyramid]

Венецуела си е венецуелска работа, между другото те имат технологичен проблем с петрола и не се и напъват да измислят нещо..Така че не е хубаво да не мисли никой и да се стои без "акъл". Поне ще има за другите след тях.

Ами те ако не могат, да потъгуваме (за тях). Тук, вече знаем, как се прави.

[supertrader]

Венецуела си е венецуелска работа, между другото те имат технологичен проблем с петрола и не се и напъват да измислят нещо..Така че не е хубаво да не мисли никой и да се стои без "акъл". Поне ще има за другите след тях.

[Pyramid]

Прочее, фамилията на венецуелския президент, е МАдуро. Не ми е симпатичен, нито обратното. Ама Импотент, не изглежда да е.

[supertrader]

Имхотеп, каква Венецуела..става въпрос да стане като Сингапур, има много "малка" разлика.

[Pyramid]

А ти Измамник, имаш ли доказателство че е така?

Това е хипотеза, сладур. Така се прави:Хипотезата се изказва, после се проверява и, ако отговаря на всички случаи и може да предвижда следващите, се превръща в теория. Е, до там не сме стигнали още но, поне първата крачка, вече е факт. Любопитно ми е, как ще оспориш и какво общо ще припишеш на Фурие тук.

[Имхотеп]

Това е наука, ако направиш такова откритие, как работи това нещо - веднага е редно да го дадеш на Света.

Мда, а вие да само да си драпате президента на Венецуела и да раздавате акъл

[supertrader]

Това е наука, ако направиш такова откритие, как работи това нещо - веднага е редно да го дадеш на Света.

[Имхотеп]

Що, Импотецие, имате ли доказателство, че не е така?

А ти Измамник, имаш ли доказателство че е така?

[Pyramid]

Разкажете повече измамник за екранираната гравитация?

Що, Импотецие, имате ли доказателство, че не е така?

[Имхотеп]

Разкажете повече измамник за екранираната гравитация?

[Pyramid]

Едно допускане може да подреди много неща (и да обърка други):
Теория за екранираната гравитация или "Как един неутрон би могъл да тежи колкото планина, че и (много) повече: Според това допускане, всяка частица, може да е тежка едва ли не, колкото тя си иска но, насън (извън нея), може да се излъчват само фиксирани гравитационни кванти, в съвкупност, определяйки я като "лека", "тежка" и свръхтежка. Излъчването се екранира (и пропуска нормирано) от особен вид субядрена частица, наречена да речем, "граетон", която, обикаля около ...което е вътре в частицата, примерно, протона/неутрона и т.н. с фиксирана скорост и такава честота, че през нея, да преминават само гравитационни кванти с определени характеристики. Туй, като за външния свят, масата на частиците, е видима благодарение на тези кванти то, всяка една от тях, би могла да тежи колкото цяла вселена, и там, да се крие т.нае. "тъмна материя" - частиците без характеристики като заряд но, поглъщащи /излъчващи гравитация в широк спектър на квантите, което, НИЕ виждаме като "маса", отрицателна или положителна, или както се споразумеем условно, да я наричаме.
- Нещо от вида

Това, може да разкрие и разширяването на Вселената което, може да се окаже само привидно: Излъчвайки ВИДИМОСТ за маса, пространството се изкривява. Колкото повече ВИДИМОСТ ВЕЧЕ е излъчило, толкова повече, ФАКТИЧЕСКАТА маса (да не се бърка с видимата чрез гравитационно въздействие върху другите тела), става "достъпна" за измерване и се приближава до видимата. Един вид, ускорението на всички частици към съотв.център на ФАКТИЧЕСКА маса, нараства и, съответно, тя привлича по-силно масите извън себе си. Те се ускоряват (към конкретния център на видима маса), СЪЗДАВАЙКИ доплерово изместване и, оттам, впечатлението за разширяване на пространството...или за появяването ма нови метри между обектите, просто, поради изтеклото време.
Докога ФАКТИЧЕСКАТА маса ще излъчва ВИДИМА -не знам но, изглежда, ще продължи дълго...

[bonboniada]

Може да се направи тема "Човекът и Короната - тайни и загадки"

Много добра идея, особено в настоящия момент.

[minerals]

Може да се направи тема "Човекът и Короната - тайни и загадки"