Защо в Чехия има къси продажби, а в България няма?

[Мариян Йорданов]

Тука стана малко като онова за кокошката и яйцето, ама дано се разберете

Ами не можем да те разберем, защото няма нищо общо!
Спот пазар без деривати има, но деривати без спот пазар няма!

Късите продажби са част от спот пазара, не от деривативния.
Разликата между покупка и къса продажба има, но и двете са от спот пазара.

При покупката риска е лимитиран (до цената на покупката), а печалбата е безкрайност. При късата продажба е обратното. Риска е безкрайност, а печалбата е лимитирана.

Риска при късата продажба е по-голям, затова се изисква по-голяма гаранционна сума, а практически продалите нещо на късо, купуват друго, за да се хеджират. Т. нар. търговия по двойки.
Например продаваш акции на Рено-Нисан, купуваш такива на Форд и т.н.

При покупката, за да спечелиш трябва да продадеш. При късата продажба обратното, за да спечелиш трябва да купиш.

[Forex Master]

Тука стана малко като онова за кокошката и яйцето, ама дано се разберете

Ами не можем да те разберем, защото няма нищо общо!
Спот пазар без деривати има, но деривати без спот пазар няма!

[uspeh]

Аз,пък искам най-искрено да поздравя Мариян за професионализма му и за винаги актуалните статии,които пише !!!

А ,за това,че без държавна политика за подкрепа на капиталовите пазари, няма как да се оправи БФБ съм напълно съгласен.

[SOFIX]

Тука стана малко като онова за кокошката и яйцето, ама дано се разберете

[Forex Master]

бившето ръководство на КФН, което плашеше с късите продажби, създавали били риск при неликвиден пазар и т.н.

Абсолютно прави са!!!

За да има смисъл от деривати трябва ВЕЧЕ да има ликвиден пазар! Дериватите НЕ УВЕЛИЧАВАТ ликвидността! Напратив! За да се търгуват нормално деривати е необходим ликвиден спот пазар!!!

[Forex Master]

Защо българската държава не иска да развива този пазар?

Защо да не иска?! Слабите обеми на търговията ясно показват, че пазарът е даже по-развит отколкото е необходим на пазарните агенти! Кой е луд да харчи пари и да развива нещо от което практически никой няма нужда?

Изобщо вече ми става жал като чуя някой да риве, че държавата нищо не правела за да му възстанови загубите на бефебето! Защото в края на краищата всеки ревльо свързан по един или друг начин с бфб (като ИП или като инвеститор) точно това има предвид когато се жалва от държавата! Прозрачно е... и затова досадно да се слушат едни и същи неща!

Нали всички ревете за по-малко намеса на държавата в икономиката?! Ако смятате че ще има интерес към деривати просто ги въведете! За какво ви е държавата?? Да ви носи риска ли?? Пак по стара БГ традиция ли искате да я карате - ако печеля печеля аз защото съм много умен, ако губя губи държавата защото така и се пада на тая глупава държава?!... А? Така ли пак ще я караме?

[Мариян Йорданов]

Защо ЧЕЗ обслужва българските граждани в Западна България, а не Софийското ел. разпределение.....?
Марияне материалът е добър и ясен за хората, които се занимават с това, обаче трябва да се отговори преди това на въпроса, защо българската държава не иска да развива капиталовия пазар в държавата. Късите позиции са само един елемент от развитието на този пазар. Ако държавата иска да го направи, отдавна късите позици, щяха да се търгуват на борсата. Останалато е техника, инфраструктура и пр.
Така, че инвестор.бг като лидер на публчината информация на този пазар, да потърси отговора на въпроса -
Защо българската държава не иска да развива този пазар?
питайте всички - и участници, и депутати , и министри - настоящи и предишни, и чужди инвеститори и т.н.

Мисля, че проблема е в наредбата и другите документи, изготвени от бившето ръководство на КФН, което плашеше с късите продажби, създавали били риск при неликвиден пазар и т.н.

[Мариян Йорданов]

Да помислим и за това каква лихва ще получава всеки от далите акциите си да се продават на късо. Ако бъдат предоставени в клиринговата къща 1 млн. акции от емитент Х, и ако бъдат продадени на късо само 1 000 акции, каква лихва ще получат всички? 0,00005%. Къде по-добре е да се свържеш директно с продавача и да се договориш на 5% лихва.

[kat]

Защо ЧЕЗ обслужва българските граждани в Западна България, а не Софийското ел. разпределение.....?
Марияне материалът е добър и ясен за хората, които се занимават с това, обаче трябва да се отговори преди това на въпроса, защо българската държава не иска да развива капиталовия пазар в държавата. Късите позиции са само един елемент от развитието на този пазар. Ако държавата иска да го направи, отдавна късите позици, щяха да се търгуват на борсата. Останалато е техника, инфраструктура и пр.
Така, че инвестор.бг като лидер на публчината информация на този пазар, да потърси отговора на въпроса -
Защо българската държава не иска да развива този пазар?
питайте всички - и участници, и депутати , и министри - настоящи и предишни, и чужди инвеститори и т.н.

[Мариян Йорданов]

http://www.investor.bg/?cat=85&id=95313

Общото между късите продажби в Чехия и репо-сделките в България е, че и двете не са регулирани. Да, точно така, в Чехия няма регулации на късите продажби и маржин покупките.

Обратното - късите продажби и маржин сделките у нас са регулирани и не съществуват.

Основната теза на желаещите регулации на късите продажби у нас, е че този инструмент създава системен риск и трябва да се опише дейтално в правила.

Обаче е факт, че и репо-сделките създават риск (репо-сделки срещу акции се предлагат от фондове на паричния пазар, например), а не са регулирани. Риск създават и облигациите, след като вече доста от облигациите, листвани на БФБ-София, са проблемни, но регулациите им са слаби.

На практика обаче рискът при късите продажби може да е малък, тъй като за сключване на къса продажба са нужни поне 3 лица, което гарантира, че сделката ще е адекватна и няма да носи системен риск, а само пазарен риск за трите субекта.

Трите лица са заемащият ценни книжа, посредникът (който следи за обезпечението по-договора за заемане) и спекулантът, продал акциите на късо. Трите лица се договарят за лихвата, която ще получи заемащият книжата от продаващия ги, както и при какви условия посредникът казва „край” и разпродава активите на спекулиращия на късо, за да купи акции и да ги възстанови на първоначалният им собственик.

Има и "четвърто лице", а именно публичността, чрез задължението късите продажби да се обявяват и ежедневно да се знае размерът на отворените къси позиции. Така желаещите да заемат книжата си ще преценят дали няма да има прекалено голям риск, ако и техните акции бъдат продадени на късо.

Дори някой заемащ книжа да загуби, тъй като няма да му бъдат върнати всичките, то той си е поел риска, като е искал да получи лихва за актива си.

Дори някой спекулант да загуби, това отново не е проблем, защото той е знаел с какво се захваща.

Дори някой посредник да има проблеми със заемателя поради неуспех при купуването на продадените книжа, това е риск, който той е знаел, че поема.

Съответно в договора между заемащия, посредника и спекуланта може да се приеме маржин изискване от 1 000%, а не само 50% (да бъде заложен портфейла от акции на десетки дружества, собственост на спекуланта), въпрос на договоряне. Може дори в договора да бъде записано, че парите от продажбата на актив Х, ще бъдат вложени в актив У, и актив У да бъде блокиран в полза на договора.

В процедурата дори не е нужно Централен депозитар да участва с клирингова функция.

Късите продажби, както всеки инструмент, биха имали нормален процес на зараждане, без помощта на регулациите.

Той би бил подобен на зараждането на репо-сделките. Те съществуват на БФБ-София още от създаването й през 1997 г., но само срещу облигации. В началото репо-сделките срещу акции не са достъпни за инвеститорите.

През 2006 г. обаче на пазара вече има голями спекуланти, които искат да теглят кредити, за да инвестират още повече на БФБ-София. Така ситуацията узрява за създаването на първата репо-сделка.

Първата репо-сделка на БФБ-София между банка и физическо лице е сключена на 14 септември 2006 г. между ТБ Инвестбанк и Стефан Валентинов Стефанов за 4 300 акции на ЗПАД Булстрад за общо 143 749 лв.

Следва бурно развитие на този инструмент, като репо-портфейла в един момент стига над 50 млн. лв., като услугата се предлага от няколко банки. Към 28 февруари 2010 г. репо-сделките са за 13 млн. лв. Намалението е поради силния спад на цените на акциите, изтеглянето на финансиращите институции и самите спекуланти от този високолихвен инструмент (до 16% годишна лихва).

Първата къса продажба би дошла при подобен сюжет, ако нямаше регулации.

Някой ще иска да продаде на късо акция Х, за да купи акция У и посредникът му би намерил заемодател, да се сключи договор със срок и всички други условия и сделката да стане факт.

Повод можеше да стане и желанието за продажба на обикновената и покупката на привилегированата акция, когато има арбитражна възможност за това при вече 3-те двойки обикновени-привилегировани акции на капиталовия ни пазар.

Нереалистично е да се очаква, че в момента биха се правили много къси продажби. Малцина биха продали сега, не само поради страх от поскъпване на книжата, но и поради страх от това, че дори цените да паднат, спадът ще е без обем и няма да могат да купят продаденото.

При поскъпване на акциите обаче желаещи да продават може да се появят и да се роди практика на къси продажби, която може постепенно да бъде обвързана в регулации.

Дори общата система за заемане на книжа чрез Централен депозитар АД е по-рискова. Това е така, защото даващият книжата си в заем, няма да знае през кой посредник и от кой спекулант ще бъдат продадени на късо.

Например при директното договаряне заемащият обикновените акции може да поиска средствата от продажбата им да бъдат вложени в привилегировани акции на същия емитент. Или при продажба на акции от банка Х, средствата да бъдат вложени в акции на банките У и Z.

Чрез директното договаряне ще се даде възможност и на заемащия акции, и на посредника, и на продаващия акции да договорят условията, при които печелят или губят, и да определят съдбата си.

Специалните условия няма как да бъдат постигнати при посредничеството на обединена клирингова институция, например в Централен депозитар. Разбира се клирингов модул към Централен депозитар би бил едно добро решение, но само на пазарен принцип, движен от търсенето и предлагането на подобни услуги.

А, че някой ще спечели, друг ще загуби е ясно. Това не трябва да спира късите продажби, защото ако се притесняваме от факта, че може да има губещи, трябва да се спре самата фондова борса, където всеки ден някой губи, а друг печели.

Изискванията към маржин покупките да се определят от посредниците, а не на база критериите в Наредбата за късите продажби и маржин сделките, предложи БФБ-София в стратегията си за развитие на капиталовия пазар до 2012 г. Желанието на БФБ-София показва, че узрява идеята за либерализация на тези инструменти.

Дали обаче това предложение на БФБ-София ще бъде чуто от законодателя? Нещо повече дали ще бъде продължено, като отпаднат и органиченията за късите продажби и бъдат оставени да се договарят свободно?

Материалът е лично мнение на автора. Основната цел на материала е да предизвика дискусия по въпроса „Ще има ли къси продажби и маржин сделки на БФБ-София?”

http://www.investor.bg/?cat=85&id=95313