10 години по-късно българите остават оптимисти за членството на България в ЕС

Десет години след приемането на България в Европейския съюз българите като цяло остават оптимисти към членството ни в съюза и възприемат по-осъзнато предимствата, които произтичат от него. Това показва представено днес проучване на Алфа Рисърч "10 години членство на България в ЕС: равносметка и перспективи", проведено по поръчка на Представителството на Европейската комисия в България.

През целия 10-годишен период на членството одобрението на българите към Европейския съюз остава високо, коментира изпълнителният директор на Алфа Рисърч Геновева Петрова на събитие, посветено на изследването. Половината от българите одобряват членството ни в ЕС, едва 16% гледат към него с неодобрение, а останалата част от анкетираните имат неутрално отношение към въпроса. Според Петрова това откроява българите като едни от най-големите оптимисти в рамките на ЕС.

Експертът припомни, че в края на 2008 г., две години след приемането ни в ЕС, е било проведено подобно проучване на нагласите сред българите, в което са били регистрирани няколко тенденции.

Първата сочи умерена оценка сред гражданите за ефектите от членството в края на тези две години. Втората тенденция сочи разочарованието, че през този период не е имало видими промени, които да са настъпили в страната в резултат от членството. В същото време е имало притеснение, че от страна на ЕС се налагат някои несправедливи, незаслужени ограничения върху различни сфери на обществения живот.

В края на 10-тата година обаче се вижда, че по-голямата част от тези притеснения са отпаднали и мнозинството от българите смятат, че въпреки всичко България по-скоро печели от това, че се е присъединила към Европейския съюз, заяви Петрова.

В личен план оценките все още продължават да са сравнително по-слаби, като едва 19% от анкетираните смятат, че в персонален план са спечелили от членството на България в ЕС, а други 15% са на мнение, че те лично са загубили от това.

През целия 10-годишен период ЕС се ползва с положителен образ сред българите, основно заради разбирането, че ЕС е демократичен (63%), закрилящ (52%) и солидарен (52%). В същото време обаче значителен е делът и на хората, които го възприемат и като бюрократичен (46%) и неефективен (32%).

Като цяло през 10-те години европейските институции – Европейската комисия, Европейският парламент – се ползват с устойчиво по-високо доверие, отколкото националните институции, отбеляза експертът. Според много от българските граждани европейските институции се възприемат като гарант, който може да подсигури спазването на определени стандарти в страната.

Втора важна тенденция, очертана в изследването, е, че за разлика от 2008 г., в края на 10-тата година на членството най-голяма част от хората в страната смятат, че промените от членството са видими, най-вече настъпилите вследствие от еврофондовете. Според 40% от анкетираните България е по-стабилна икономически и политически, като в същото време се наблюдава подобрение в инфраструктурата и населените места.

„По-умерени и сдържани са оценките по позициите, които България самостоятелно е трябвало да извоюва пред своите европейски партньори“, каза Петрова. Според 36% гласът на България се чува в Европа, а за 35% страната има по-голяма тежест при международните търговски преговори.

За разлика от 2008 г., когато българите едва успяват да посочат предимства от членството в ЕС, в края на 10-тата година над 2/3 посочват такива. Най-добре оценявани днес са предимствата от свободното движение на хора – близо половината от анкетираните дават подобен отговор. „2 пъти нараства делът на хората, които смятат, че техните деца могат да се възползват от възможностите за образование в ЕС“, допълни Петрова.

Втората група предимства е резултат от въздействието на европейските фондове – около една трета са на мнение, че благодарение на присъединяването има подобрение в инфраструктурата и в населените места като цяло.

Две от водещите предимства са и достъпът до повече пазари за българските производители и потребители и въвеждането на европейски правила и стандарти. Въвеждането на тези правила, за разлика от 2008 г., сега се смята не само за нещо нормално, но и за предимство от членството ни в ЕС, допълни експертът.

По отношение на предизвикателствата има изместване във възприятията кои са най-сериозните предизвикателства от чисто икономически към по-политически и проблеми на сигурността. Конкуренцията от икономики извън ЕС, както и преди 10 години, продължава да е важен въпрос, но отстъпва назад спрямо проблеми като борба с тероризма, имиграционна политика, обща външна политика и взаимоотношенията с Русия.

Аналогична е тенденцията и за България като член на ЕС. В началото на членството най-голяма част от българските граждани се страхуват, че ще бъдат затворени предприятия заради навлизането на чужди компании, а опасения има и около изкупуването на земя от чужденци.

„Част от тези икономически притеснения продължават да се възприемат като предизвикателства, но далеч в по-малка степен“, каза Петрова. Днес други въпроси излизат на преден план, включително по сигурността.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.