Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Агустин Карстенс: БНБ е пример за опазване на икономическата стабилност

Генералнният мениджър на Банката за международни разплащания похвали България за надзора, който поставя по-високи капиталови изисквания за предпазване от кризи

Агустин Карстенс: БНБ е пример за опазване на икономическата стабилност

Генералният мениджър на МВР Агустин Карстенс и управителят на БНБ Димитър Радев на среща с премиера Бойко Борисов. Снимка: Министерски съвет

Ролята на централната банка в опазването на макроикономическата и финансовата стабилност е съществена за справяне с финансовия цикъл. Това коментира Агустин Карстенс, генерален мениджър на Банката за международни разплащания (БМР), на конференция по повод 140-ата годишнина на Българската народна банка (БНБ), която се проведе в София на 8 и 9 юли.

Още по темата

"Българската народна банка умело проправи пътя си през някои изключително трудни обстоятелства, пред които българската икономика и българското общество се изправиха от 1879 г. насам: периоди на война и политическа нестабилност, трансформация на системата и институционални промени, хиперинфлация и ремонетизация, финансови подеми и спадове, посочи банкерът и заяви, че богатата стопанска история на България много добре се свързва с основната тема на конференцията ни – текущия световен и европейски финансов цикъл."

На конференцията, организирана от БНБ и БМР, посветена на „Текущият световен и европейски финансов цикъл: къде се намираме и накъде се движим?”, Агустин Карстенс се позова на личния си опит като банкер в Мексико, но акцентира върху уроците от неотдавнашната икономическа история на България.

Централните банки посрещат финансовия цикъл

"Концепцията за финансовия цикъл е относително нова в средите на централните банки, но феноменът, който тази концепция описва, е налице от доста време. Моят предшественик Андрю Крокет използва термина за първи път в своя реч през 2000 г.  Въпреки големия обем изследователска работа, извършена след това в БМР и в света, Андрю, преди цели 20 години, улови някои съществени черти на финансовия цикъл", посочи генералният мениджър на БМР.

Той напомни, че основната идея е концепцията за приливи и отливи в поемането на рискове. Във възходящата фаза на цикъла, тези рискове се проявяват в бърза кредитна експанзия, увеличена задлъжнялост и растящи цени на активите. Пиковете на финансовия цикъл обикновено са последвани от периоди на финансов стрес – или по-лошо, от финансови кризи.

"Приливите и отливите в поемането на рискове не са непременно предизвикани от външни рискови фактори или шокове, които обикновено са в основата на моделите за управление на риска на банките и стрес тестовете на централните банки, категоричен е банкерът. – Напротив, те възникват вътрешно от взаимодействия на финансовите пазари. Една от причините е, че финансовите посредници не са толкова добри в прогнозирането на еволюцията на риска през целия финансов цикъл, колкото може би са в оценяването на относителните рискове в даден момент във времето."

Според Карстенс друга причина за поведението на основните играчи на пазара е, че глобалните и националните финансови условия си взаимодействат, често по непредвидими начини. Например благоприятни глобални финансови условия заедно с поскъпване на национални валути насърчават вземането на външни заеми, включително от банки. Това, на свой ред, засилва ръста на националното кредитиране и задлъжнялостта. Този механизъм изглежда очевиден впоследствие, но може трудно да се долови предварително, обясни Агустин Карстенс.

"Докато бях в централната банка на Мексико, ние се изправяхме пред множество трудни ситуации, свързани с капиталовите потоци, натиск върху валутните курсове, финансовата стабилност и инфлацията, често възникващи от процеси в Съединените щати. Както при други нововъзникващи пазарни икономики, капиталовите входящи потоци понякога застрашаваха способността на пазарите ни да усвоят тези потоци – въпреки най-добрите усилия на паричната политика, сподели банкерът. – А докато бях заместник управляващ директор в МВФ, наблюдавах прилив на глобални капиталови потоци, възникващи между 2003 г. и 2006 г. и нахлуващи в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), включително България."

Предизвикателствата на инвестициите

В анализа си Карстенс посочи, че до 2007 г. капиталовите потоци, навлизащи в ЦИЕ, надвишават с 15% общия БВП на година. "Това доведе до силен ръст на производството и заетостта в икономиките в региона, но също така и до макроикономическо прегряване, големи дефицити по текущата сметка и огромни балони на пазарите за кредити и недвижими имоти. С внезапното спиране на капиталовите потоци в края на 2008 г., бумът приключи и икономиките в ЦИЕ бяха принудени да предприемат мащабни промени в макроикономиката и финансовия сектор. Но като цяло банковите системи останаха стабилни и растежът се възстанови сравнително бързо", потвърди той.

Банкерът разкри, че това контрастира с финансовия крах, настъпил в България през 1996 – 1997 г., когато институционалните основи бяха много по-слаби и политиките не съответстваха на базисните циклични развития.

Той напомни, че неотдавна имаше нова вълна от капиталови входящи потоци на нововъзникващите пазари и в ЦИЕ, които в голяма степен бяха отражение на страничните ефекти от прекалено либералните парични политики в Съединените щати и еврозоната.

"В България например нарастването на потребителското и ипотечно кредитиране отново се покачи до почти двуцифрени годишни проценти от 2017 г. насам, и отново бе съпроводено с бързо увеличаване на цените на жилищата. Но банковият сектор е по-силен и макроикономическите дисбаланси са по-малки отколкото преди десет години, което прави повторението на спада от 2009 г. и финансова нестабилност малко вероятни", категоричен е Агустин Карстенс.

Уроци от миналото

Опитът на ЦИЕ и на други нововъзникващи пазарни икономики показва, че централните банки се учат как да намалят последиците от финансовия цикъл. Важно е да се подчертаят политиките в три направления: изграждане на институции за парична и фискална стабилизация; силен банков надзор и макропруденциални политики, и развитие на международното надзорно сътрудничество.

"Банковата и валутната криза, която почти доведе до срив на финансовата система в България през 1996–97 година, беше резултат от отсъствието на основни институции, необходими за една пазарна икономика. Тези институции биха наложили строги бюджетни ограничения върху публичните и частни предприятия, биха предотвратили паричното финансиране на фискалните дефицити и биха избегнали прекомерната инфлация. След като тези институции бяха създадени, властите можеха да преминат от импровизирани действия към нормално макроикономическо управление", напомни как уроците от миналото дадоха насока на икономическото развитие на страната ни Агустин Карстенс.

Банкерът отчете, че въвеждането на паричния съвет през 1997 година помогна за стабилизиране на валутните и инфлационни очаквания, както и на фискалната ситуация в България. "Във финансовия сектор стабилността постепенно беше възстановена след приватизацията на държавните банки, укрепването на банковия надзор и въвеждането на законодателство за банковата несъстоятелност. Присъединяването към Европейския съюз даде допълнителен тласък на институционалните реформи. По този начин, до началото на голямата финансова криза от 2007–2009 година, макроикономическите и банкови рамки за стабилност в региона се доближиха до международните стандарти", заяви генералният мениджър на БМР.

Карстенс потвърди, че тогавашните надзорни органи на БНБ „не отчетоха в достатъчна степен рисковете, свързани с ускорения растеж на кредитите”. "По-конкретно не бяха адекватно оценени рисковете, свързани с операциите от типа „кери трейд“ и валутното кредитиране на нехеджирани кредитополучатели. Интересното е, че осъзнаването на тези рискове беше по-голямо в страни с режими на фиксиран валутен курс. Когато лихвените проценти не можеха да бъдат увеличени, за да се затегне кредита, инструментите на пруденциалната политика бяха бързо възприети като алтернатива", коментира  банкерът.

Агустин Карстенс похвали България, че е една от първите страни, практикуващи макропруденциална политика, като използва инструменти, вариращи от по-високи капиталови изисквания до диференцирани задължителни резерви и пруденциални кредитни тавани.

България като пример за силен банков надзор

Други централни банки от Централна и Източна Европа издадоха насоки за стандартите за кредитиране на домакинствата или използваха различни инструменти за управление на капиталовите потоци. Отделно от това, но също така важно е, че повечето правителства в ЦИЕ не се възползваха от вълната на по-високи приходи, свързани с цикъла на бърз растеж, запазвайки публичните разходи и ръста на дефицита в умерени граници.

"Но дори относително разумната парична и макропруденциална политика и известна подкрепа по линия на фискалната политика не бяха достатъчни за да бъде укротен финансовия цикъл. Една от причините е, че дейността на чуждестранните банки в ЦИЕ не получи достатъчно внимание от страна на надзорните органи в западноевропейските страни по седалище, припомни банкерът. – В контекста на консолидирания надзор тези банки бяха обект на надзорния орган по седалище, оставяйки надзорните органи от страните в ЦИЕ с впечатлението, че дъщерните дружества са адекватно наблюдавани на ниво страна по седалище. Отделните дъщерни дружества от ЦИЕ основно съставляваха малка част в сравнение с общия размер на институциите от страната по седалище, което ограничаваше степента и интензитета на техния надзор."

В същото време надзорните органи от страните от ЦИЕ имаха ограничени познания за условията на местните пазари в западноевропейските страни. 

"За щастие, непосредствено след кризата необходимостта от сътрудничество в областта на надзора беше бързо разпозната", посочи Карстенс.

Заплахата лоши заеми

Първоначално регулаторните органи в редица страни по седалище настояваха за намаляване на експозициите към инвестиции в ЦИЕ. Но след интензивни международни преговори, по-специално в контекста на Виенската инициатива, страните по седалище признаха потенциалните опасности както за тях самите, така и за приемащите страни, от това да принуждават банките да съкратят твърде бързо тези експозиции. Тази договореност предотврати рязкото оттегляне на западноевропейски банки от ЦИЕ и помогна за стабилизиране на банковите системи в двете части на континента, разказа банкерът. –  Тя също така даде на банките в Централна и Източна Европа  време, за да преодолеят високия дял на необслужвани кредити от кризата и по този начин да избегнат повторението на кредитния бум от периода преди кризата в условията на много ниски лихвени проценти."

Карстенс изтъкна лидерското място на БНБ в прокарването на добри надзорни практики. "Вашият опит с ориентирани към стабилност институционални реформи, макропруденциални политики и международно сътрудничество в областта на надзора е добър пример за нуждата ни както от последователни политики у дома, така и от тясно трансгранично сътрудничество за справяне с финансовия цикъл", каза в заключение генералният мениджър на БМР.

Агустин Карстенс информира, че Банката за международни разплащания догодина ще чества 90 години от създаването си, а Българската народна банка, която има зад гърба си 140 години история и е 13-ата най-стара централна банка в света, беше една от първите 12 централни банки, която придоби акции от нея през 1930 г. като член-основател.

По статията работи: Петя Стоянова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

2
 
7
 
3
преди 1 година
Няма профилна снимка
БНБ е много лош пример за опазване на икономическата стабилност, спомнете си как с активното участие на БНБ бе съборена една здрава системна банка, което никак не корелира с икономическата стабилност. Малко оставаше тогава да бутнат и борда, на ръба бяха нещата. БНБ гледаше безучасто и даже нанесе повече вреди в оздравитения процес. Какво безочие!
2
 
5
 
2
преди 1 година
Няма профилна снимка
Може би е имал предвид "БНБ е пример за НЕ опазване на икономическата стабилност"
5
 
10
 
1
преди 1 година
Агустин Карстенс: БНБ е пример за опазване на икономическата стабилност

- лъжа;
- голяма лъжа;
- огромна лъжа;
- статистика;
- китайска статистика;

Падането в пропастта също може да е стабилно.
Даже много стабилно - равноускорително.

Още от Икономика и политика
Кметове на малки населени места поискаха гаранции да ползват пари от бюджета