Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Анализатори: Изборите са съдбовни за развитието на България

Подвеждащи послания за доходи, социална справедливост и танц със страховете на хората ще бележат кампанията, коментират от Центъра за анализ и кризисни комуникации

Анализатори: Изборите са съдбовни за развитието на България

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Редица лидери, политически фигури и анализатори основателно коментират, че тези избори са съдбовни за развитието на България. Причините са комплексни: пандемията бушува, хора и икономики търсят рационални решения, страната ни очаква реализация на Националния ваксинационен план в контекста на година на двойни избори, Европейският съюз предстои да предостави безпрецедентна финансова подкрепа.

Началото на предизборната кампания е повод да се обърне внимание какво се случва с комуникациите на политическите сили, да се защитят позиции и да се отправят предупреждения, за да се избегне възникването на дълбоки кризи, пише в обзора на Центъра за анализ и кризисни комуникации. Създаден през септември 2018 г. от доц. д-р Александър Христов, Любомир Аламанов и Даниел Киряков, Центърът има за цел да прави анализи и прогнози за комуникационни кризи, да дава оценка на потенциалните комуникационни рискове, както и препоръки за създаване на процедури по превенция и реакция в случай на криза.

Фактори от публичната среда

Анализаторите отчитат, че средата, в която се реализират кампаниите, е изключително напрегната. Има редица фактори, които допринасят за това, като с най-голяма тежест е пандемичната криза и последиците от нея.

Пандемията от COVID-19 и свързаните с нея здравни, политически, икономически и социални последици генерираха огромно обществено напрежение, което започна да се проявява по различни начини, а и има вероятност да ескалира, предупреждават от Центъра за анализ и кризисни комуникации. 

Още по темата

Никой не е доволен от ситуацията – правителството, защото всички очаквания са вперени в него; опозицията – че техни разумни доводи не се припознават от правителството; работещите в здравната система – защото мнозинството от тях изнасят кризата на плещите си, а мнозина загубиха и живота си.

Големият въпрос пред нацията е дали навигацията на кризата ще ни доведе до спасителен остров с налични, достъпни, качествени и одобрени от ЕС ваксини.

Второ, протестите от лятото на 2020 г., макар че не произведоха политически промени, доведоха до изменения в политическия пейзаж и свързаните с това комуникационни стратегии. Процесите от лятото и есента на миналата година показаха нарастващата умора в политическия елит, което допълнено с липсата на доверие и западащия управленски капацитет – както при управляващи, така и сред опозицията, води до труден избор в избирателите.

Публичните показатели, по които се измерват световните икономики, поставят България на незавидни места по свобода на започване на бизнес, свобода на медиите, прозрачност, усещане за корупция.

В отговор на тези обективни фактори, водещите представители на политическата класа все повече залитат в три крайности – популизъм, консерватизъм и нападки на личностна основа.
От една страна, част от големите партии губят позиции и се консолидират около своите ядра, които ги осигуряват през сигурни доходи (държавна администрация и държавни компании) или през проекти от ЕС.

Трето – политическото напрежение расте, както заради невъзможността на управляващата коалиция да отговори на обществените потребности, така и заради трудния баланс между възможните победители на парламентарните избори. Честността и политическата хигиена, които са сред водещите ценности в западните парламентарни демокрации, изискват да се определят разграничителните линии, отвъд които партиите няма да влизат в безпринципни договорки (преди и след изборите).

Това, обаче в България е по-скоро химера, защото целта е завоюване на повече гласове, за да може да след като прескочат бариерата от 4%, малките партии и коалиции да се превърнат в политически фактор (тип „патерица“) на спечелилата мнозинство партия.

Четвърто – еврофондовете. От десетилетия икономиката на България е изключително зависима от финансиращите механизми на ЕС. Това за определен етап от нашето развитие е необходимо и удачно, за да се постигне целта за „настигане на западните икономики“ (кохезия). Само че тяхното управление в нашата страна показва по-скоро тяхното неефективно насочване и може да се определи с клишето „усвояване“.

И затова и Многогодишната финансова рамка (MFF) е желан източник на свежи пари в следкризисния период. И тази партия или коалиция, които са начело на държавата, ще имат легитимна власт, стабилен свеж ресурс, обществена подкрепа, като се съди по Националния план за възстановяване и устойчивост, и очаквания за финансиране.

Залогът е да се покаже последователност в политическото представителство, за да може да се отговори на усилващите се гласове в Европейския парламент и в Европейския съвет, които искат да обвържат еврофинансирането с реално прилагане на върховенството на закона в целия ЕС.

Кампанията започва. Ако бъдем прецизни в оценките, управляващите са в кампания от над година, опозицията – колкото и фрагментирана да е – се опитва да догонва: кой с декларации или с отлъчване на неудобните в партията, или с политически флашмобове, които разтърсиха властта, а трети – се опитват да влязат в гласни или негласни коалиции.

В резултат на наблюдения и анализи на публичността, Центърът за анализ и кризисни комуникации формулира основните рискове с по-висока степен на вероятност, които биха имали потенциал да предизвикат криза.

Недоверието на масовата аудитория към политическия елит и политическите комуникации е достигнал своеобразен максимум. Затова в Центърапосочват някои от възможните рискове.

Повърхностни комуникационните стратегии. Може би е лесно да се предвиди какви биха били комуникационните стратегии на (част) от партиите. След близо 10 години в изпълнителната власт и при все фрагментирана опозиция ГЕРБ (и СДС) ще говорят за постигнатото, за успехите, за пътищата, за повишението на доходите, за справянето с кризата. Докато комуникацията на опозицията ще се съсредоточи под мотото „Всички срещу ГЕРБ“.

Общото между двете групи се очаква да бъде залитането към популизма. При ниско доверие в политическата система, застрашени доходи от пандемичната криза, ниска политическа култура, най-лесният начин политическите сили да се харесат на избирателите (извън твърдите ядра) е да обещаят повече, отколкото могат да изпълнят.

Представянето на листите по райони, с включването на популярни лица в тях, е показателно. Макар и на неизбираеми места, за тях – личности и листи – вече се говори и се създава мълва и интерес.

От Центъра препоръчват да се подходи с необходимата доза отговорност от страна на политическите комуникатори. Българските избиратели са сравнително търпеливи. Но те следят какво обещават партии и лидери и рано или късно ще им потърсят сметка. Независимо дали по време на самите избори, или след като се свика новото Народно събрание.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (7)

3
 
0
 
7
khao до: Dr. Vatnikov
преди 1 месец
Няма профилна снимка
ако Шкембето не влезе, ББ прави правителство с дпс ... ама друг ще е премиер тоя път... ако шкембето влезе, ще е същото като до сега.
2
 
4
 
6
дядя Вова до: Dr. Vatnikov
преди 1 месец
От улица Козяк ще се изокат, кой е спечелил.
Ако там са заети, зад Халите ще озвучат отговора :)
Няма значение, кой колко ще е взел.
1
 
4
 
5
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Очаква ни парламентарна криза.

От една страна каманягите + депесе,
От друга ББ
От трета Славчо и Ицето

Всички групи с по 1/3.
Здравей, съставяне на правителство.
Освен безпринципен сбирщайн, друго няма как да стане и оп, нови избори.
3
 
2
 
4
Varfor до: mrynmryn
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Или ако си от администрацията и ти вдигат заплатата през година независимо дали си кадърен или не.
0
 
8
 
3
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Ако някой мисли, че доходът му ще се повиши, само защото Х е на власт, то или е инфантил или е нечий роднина.

Още от Икономика и политика
Националният план за възстановяване и устойчивост: Какво следва?