Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

БАН с три хипотези за демографията у нас до 2040 г. - и в трите населението се топи

След 20 години населението в България ще наброява 5,86 милиона души, прогнозират учените

БАН с три хипотези за демографията у нас до 2040 г. - и в трите населението се топи

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Учени от БАН разработиха три варианта за развитието на демографската ситуация у нас – и трите прогнозират намаляване на населението.

Към 2040 г. населението в България ще наброява 5,86 милиона души. Това е най-лошият вариант от проект с мерки за преодоляването на демографската криза в България, разработка на учени от Департамента "Демография" към Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ) при Българската академия на науките.

При втория вариант, при който се прилагат частични мерки за справяне с демографската криза, българите би трябвало да наброяват 6,52 милиона. При най-благоприятния вариант, който се смята за доста нереалистичен, населението на България трябва да достигне 6,75 милиона души към 2040 г.

Общото в трите варианта, в които се прогнозира колко жители ще има страната ни към 2040 г., независимо от това какви политики се прилагат, е населението да намалява, посочи проф. Антоанета Христова, директор на ИИНЧ-БАН в БТА. Тя уточни, че проектът с мерки за преодоляването на демографската криза в България е възложен от Министерския съвет на БАН, а в изследването са участвали и учени от други институти на Академията.

“Прогнозата е направена на базата на симулационни варианти колко от мерките, предложени по проекта, ще се прилагат”, каза Антоанета Христова.

По думите ѝ първият вариант за демографското развитие на България до 2040 г. е наречен инерционен, при който "нищо не се прави и всичко продължава, както е в момента". Вторият е умереният вариант, при който "нещо се прави и нещо не се прави". Третият е благоприятният вариант, при който всички мерки са приложени, като за тази цел трябва да има консенсус между партиите за устойчивото им прилагане във времето.

Още по темата

Според проф. Христова много често в медиите се използва думата "изчезване", но тя е категорична, че тя не съответства на състоянието на българската популация в следващите 22 години.

„Сега броят на децата, родени от жена във фертилна възраст, средно е 1,5, а прогнозата е към 2040 г. да е средно 1,83. При тази малка разлика не можем да допуснем, че "раждаемостта е ключът към промяната на демографските тенденции”, коментира Антоанета Христова, която очаква раждаемостта занапред да се повиши от завръщането на българите, отишли в чужбина след 1989 г., както и от “други общности, близки до нашата култура”.

Прогнозата за структурата на населението към 2040 г. и при благоприятния и при неблагоприятния вариант предвижда да се увеличава населението, което е във "висока възраст", каза проф. Христова и препоръча специални политики към тези хора, за да останат те колкото се може по-дълго време на пазара на труда.

Проф. Кремена Борисова отбеляза, че населението зависи от демографските процеси, свързани с естествената смяна на поколенията, както и от миграционните движения, които са актуални за нашата страна през последните десетилетия.

“По проекта отчетохме, че заплащането на труда в България е по-ниско спрямо редица страни в ЕС, като около шест пъти е разликата и при двата пола в средната годишна работна заплата у нас и в ЕС”, информира тя и добави, че има и силна конкуренция между развитите страни за привличането на работна сила и в условията на свободно движение на хора в ЕС част от нашето население напуска България и търси по-привлекателни условия на труд, работа и живот.

Проф. Татяна Коцева представи данни от национално представително изследване за нагласите към семейната политика, като по-голяма част от анкетираните заявяват, че трябва да има безплатни учебници и помагала, безплатни лекарства за децата и безплатна храна за учениците в училище, както и безплатни прегледи за бременни жени и безплатни извънкласни занимания за учениците по спорт, чужди езици и изкуства.

“Сред мерките са изплащане на компенсаторна сума на родителите, ако детето им не е прието в ясла или детска градина, трябва да има възможност за платени грижи в дома, за да могат родителите да се върнат на работа, както и предлагането на родителски кооперативи и почасови услуги за децата до пет години. Трябва да се лицензира и услугата за детегледачка, свързана със специализирани обучителни курсове в бюрата по труда”, предложи проф. Татяна Коцева.

Доц. Стоянка Черкезова смята, че делът на възрастните хора от нашето население занапред ще се увеличава. До 2030-2035 г. у нас се предвижда все "по-рязко да спада населението между 40 и 64 години, както и населението между 15 и 39 години, а населението над 65 години ще продължи да се увеличава.

По статията работиха: Петя Стоянова, редактор Евгения Маринова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

0
 
2
 
2
преди 5 месеца
Няма профилна снимка
Колегите (без Антоанета Христова) са демографи, които съзнателно следят демографските процеси у нас. Българското в случая е директорКАТА Антоанета Христова, която се провъзгласява за политически психолог по медиите, усърдно защитава управляващата партия (тя самата е сменила 5-6) и последователно работи срещу президента. По повод на демографията колегите й разказват в последните минути няколко неща, които тя изрича пред прожекторите като ДИРЕКТОР на демографите.
0
 
3
 
1
преди 7 месеца
Няма профилна снимка
А прогноза, колко ще са ромите,при условие, че миналата година от новородените с не майчин български език са 65% от всички 58 000 ..

Още от Икономика и политика
“Софийска вода“: Общата дължина на ВиК мрежата в София надминава 5,5 хил. км