IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Бизнесът: Нулева година за минималните прагове няма да попречи на ръст на приходите

АИКБ настоява за нов механизъм за минималната заплата по обективни критерии

13:49 | 07.09.16 г.
<p>
	<em>Снимка: Pixabay</em></p>

Снимка: Pixabay

И четирите национално представени работодателски организации за пореден път заявиха отказ от преговори по определянето на минимални осигурителни доходи (МОД) за следващата година.

Месец, след като обяви отказа си от преговори по МОД, бизнесът повтори аргументите си за това.

За бизнеса минималните прагове са ненужен инструмент, който увеличава сивата икономика, води до загуба на работни места и дисонанс в заплащането от отделните фирми. Бизнесът изтъква и порочната практика на административния подход на държавата за налагане на прагове и то на базата на минималната работна заплата, която също е определена административно. 

Работодателските организации обявиха, че ако се спрат преговорите по МОД, ще има нулева година, в което според тях няма нищо лошо. „Няма да има апокалипсис“, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.

Работодателите напомниха, че подобна нулева година вече е имало за минималните осигурителни прагове, когато социален министър беше Тотю Младенов и затова според тях и сега това е възможно.

По думите на Васил Велев няма пречка да се планират приходи в бюджета без ръст на осигурителните прагове. Той се мотивира, като посочи, че икономиката расте, а сивият сектор намалява. Пазарът на труда е единственото място с ръст на сивия сектор, а данъчните могат да си свършат работата там, каза Велев. Той е сигурен, че ще има ръст на приходите в бюджета и без ръст на праговете.

Велев призова без да се губи време да се определи нов механизъм за минималната работна заплата по обективни критерии.

Работодателските организации настояват МОД да се договарят по икономически дейности, а не да са еднакви за страната. Също така да се договарят МОД по браншове с препоръчителни индекси за нарастване.

В мотивите за искането си Васил Велев за пореден път изтъкна, че в нито една страна в ЕС няма минимални осигурителни прагове. Ако беше нещо хубаво, щеше да го има в Австрия, Германия, посочи той. Според него праговете са имали положителна роля в началото, в първите три-четири години от прилагането им, но към днешна дата ползите са по-малко от вредите. За Велев правилният път е данъчните да се справят с осигурителните измами на некоректните работодатели.

Велев посочи още, че МРЗ, на която база се договарят праговете, не е обсъждана в Националния съвет за тристранно сътрудничество и затова бизнесът декларира, че се отказва от преговори и по МОД. Минималната работна заплата се откъсва от реалността, защото расте два пъти по бързо от средната и четири пъти по-бързо от производителността на труда, каза Велев. Очевидно е, че така не може да се продължава, каза той.

Евгений Иванов от КРИБ посочи, че досега организацията е считала МОД за начин да се спре сивата икономика и да се осигури комфорт на светлия бизнес. Сега обаче и КРИБ преосмисля позицията си.

Иванов заяви, че за последните години минималната заплата е скочила "тихомълком административно". Той каза, че не била проблем цифрата, а начинът, по който се определя. До определянето на консенсусен механизъм за МРЗ, КРИБ няма да участва в преговори по МОД.

Петър Денев, главен секретар на БСК, каза, че е неприемливо държавата да администрира части от работните заплати и това е работа на търговските дружества.

Александър Димитров от БТПП коментира, че бизнесът е готов да договаря адекватни критерии и механизъм за определяна на МРЗ, защото в новата бюджетна рамка вече се залага административно определената.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 11:34 | 09.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още