Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Бунтари срещу системата влизат най-често в бизнеса със занаятчийски храни

Проблемът е, че повечето участници на пазара нямат подготовка за търговия и маркетингови умения

Бунтари срещу системата влизат най-често в бизнеса със занаятчийски храни

Снимка: Пламен Гутинов, агенция "Черно море"

Бунтари срещу системата или изповядващи дадена философия хора, която искат да споделят с останалите. Това е профилът на хората, които влизат в бизнеса със занаятчийски храни според участниците в конференцията „Предизвикателствата на пазара за занаятчийски храни”, организирана от LocalFood.bg и Slow Food в България.

Ако са по-възрастни хора, на занаятчиите най-вероятно им е писнало да работят за друг. Младите, които се захващат с микробизнеса, искат да направят нещо за бъдещето на децата си или да вложат нещо иновативно в продуктите си. Други пък следват принципите на веганството, аюрведа или друга философия, свързана с начина на живот и затова искат да вложат нещо иновативно в продуктите си.

Има и такива, които са усетили търсенето на специални продукти и виждат възможност да спечелят, разказа Гергана Кабаиванова от фондация LocalFood.bg, която си поставя за цел да подкрепя малки стартиращи бизнес инициативи в областта на храните.

Проблемът е, че повечето участници на пазара нямат подготовка за търговия и маркетингови умения и всъщност реализират хобито си – сладкарство, печене на хляб, производство на крафт бира или сладка и лютеници.

Още по темата

Добрата новина е, че след като известно време във Facebook имаше бум на предлагането на храни, но неформално, повечето производители вече са регистрирани. Те най-често влагат лични средства (с помощ от семейството и приятелите), по-рядко вземат банкови заеми. Младите хора, най-често чужденци, преселили се в България, ползват и различни онлайн методи за набиране на средства. 

Според Гергана Кабаиванова успелите си приличат по това, че изграждат личен имидж като представят продуктите си, които обикновено са по-качествени от масовите. Те гарантират за произхода на съставките, като търсят най-доброто. Фирмите обикновено са семейни.

Продукцията, заради по-малките произведени количества, повечето ръчен труд и неголемите обеми на доставяните суровини, е по-скъпа в сравнение с масовото производство. Тя може да бъде купена директно от фермата или се предлага на фермерските пазари, онлайн (например във Facebook), към търговци, заведения и туристически обекти.

Заради изискванията за сертификати и малките количества трудно може да се продава в търговски вериги или да бъде изнасяна.

Проблемите са общи – законодателството според Гергана Кабаиванова не е достатъчно гъвкаво и приспособено за контрол на микробизнеси, изискванията към които се доближават до тези за големите индустриални производители, налице е недостатъчно развит пазар, хората пък са забравили вкуса на истинското кисело мляко или хляба с квас, който е по-твърд.

Самите производители пък споделиха, че е трудно да издържат в първите месеци, когато дължат осигуровки, а все още не са развили достатъчно добре бизнеса. Някои се отказват и след това известно време изплащат натрупани дългове. Други успяват и се гордеят с каузата си.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (7)

1
 
8
 
7
преди 2 години
нормалния човек разбира че би си купил нещо в буркан от някоя бабичка, а не от Кауфланда, Лидъла и Карефура защото първо парите излизат извън държавата, второ частниците нямат средствата и машинариите за химична обработка и трето не слагат глутамати и кви ли още не консерванти дет трепят хората. После тоя болен оня болен, чудно що ли е болен като само на опаковката на салама има всичко от Е100 до Е900 но не и тва дет тряя да е вътре ...
0
 
9
 
6
преди 2 години
Няма профилна снимка
Файдата е да се избегнат посредници по веригата основно. Не е нужно продуктите да са скъпи, за да са качествени.
0
 
18
 
5
преди 2 години
В България за да успее човек със малък бизнес трябва задължително да стои в сивия сектор през първите няколко години. Или поне докато не се развие до нивото в което може да си позволи ЛУКСА да плаща данъци и такси на държавата.

А качеството на продуктите трябва да се поддържа на максимално високо ниво през цялото време. Само глупаците си мислят че могат да надхитрят пазара със фалшиви продукти и смекерски номера. Потребителите не са чак толкова глупави. Ще ги излъжеш най много 1-2-3 пъти и КРАЙ. Повече няма да купят от теб.

Единствения правилен път за нарастване на печалбите е чрез увеличение на оборота. А не чрез спестяване и влошаване на качеството.
Който разбира тези принципи се задържа във времето и бизнеса му се развива. Останалите окапват в рамките на 1-3 години.
4
 
9
 
4
ert
преди 2 години
Няма профилна снимка
То това им е предимството, в началото пробиват лесно, докато не последват националната политика на поевтиняване на продукта, просто защото всички го правят заради липсата на контрол от държавата ни, която я няма.
Затова хората обичат да ходят на почивка в Гърция или Турция, заради нормалното и непоевтинено ядене, да си припомнят добрите стари години при лошия комунизъм.
0
 
18
 
3
sdar до: mrynmryn
преди 2 години
Няма профилна снимка
Точно казано. Реално и те са като останалите, за да развиват пазара всички пускат първо една-две партиди качествена стока, да ги харесат хората. И после започват с етапа на дойната крава, но разбиран по нашенски, т.е. поевтиняване до последно докато има балъци да купуват поевтинените ***. Това е масова практика в БГ-то. Затова и съм се научил с времето като видя нещо ново да го купя, защото сигурно не са го поевтинили все още. Но ако го виждам същото нещо за повече време си знам да не го купувам.

Още от Икономика и политика
Covid кризата лишава българския туризъм от около 800 млн. евро