БВП на София ще се свие с до 3% през 2020 г. заради коронавируса

БВП на София ще се свие с 1% до 3% през 2020 г. заради пандемията от коронавирус и въведените ограничителни мерки за овладяване на разпространението на заболяването. Ефектът на вируса върху икономиката на София ще зависи и от помощта, която държавата ще окаже.

Това сочи доклад на направление „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“ на Столична община (Innovative Sofia) и Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции (Invest Sofia). Той е подготвен с подкрепата на Института за пазарна икономика (ИПИ), ОП „Туризъм“, Българското конгресно бюро, Аутомотив клъстер България, Българската Е-комерс асоциация, дирекция „Култура“ към Столичната община, Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) и представители на бизнес екосистемата в София, като се основава на наличната информация към 19 март.

Авторите му прогнозират и спад на инвестиционните потоци, тъй като икономиката на столицата е силно свързана с европейските пазари. Забавянето на икономиките на Западна Европа може да се окаже допълнителна тежест при икономическото възстановяване на града.

Работещите хора в София са над 650 хил. души и ударът върху техните доходи и заетост ще е различен в зависимост от сектора, в който са заети, пишат авторите на доклада. Общо 86 хил. души ще бъдат засегнати незабавно от извънредното положение, без да се включват работещите от вкъщи, които не губят доходите си незабавно, сочат прогнози на ИПИ. Според доклада от особена важност в месеците след края на извънредното положение се очаква да бъдат програмите за преквалификация и институциите за обучение на възрастни.

Авторите му считат, че различните индустрии в столицата ще усетят по различен начин негативния ефект от COVID-19. "Благодарение на големия дял на сектора на услугите столичната икономика е относително гъвкава и има потенциал да се адаптира бързо към кризисните условия“, се казва в доклада.

Кой колко ще пострада?

Очаква се най-тежко да бъдат засегнати туристическо-развлекателният бранш, както  свързаните с него транспорт и логистика. В хотелите и ресторантите, културните и креативните индустрии и спорта са заети около 45 хил. души в столицата. Делът на туристическия сектор в икономиката на града обаче е сравнително нисък – около 2,5%, а ако се включат и свързаните индустрии, той достига над 10%. Очаква се глобалната епидемия, постоянно растящия списък отменени полети и нови рискови дестинации, анулираните пътувания и отмяната на събития да генерират огромни загуби, които на фона на ниската ликвидност застрашават целия сектор.

Данни от допитване, актуално към 11 март, сочат, че 87,7% от анкетираните бизнеси вече имат сериозен спад на оборота, а 86 на сто от тях очакват той да продължи поне до май. 78% от фирмите изпитват проблеми с ликвидността, а 57% планират да освободят персонал.

Преработваща промишленост, където работят 67 хил. души, се очаква да бъде средно засегната в краткосрочен план. „Промишлеността все още работи, но прекъсването на веригите на доставки, както и общото свиване на търсенето на големите експортни пазари, ще има негативен ефект през 2020 г.“, смятат авторите на доклада.

В строителството, където са заети 45 хил. души в София, ударът също не е толкова силен, тъй като работата по обектите не е забранена. Неизбежното отлагане на инвестиционни решения обаче ще даде ефект през 2020 г., сочи докладът.

За търговията, в която работят 152 хил. души в София, краткосрочният удар е различен в зависимост от търговските обекти. По-сериозен е ударът върху търговията със стоки, различни от хранителни, като тази с луксозни стоки е най-засегната.

Според прогнозите транспортът, в който са наети 68 хил. души, също ще бъде силно ударен. Градският транспорт продължава да работи със същия интензитет, но намаляват приходите поради спада на ползвателите, отбелязват авторите на доклада.

Сделките с недвижими имоти също са силно ограничени. В сектора са заети 11 хил. души, сочи докладът.

Същевременно се очаква ИКТ секторът, в който са наети 77 хил. души в София, да бъде слабо засегнат в краткосрочен план. Същото се отнася и за заетите 23 хил. души в секторите на електроенергията, водите и обработването на отпадъци. За професионалните дейности, в които работят 47 хил. души, и администрацията, в която са заети 66 хил. лица, ударът също ще е по-мек поради работата от вкъщи. Натоварването за заетите в здравеопазването и социалните дейности 27 хил. души ще е по-голямо в краткосрочен план.