Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

България като дигитален хъб може да разшири дигитализацията на Европа

Трябва да свържем индустрията с обществото, коментираха експерти на форума „Икономика 4.0“, с който се отбеляза 25 години на германската икономика в България

България като дигитален хъб може да разшири дигитализацията на Европа

Снимка: Pixabay

 

България като дигитален хъб може да разшири дигитализацията на Европа, което ще накара младите хора да се върнат и да работят за страната.

Това прогнозира президентът на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК) Тим Курт при откриването на конференцията „Икономика 4.0“, с която се отбеляза 25 години на германската икономика в България.

Курт, който е изпълнителен директор на „Аурубис България“, посочи, че с прилагането на дигитализацията може да се постигне трансформация на българската икономика, за да стане  по-конкурентоспособна.

Още по темата

Д-р Фолкер Трайер, зам. главен управител на Асоциацията на Германските индустриално-търговски камари, напомни, че през март 1993 г.  в България е основано първото в света представителство на германската икономика.

“Оттогава много германски компании откриха България като място за бизнес, намериха нови търговски партньори или стартираха производство", каза той.

По думите му предизвикателство пред бизнеса е създаването на нови модели, за които обаче трябва да се правят инвестиции в дигитализация.

Той цитира проучване сред германските предприемачи, според което 85% от мениджърите са убедени в предимствата на цифровизацията, 67% виждат своите шансове за развитие на компаниите чрез дигитализация, а 74% твърдят, че могат да си вдигнат оборотите чрез нови бизнес модели. Всички обаче са убедени, че квалифицираните кадри ще допринесат за успеха на бизнеса.

„Трябва да сме бързи, за да стигне продуктът ни по-бързо до пазара и трябва да свържем индустрията с обществото“, заяви Трайер и поиска да се създаде по-добра инфраструктура в Европа, но при по-голяма сигурност.

Според д-р Робърт Херман, управител на Германската външнотърговска агенция за инвестиции Germany Trade & Invest, в бъдеще машините ще заместят работата на хората, но добрите резултати ще зависят от дизайна и програмирането.

Анкета сред висшия мениджмънт на 76 български и чуждестранни компании, които работят в нашата страна, представени в 33 индустрии, показва, че над 42% са наясно с концепцията на дигитализацията, а половината от фирмите са почти наясно с нея.

Проучването на тема „Дигитализация“ от ГБИТК и Сименс ЕООД, показва сходни резултати в България и Германия, коментира Боряна Манолова, изпълнителен директор на Сименс ЕООД.

Анкетата показва, че очакванията за ползите от дигитализацията са да допринесе за оптимизация на ресурсите, като има по-малък ефект върху печалбата.

Засега фокусът на фирмите при внедряването на новите технологии е върху мобилните приложения, като интересът към блокчейн и киберсистемите остават извън обхавата им.

Над 62% от фирмите не очакват дигитализацията да намали броя на служителите. 14% са отговорили, че ще се увеличи персоналът, толкова са и тези, които смятат, че броят на служителите намалее.

За 46% размерът на инвестициите е проблем, защото не разчитат на тях за увеличение на печалбата.

„Ритейл секторът е дигитализиран, но не може да се игнорира магазинът като социално средище“, заяви Милена Драгийска-Денчева, главен изпълнителен директор на Лидл България ЕООД & KO.KD, на въпрос как ще изглежда магазинът на бъдещето. Тя е на мнение, че няма да се промени пътребителското поведение, а предизвикателство пред бизнеса е да предложи качество в дизайна и логистиката.

„В бъдеще хората ще са ангажирани с проектиране, да измислят дизайна на продуктите, убедена е Боряна Манолова, която информира, че има вече създадена фабрика на бъдещото в Германия.

По статията работиха: Петя Стоянова, редактор Магдалена Иванова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
Преглед на печата за 24 май