Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

България отчита най-резкия процентен спад в разходите за образование в ЕС

Според данните разходите за образование са намалели до 3,4% от БВП през 2015 г.

България отчита най-резкия процентен спад в разходите за образование в ЕС

Снимка: Pixabay

Консолидираните правителствени разходи за образования у нас са намалели в реално изражение с 9,1% през 2016 г. Това представлява най-рязкото процентно понижение в целия Европейски съюз. Това е едно от заключенията на годишния доклад за нивото на образованието и обучението в ЕС, изготвен от Европейската комисия.

Според данните разходите за образование в България са намалели до 3,4% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2015 г., което е по-малко от средните за блока стойности от 4,7% от БВП.

Тенденцията се дължи на значителното понижение на „брутното капиталообразуване“, което включва инвестициите в инфраструктура и техника като сгради, компютри и други. В доклада се посочва, че това на свой ред се дължи частично на приключването през 2015 г. на многогодишната финансова рамка на ЕС за 2007-2013 г. и по-бавният старт на разходите през новия програмен период от 2014-2020 г.

Още по темата

„Това хвърля светлина върху обхвата, в който подобни разходи в България зависят от европейските фондове“, посочват от Европейската комисия.

Сред другите заключения на доклада е и това, че през 2016 г. разходите за предучилищно и начално образование, които традиционно не са високи за страната, се равняват на 0,7% от БВП, което представлява по-малко от половината на средното ниво за ЕС от 1,5%. Инвестициите в този дял на образованието са ключови за равнопоставеното начало на живота и впоследствие за неравенството на доходите.

„Неравенството на доходите е сред най-големите в ЕС и отражението на социално-икономическия статус на родителите върху образователното равнище на учениците е силно“, посочват още в доклада.

От Европейската комисия допълват, че е необходимо да се подобри достъпът до качествено образование и грижа в ранното детство, което обаче все още остава предизвикателство.

Процентът на деца, ангажирани в ранно детско образование и грижа, се е понижил през 2016 г. до 86,5%, като сред ромското население дялът е още по-малък – 66%. Като основна причина за това се приемат таксите за детска градина, се казва в доклада.

В същото време включването на ромското население в образователната система също остава предизвикателство. Според данните близо 60% от учениците от ромското население се обучават в учебни заведения, където всички или повечето учащи също са от този етнос.

Друг от проблемите, който засяга докладът, е и този със застаряването на учителите, като темпът, с който се случва това, е най-бързият в ЕС. През 2016 г. 49% от преподавателите в училище са на възраст от над 50 г., а 33% са на над 55 г., което означава, че близо половината от учителите в страната ще се пенсионират в следващите десет години.

Нуждите на бизнеса

Докладът също контстатира вече известното заключение, че уменията на завършилите висше образование не отговарят достатъчно на нуждите на пазара на труд. През 2017 г. дялът на хора с висше образование на възраст 30-34 години е нараснал леко до 32,8%, но въпреки това все още е под средните стойности за ЕС от 39,9%. Увеличава се и процентът на намерилите си работа скоро завършили висше образование с 8 пр. пункта до 86,5%, като в момента той е над средния за ЕС от 84,9%.

Независимо от това се наблюдава недостиг на умения особено в секторите на производството, строителството и дигиталния сектор. Продължава и тенденцията за несъответствия в уменията на завършилите образование. Работодателите също така често установяват недостиг на познания и умения, особено по отношение на т. нар. "меки умения" при новозавършилите.

Според данните един от всеки двама студенти в България е завършил социални науки, бизнес администрация или право.

Междувременно се ускорява и спадат в броя на студентите. От 2012 г. до 2017 г. броят на студентите във висшето образование е намалял със 17%, което се обяснява с демографски фактори и предпочитания за учене в чужбина.

По статията работиха: Елена Илиева, автор Елена Илиева, редактор Магдалена Иванова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

2
 
6
 
3
marto1992 до: Императорът
преди 5 месеца
Проблемът е, че никой не трябва да работи за 400лв. И докато има такива, които се навиват да рабоят за тия пари, без трудови договори, с пари под масата и тн... ще има некоректни работодатели и младите хора, като мене ще бягат в чужбина. Сега в същия завод заплатите са от порядъка на 1000-1500лв, а работата, която се върши е двойно по-малко. Тоест и преди 15 години е могло заплатите да са 1000-1500лв, че даже и повече.

А *** не ги вини, че си гледат интереса. Така трябва! Трябва и ние да си гледаме нашия!!! Вместо помощи - данъчни облекчения за работещите родители. Самотна майка - докато не каже кой е бащата - без помощи! Като каже кой е бащата се прави ДНК тест и бащата плаща двойно издръжка на децата. Децата не ходят на училище - взимат се децата от социалните. Извършил си престъпление - без каквито и да е помощи от държавата. И така за всички - ***, българи, турци...
2
 
7
 
2
преди 5 месеца
Няма профилна снимка
Ами като намаля населението, а по-голяма част от новородените са "***", какво очакват? Трябва една здрава реформа в образованието. Да се прави до 11 клас и последната година да е 2 месеца военно обучение и за двата пола. 2 месеца подготовка за матури и 1 месец за ориентиране към някаква кариера, срещи с работодатели и от сорта. И останалото време да си се готвят я за студентстване, я да се хващат да работят. Ако нямаш средно образование, да ти се отнемат някои права - да си на държавна работа, помощи в намален размер, нямаш право да гласуваш. В крайна сметка, няма как да не можеш да четеш и в същия момент да ти се дава правото да решаваш съдбата на държавата. Всички знаем, от 30-те %-та гласуващи, каква част са със засилена пигментация. Никакви помощи за родилки под 18 годишна възраст. Задължително сексуално образование в училище.
5
 
3
 
1
marto1992 до: Императорът
преди 5 месеца
Не си в час нещо... *** се изнасят масово от България, защото могат да цуцат повече от другите страни. Тия, които решат да се върнат купуват къщите по селата и малките градове, ремонтират ги и има *** махали, които приличат на Бебърли хилс - паркирани бмв-та и аудите отпред, статуи по оградите, кичозен мрамор сложен... И това не са бароните - става въпрос за всички къщи в махалата.

Защо *** след няколко години в чужбина могат да го направят това, а българите след няколко години в чужбина нямат нищо зад гърба си? Защо *** не искат да работят за 400лв, а българите работят по 12 часа за тия пари? И кой е по-глупав? Баща ми, който 2002г работеше като инженер в голям завод за 150 евро на месец и дори ходеше извънредно - "машините да не спрат" или ***, който не иска да си мръдне пръста за тия пари? Май едните образованието на народната република яко ги е "образовало" и сега се топят като народ, а другите неуки и бедни, ама се множат.

Още от Икономика и политика
Зорница Мълчанкова – предприемач на проект със сърце