Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Ефективната борба с изпирането на пари – мисия (не)възможна?

Решението: взаимодействие и обмен на информация между надзорни и правоприлагащи органи

Защитата на интегритета на финансовата система е приоритет на европейските институции. Това твърдение получи и своето доказателство с новата Резолюция на Европейския парламент от март т.г. относно финансовите престъпления, данъчните измами и укриването на данъци. Със своите над 200 препоръки - това е едно от най-амбициозните послания за създаване на ефективен и цялостен европейски режим за противодействие на престъпленията против финансовата система. И логиката това да се случи е повече от неоспорима.

До този момент, въпреки наличието на единен пазар, беше много трудно да бъдат държани отговорни мултинационалните компании, които оперират в рамките на множество юрисдикции. Причината - липса на сътрудничество и координация между надзорните органи на държавите членки. Докладът на Европейския парламент, който беше представен наскоро, идва в отговор на скандалите, свързани с пране на пари, които разтърсиха Европа през последните години. Достатъчно е да бъдат споменати казусите с Danske bank, Deutsche Bank, Swedbank, ABN Amro, ING. Те показаха, че единният пазар е невъзможен, ако надзорът и правоприлагането по отношение изпирането на пари е оставен единствено в ръцете на отделните национални държави.

Европейският парламент призова за преодоляване на системните слабости пред ефикасния надзор, за засилено взаимодействие в трансгранични случаи на изпиране на пари, създаване на по-бърза система за обмен на информация между съдебните органи, с която да се заменят традиционните инструменти за правна взаимопомощ по наказателноправни въпроси. Беше предвидено сформиране на финансова полиция в рамките на Европол за провеждане на трансгранични разследвания в областта на данъчните престъпления и за централизиран надзорен орган по отношение изпирането на пари.  Този въпрос е от огромно значение не само на европейско ниво, но и на национално – за България. Затова е и необходим един по-широк специализиран, но и обществен дебат. Инициативата за провеждане на такъв първи проявиха Лабораторията за научно-приложни изследвания към Висшето училище по застраховане и финанси VUZF Lab и Съюзът на юристите в България. На 19 май в сградата на университета ще се проведе такъв практически семинар в областта на мерките против изпирането на пари. Има, обаче, няколко много важни въпроса, които ще залегнат за обсъждане и по време на него. Ще изброя само няколко от тях в долните редове.

Защо противодействието на изпирането на пари е от такова значение за ЕС?

Престъпната дейност в ЕС генерира приходи от около 110 млрд. евро годишно, което съответства на около 1% от брутния вътрешен продукт на ЕС. Тези цифри обаче са ориентировъчни и вероятно сериозността на явлението е много по-голяма. За да могат престъпниците да се възползват от приходите от престъпна дейност – тези средства трябва да бъдат „изпирани“ – т.е. да бъдат върнати, вложени отново във финансовата система, като обаче бъде осуетено разкриването на действителния им произход. Ефективното разследване и наказване на изпирането на пари има значителен превантивен характер и по отношение на редица други престъпни дейности, които стоят в основата на „предикатното“ престъпление – като например, трафик на наркотици и хора, корупция и подкупи, финансови измами и избягване на данъци. Според мащабен доклад на UNODC например, през 2009 г. приходите от трансгранична организирана престъпност в световен мащаб - като трафик на наркотици, трафик на хора и контрабанда на оръжие, може да са възлизали на 1,5% от световния БВП, а 70% от тези приходи е вероятно да са били изпрани чрез финансовата система.

Интегрирането на „мръсни пари“ във финансовата система не само насърчава организираната престъпност и нарушава устоите на свободната конкуренцията на общия европейски пазар, давайки преимущество на бизнеси и лица, опериращи в сивия сектор, но има и множество негативни макроикономически последици. Такива са например, пруденциални рискове за стабилността на банките, повишена нестабилност на международните капиталови потоци поради непредвидени трансгранични трансфери на активи, необясними промени в търсенето на пари, което засяга монетарната политика. Това може да има и отрицателно въздействие върху преките чуждестранни инвестиции.

Трансграничен характер на изпирането на пари

Изпирането на пари има трансграничен характер, защото паричните потоци не могат да бъдат пространствено ограничавани при условията на глобални пазари. Основният риск е, че парите могат да се движат бързо, ако не и незабавно, от една държава членка в друга, което позволява на престъпниците да преместват средствата в различни държави, избягвайки по този начин отговорността за своите действия. Това се потвърждава и от растящата тенденция за водене на разследвания от няколко държави по отношение на един и същ случай на изпиране на пари. Например, според съобщение на Европейската комисия през 2016 г. случаите на трансгранично разследване на изпирането на пари в две държави членки възлизат на 20% от общия брой, а в няколко държави членки – достигат 70%. Пет държави членки изчисляват, че делът на разследванията за пране на пари с трансграничен елемент варира между 38% и 50%. Расте броят на исканията за информация и сътрудничество, предавани чрез FIU.net - инструмента за обмен на информация на звената за финансово разузнаване на държавите членки.

В светлината на тези данни е проблем, че надзорът за спазване на законодателството за борба с изпирането на пари се основава на принципа на минималната хармонизация. Прекалената свобода на действие на държавите членки по отношение прилагането на IV-та Директива доведе до различия в националните надзорни практики. За съжаление, понастоящем не съществува задължителен механизъм за осъществяване на структурирано сътрудничество между надзорните органи за борба с изпирането на пари и органите за пруденциален надзор върху финансови институции, които извършват трансгранична дейност. Действащата нормативна уредба включва различни органи в различните юрисдикции, с различни надзорни задачи, правомощия и отговорности, което прави координацията невъзможна. Случаят с естонския клон на Danske Bank е показателен. Извършени са трансакции на стойност над 200 милиарда евро, без банката да е въвела подходящи вътрешни процедури за борба с изпирането на пари и опознаване на клиента, преди това да бъде забелязано от естонските и датските органи за финансов надзор и те да успеят да се координират за съвместни мерки.

Що се отнася до наказателното преследване на изпирането на пари, то също се основава на националния подход. Това, от своя страна, затруднява търсенето на отговорност в случаи с трансграничен елемент. Разследването, способите и институтите за събиране на доказателства, обезпечаването и отнемането на имущество, придобито чрез престъпна дейност и предмет на изпиране на пари, установяването и наказването на противоправно деяние са оставени на органите на приемащата държава и на разпоредбите на националното право.


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
ГЕРБ печели 30,5% от гласовете, БСП взима 25,4%