Експерт: БАБХ предприема действия при сигнали за замърсени храни

Той съобщи, че в сайта на Българската агенция по безопасност на храните се публикуват всички случаи, в които се смята, че може да има опасност за здравето на потребителя, а информацията, която черпи в частност Богомил Николов от „Активни потребители“ е официалният сайт на Европейската комисия, където се публикуват всички случаи на територията на Евросъюза.

Според д-р Генчев информацията там е доста ограничена, отнася се до опасностите, но няма допълнителни разяснения за предприетите мерки заради конфиденциалност.

По думите на Богомил Николов, сигналите за храни, замърсени с етилен оксид, за последните две години са над 700, но тези сигнали не се обработват в България. „У нас не се работи по тази тема и държавата изглежда като един райски остров, на който не се откриват такива замърсители. Най-вероятната причина е, че просто не ги търсим“, смята изпълнителният директор на „Активни потребители“.

Той съобщи, че около 50 сигнала от тези 700 се отнасят пряко за България. „Ние трябва да проследим и да намерим тези продукти и да ги изтеглим от пазара. Ние като потребители много трудно разбираме за това от официалната информация от БАБХ”, настоява Николов.

Той е убеден, че тези замърсители се внасят основно от Азия и най-вече от Китай. „В България тези замърсители не се откриват, което води до извода, че ние изобщо не внасяме такива вещества, което е много малко вероятно. Най-вероятно не се тества в България и не се търси”, смята Николов.

Той е на мнение, че официалните органи в държавата не правят адекватна оценка на риска. „Хабят се ресурси за тестване на нискорискови продукти, а тези, които е много по-вероятно да са замърсени, остават на пазара и добави, че хранителните добавки, които са обозначени като “гуми” има най-голям риск да бъдат замърсени с токсични вещества. – В продуктите, в който има завишено количество вода, там е най-голям шансът да има и от този тип хранителни добавки.” 

Богомил Николов е категоричен, че бизнесът се справя много добре с проверките, които по принцип трябва да се правят от официалните органи. За сметка на това информацията от БАБХ  е изключително оскъдна, като примерът, който даде е с “формално съобщение на техния сайт, в което не се дава името на продукта, но се съветват потребителите да го върнат на търговеца”.

“Ние четем европейската база данни за обмен на информация за опасни продукти, а оттам нататък числата говорят сами, а технологията на контрола трябва да бъде обяснена от самия регулаторен орган”, съветва Богомил Николов.

Той заяви, че през последните 10-15 години контактите на Асоциация “Активни потребители” с БАБХ са били редки и спорадични, както и “не особено сполучливи”.

Д-р Иван Генчев от своя страна го опроверга и заяви, че от БАБХ винаги са имали желание за диалог с „Активни потребители“, като подчерта, че дори са ги приканвали да преосмислят отказа им да се включват в проверките в качеството на млечните продукти, които се правят съвместно с други неправителствени организации.

Експертът посочи, че когато се получи нотификация от системата, БАБХ предприема незабавни мерки, засягащи опасни продукти. В рамките на 24 часа се извършва проверка на място и се изпраща информация дали са разпространени само в страната или в други държави-членки. Отговорът и предприетите мерки се обявяват в системата за бързо оповестяване. По този начин се информират замесените държави-членки, а ЕК одобрява действията на всяка една държава.

Д-р Генчев  заяви, че законодателството не изисква допълнителни проверки за продукти със съмнения за опасни вещества.

“Всеки бизнес оператор в областта на храните е длъжен да гарантира безопасността на храните, които предлага на пазара. При регулярните проверки се обръща внимание, но когато се получи нотификация тогава има извънредна проверка, за да не се допуснат храните да стигнат до масите на българските потребители", поясни д-р Генчев.
Той потвърди, че само на база на лабораторен анализ се доказва, че има определен химикал над нормите.

„Законодателството на ЕС разрешава, когато на територията на държава-членка няма специализирана лаборатория, да се използват услугите на акредитирана лаборатория – БАБХ многократно се в възползвала от тази възможност“, информира Иван Генчев. Той е категоричен е, че няма недостиг на кадри в БАБХ, а те самите са достатъчно подготвени на всички нива в агенцията. 

Кои са най-тежките санкции при установени нарушения в състава на храните?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.