Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Фермерите са скептични към опитите да се пресекат измамите с наети ниви

Възможно е да се увеличат белите петна, предупреждават земеделци

Фермерите са скептични към опитите да се пресекат измамите с наети ниви

Снимка: БТА

Доколко законодателните промени срещу измамите с наеми на ниви ще помогнат на стопаните, които станаха жертва на злоупотреби? Миналата година стана ясно, че всеки може да даде под наем чужда нива заради „вратички“ в законодателството и десетки фермери бяха ощетени в областите Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Добрич, Монтана, Разград, Русе, Силистра, Смолян, Шумен и Ямбол.

Агроминистерството подаде сигнали към Прокуратурата, а омбудсманът Мая Манолова предложи промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Почти година бе необходима на депутатите, за да прокарат промените, които бяха обнародвани в Държавен вестник  на 22 май. 

Още по темата

Според експерти от администрацията на омбудсмана измамите в бъдеще ще бъдат пресечени. Фермери от Вълчедръм, които бяха засегнати от некоректни фирми, засега гледат резервирано към промените. В същото време земеделски производители се опасяват, че новите правила ще затруднят дългосрочното планиране на бизнеса. 

В закона бе записано, че ниви може да се отдават под наем от собственика, съсобственици или упълномощено от лице. Договор за наем със срок над 1 година се сключва от съсобственик  или съсобственици, притежаващи над 25 на сто от земята, или от упълномощено от тях лице. Пълномощното трябва да бъде заверено от нотариус за по отношение на съдържанието и подписите.

„По начало договорите за наем, които се сключват от лица, които не са собственици на земята, са действителни. Целта на промените беше да се стегне режимът на наемни и арендни договори за земеделска земя, като за договорите за наем със срок над 1 година се въведе изискване да се сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Нотариусите се задължиха да правят проверка дали това лице, което сключва договор за наем или за аренда, е собственик на имота. Когато имотът е съсобствен, нотариусите проверяват дали сключващите аренден договор съсобственици притежават повече от 50 на сто от дяловете, а при договор за наем със срок над 1 година имат ли 25 на сто от правата върху земята“, заяви Стойка Куртева, експерт в администрацията на омбудсмана.

„Според мен с тези мерки се създават гаранции за пресичане на схемата за в бъдеще – лица без нищо общо със собствеността няма да могат да сключват договори, заради въведения контрол от страна на нотариусите. Нотариусът ще проверява дали лицата са собственици и ще изисква скица на имота“, обясни тя.

Сега следва служебно заличаване в службата по вписванията на договорите за наем със срок над 1 година за имотите, отдадени без знанието на собствениците, ако договорите не са били потвърдени от тях до 31 юли тази година – определеният от закона краен срок за потвърждаване. Според експерта собствениците в момента имат пълното право да си обработват земята.

Светлозар Миланов от община Вълчедръм бе един от иницаторите на протестите, след като собственици на земи разбраха за схемите, в които са вкарани техните имоти. „Решението е благоприятно за нас“, каза той и отчете ролята на омбудсмана за законовите промени. Според него арендаторът, с който собствениците са в конфликт, продължава да регистрира договори. 

За случая във Вълчедръм Стойка Куртева коментира, че фирмата няма правно основание да обработва нивите, противопоставимо на собствениците на земята.

Миланов съобщи, че собственици на земи са били викани в полицейското управление в Лом да дават обяснения заради жалба от фирмата, с която спорят, дали нивите се ползват по предназначение.

Същото потвърди и земеделският производител Юлия Стамова. „Ще видим колко ще проработи законът“, каза тя и посочи, че все още не е факт служебното отписване на некоректно сключените договори. Според нея обработването на земята ще бъде затруднено заради изискването дългосрочен договор за наем да се сключва с над 25% от собствениците, а договор за аренда – от над 50%.

Издирването на наследниците при раздробената собственост на земята в България затруднява фермерите, заяви Таня Дъбнишка, изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). Тя коментира, че завишените изисквания към арендните договори са увеличили белите петна (земи, които собствениците не обработват и не са заявили дали ги ползват – бел. р.) и сега същото може да се повтори с новите правила за договорите за наем.

Другият вариант по думите й е вместо дългосрочни, да се сключват едногодишни договори, но това ще затрудни арендаторите при планирането на инвестициите и ангажиментите по агроекологичните мерки.

От друга страна, част от собствениците по думите й не проявяват интерес към случващото се със земите им, особено, ако са в чужбина.

За затрудненията с препотвърждаване на договори от собственици, които не са в страната, коментира още преди обнародването на проекта и Ася Гочева, изпълнителен директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). "Тези хора често са в чужбина и няма как наемодателите да бъдат открити", каза тя. Ася Гочева посочи, че членове на НАЗ също са били потърпевши от измамите. Тя отчете, че идеята на промените е била да се парират злоупотребите и да се обезсмислят фалшивите договори за наем, сключени от несобственици. 

Светлозар Миланов смята, че фермерите трябва да са нащрек и в бъдеще. „Дръжте барута винаги сух“, посъветва той земеделските производители. 

По статията работиха: автор Надежда Бочева, редактор Евгения Маринова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

0
 
0
 
1
преди 4 месеца
Няма профилна снимка
Аз не разбрах от статията, сключените договори по стария закон коректни ли са спрямо същия или не ? Мисля че автора не използва правилните думи за да описва предмета на темата. Ако са били некоректни договорите защо е нужно да се променя закона, тогава се стартира съдебно преследване за неверни документи. Прав ли съм ? А ако са коректни но неморални спрямо потърпевшите вече ще се налага промяна в закона, нали ? Но даже и тогава аз не мисля че е правилно да се анулират договори сключеки законо съобразно само защото след една година закона се бил променил, трябва да мине през някакъв съд това нещо иначе за каква устойчива бизнес среда може да се говори в такава държава ?

Още от Икономика и политика
Б. Борисов: Болница „Лозенец” да не става детска, но да мине към МЗ