Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Фирми: Софтуерна фискализация застрашава приходите в бюджета

Производители на фискални устройства и специализиран софтуер са недоволни от обсъжданите в момента промени за отчетност към НАП

Фирми: Софтуерна фискализация застрашава приходите в бюджета

Снимка: Архив Ройтерс

Въвеждането на софтуерна фискализация в търговските обекти крие сериозни рискове за събираемостта на приходите в бюджета, тъй като не може да бъде гарантирано, че всички трансакции ще бъдат регистрирани и информацията ще бъде предадена към Националната агенция за приходите (НАП). За това алармират в писмо до изпълнителния директор на приходната агенция Галя Димитрова четири от най-големите в страната производители на фискални устройства и специализиран софтуер - „Датекс“, „Тремол“ „Дейзи“ и  „Елтрейд“. Писмото до НАП е изпратено и до медиите.

То е провокирано от предложението да се въведе софтуерна фискализация и твърденията, че ще има нови промени за съществуващите фискални устройства.

Investor.bg припомня, че темата стана обществено достояние, след като на 8 януари вечерта от НАП съобщиха, че след работна среща между приходната агенция и бизнеса е постигнато съгласие да се върви към нов модел на отчетност, който трябва да е облекчен, бърз и удобен начин на отчитане на оборотите.

„Софтуерната фискализация, освен да е лесна и евтина за ползване от бизнеса, се очаква да намали фискалните щети в този сектор“, обявиха тогава от НАП. Данъчните и бизнеса са обсъдили и изчисляването на разходите и ползите за бизнеса, както и методът на криптиране и защита на данните, подавани към НАП чрез интернет.

На 14 януари след друго заседание на работната група бе съобщено, че се планира електронни касови бележки да заместят хартиените в определени икономически сектори и че предстои в близките седмици приходната агенция да обсъди с бизнеса конкретни текстове за изменение в законодателството.

Конкретният модел на софтуерна фискализация се очаква да бъде представен официално до края на януари.

Паралелно с това от Министерство на финансите предлагат нови промени в Наредба Н-18 за касовите апарати. Към момента не е съвсем ясно дали имат връзка със софтуерната фискализация или само с последните промени от Закона за ДДС.

Според "Датекс“, „Тремол“ „Дейзи“ и  „Елтрейд“ обсъжданите промени от работната група към НАП предвиждат софтуерът на фискалните устройства да бъде заменен с „някакъв имагинерен софтуер и облачна структура на свързване на стандартни устройства, което до голяма степен създава условия за нерегламентирана намеса и модифициране на информацията, предавана към НАП“. 

Още по темата

В писмото до НАП пише още, че в момента съществуващата система за отчетност в най-голяма степен гарантира интересите на фиска и финансовата отчетност на търговските обекти.

„В последния си вариант Наредба Н-18 е добър механизъм за събираемостта в бюджета. Ако се обезпечи цялостното ѝ внедряване, тя ще гарантира по-висока събираемост и изключително висок контрол върху оборотите, както на търговските обекти, така и на заведенията за обществено хранене и електронните магазини. Към настоящия момент са разработени и сертифицирани всички фискални устройства, обезпечаващи този процес“, твърдят четирите фирми.

Според тях в момента има богато разнообразие от софтуери, обхващащи всички сфери на търговската дейност, а голяма  от тях са сертифицирани в съответствие с изискванията на Наредба Н-18.

За да се довърши процесът, е необходимо да се обезпечи със законови и управленчески средства внедряването на тези устройства и софтуер в търговската мрежа, т.е. не са необходими абсолютно никакви допълнителни инвестиции, тъй като те са направени досега от НАП, от производителите на фискални устройства и от самите търговци, пише още в писмото.

„Недоумение у нас буди фактът, че в работната група в НАП, която обсъжда темата „софтуерна фискализация“ не са поканени специалисти на „Борика“ АД, на „Информационно обслужване“ и др. В същото време като основни консултанти на НАП в медиите се назовават 3-4 собственика на малки софтуерни компании, които нямат опит в сферата на фискалното законодателство и чиито общи приходи са около един милион лева годишно. Същите нямат съществен пазарен дял в страната, а непрекъснато се представят като представители на различни асоциации“, се казва още в писмото.

По статията работиха: Ралица Пейчева, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
Ст. Кацаров: Реформата на здравната система вече не търпи отлагане