Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Г. Ганчев: Докато сме във валутен борд, няма да има висок икономически растеж

Това е основната причина да сме най-бедната страна в ЕС, настоява макроикономистът

гледано: 3429   Още видео
Рейтинг 1 Рейтинг 2 Рейтинг 3 Рейтинг 4 Рейтинг 5
2 гласа
България има няколко икономически цели, които задължително трябва да бъдат изпълнени. Сред тях са увеличаване на брутния вътрешен продукт (БВП), привличане на чуждестранен капитал и излизане от валутния борд. Това коментира в ефира на Bloomberg TV Bulgaria проф. Ганчо Ганчев, макроикономист и преподавател в ЮЗУ.

"Темповете на нарастване на БВП на България трябва да бъдат много по-високи от средните за Европейския съюз, за да можем да гарантираме в дългосрочен план по-високо заплащане на работната сила и да се спре демографският спад. Докато сме във валутен борд, никога няма да имаме висок икономически растеж. Той е основната причина да сме най-бедната страна в ЕС", е мнението на макроикономиста.

Той заяви, че продължава да е твърд привърженик на излизането от валутния борд, който е „неоколониална структура“ – нещо като финансова колония на ЕС, която поставя България в неравностойно положение в ЕС.

По думите му, излизането от валутния борд и насочването към еврозоната съвпада с преструктуриране на социалната политика и контрол върху цените.

„Ако имахме автономна парична политика, подобно на Чехия, Румъния, Полша, Унгария, това означава автоматично централната банка да може да има инфлационно таргетиране – да си поставя за цел да поддържа и поставя нарастването на цените в някакви граници с инструментите на паричната политика, главно лихвената“, аргументира се Ганчев какви биха били тези инструменти за проинфлационна политика.

Той напомни, че докато в еврозоната се прилага колективна парична политика, в нашата страна, заради валутния борд, се прилага собствена валутна политика.

„Тази автономна политика задължава и плаващ валутен курс, а това означава и връщане към ситуация в България от 1990 до 1997 г., която е свързана с големи рискове", предупреди финансистът и посочи, че изискванията засягат решенията от един „много дисциплиниран и компетентен състав на централната банка, но смята, че БНБ от доста години е във валутен борд и няма такива експерти.

Ганчев напомни, че инфлацията е глобален проблем, който започна в резултат на световното възстановяване след кризата с пандемията и политиките, проведени от централните банки и правителствата на водещите страни.

Според него увеличаването на държавните дългове и парите, които са емитирани от централната банка, са част от причините за повишаването на инфлацията.

„Очаквам повишаването на цените да е временно явление, като от средата на следващата година ще имаме забавяне на този процес", прогнозира макроикономистът.

По повод реализирането от държавата на пети пореден аукцион за набиране на дълг чрез продаване на държавни ценни книжа за по-малко от два месеца, при което се пое нов държавен дълг в размер на 2,5 млрд. лева, Ганчев е категоричен, че дългът е управляем и продължава да бъде по-нисък от средното за Европейския съюз.

„Част от парите, които взимаме назаем, отиват за погасяване на стари дългове, така че нямаме пропорционално увеличаване на държавния дълг“, посочи той.

Що се отнася до високата цена на електроенергията в резултат на либерализацията на търговията с електроенергия в рамките на ЕС, той зададе риторично въпроса как другите страни се справят с високата цена на електроенергията, а ние не.

„Защо нашият бизнес не може да работи, а този във Франция може. Голяма част от доставките на електроенергия във Франция и Германия са на дългосрочна основа, докато тук е важна текущата пазарна цена", заяви експертът. Затова Ганчев съветва българският бизнес да се ориентира към дългосрочни договори за доставка на електроенергия, където цените биха били по-ниски.

„Едно от нещата, което вдига цената на електроенергията, са пазарните поръчки. Те изместват кривите на търсенето и повишават цената на електроенергия. Енергийната борса може да прекрати пазарните поръчки, тъй като спекулата на борсата е главно чрез такъв тип поръчки. Необходима е регулация на начина, по който се балансира търсенето и предлагането на борсата", обясни финансистът.

Той обърна внимание на факта, че по време на преговорите между четирите партии за съставяне на правителство е доловил стремеж да се формулират ясни цели в областта на икономическата политика.

„Все още нямаме отговори на конкретни въпроси, като как точно трябва да се преструктурира „Марица изток“, къде могат да бъдат построени нови атомни мощности и присъединяването ни към еврозоната“, каза още Ганчо Ганчев.

Той коментира и темата за предложенията за вдигане на прага на ДДС и облекчен режим за малките и средни предприятия. „Повишаването на прага за ДДС е по-благоприятно за част от предприятията, които на практика няма да плащат ДДС. Това е добре за самия бизнес, но е зле за бюджета. Облекчен режим или намаляване на административната тежест на правото на одобрение за някои проекти би била добра практика, тъй като в България има голяма административна тежест върху средния и малкия бизнес“, каза проф. Ганчев.

Какви ще са предимствата след влизането на България в еврозоната и колко средства ще се влеят в икономиката ни? Ще се изпълнят ли икономическите цели на новите управляващи?

Целия разговор вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.

По статията работиха: Екип на Bloomberg TV Bulgaria , редактор Петя Стоянова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (26)

   1| 2| 3    
1
 
0
 
26
Shadow1 до: Dr. Vatnikov
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Как да няма значение в каква валута се приравняват? Добре понеже никой не знае какво ще ни поднесе бъдещето нека вземем миналото за пример. Нека приемем, че на 1 август 2021 година се договаряме с теб на 5 декември ти да изплатиш на мен еквивалента на 100$ в лева по курс към датата на сключване на договора, а аз на теб 100$ в турски лири отново по курс към дата на сключване на договора. И ето след 2 дни ти трябва да ми дадеш 164лв., а аз на теб 833.33 лири. Съгласен ли си да сключим този договор, струва ли ти се в момента, че няма никакво значение дали ще мерим растежа на БВП в долари или в лева?
0
 
2
 
25
Trustcrusher до: redcretin
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Нещастна жалка твар, единственото по-голямо от глупостта и незнанието ти е необяснимото ти самочувствие :-) Данни за цените има достъпни навсякъде, погледни ги и стига писа глупости. Данни има и за валутните курсове, както номинални, така и ефективни (номинални и реални), които показват къде е левът спрямо другите валути. Ама ти нямаш идея за какво ти говоря, нали :-) Да не говорим, че нямаш никаква идея относно таргетиране - било то на валутен курс или на инфлация. Да ти обясня - не може и двете. За справка - the impossible trinity (гугъл е твоят приятел). А там вече отиваме при драконите (за теб де) - че манипулацията на валутния курс, с която незнайно защо си мислиш, че може да се произвежда евтино, води до нещо добро. Аман от аматьорски плазмодии....
1
 
3
 
24
Dr. Vatnikov до: Shadow1
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Абсолютно неграмотно изказване. Инфлацията се изметва в проценти, както и ръста на БВП. И няма никакво значение в каква валута биват приравнявани, след като са % и двата показателя.
2
 
1
 
23
Shadow1 до: Dr. Vatnikov
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Ръстът в БВП е важен в долари не в национална валута за да може да се сравнява лесно с на други държави. А инфлацията се мери в националната валута. Затова 10% ръст ще е близо до 10% без значение че инфлацията в националната валута е 9%, освен ако долара не стигне такава инфлация.
0
 
5
 
22
Dr. Vatnikov до: Shadow1
преди 1 месец
Няма профилна снимка
10% ръст, постигнат с 9% инфлация, е реален ръст в стойност от 1%. Другото е ексел мениджмънт и словесна алабалистика.

Още от Икономика и политика
Кадър на деня за 18 януари