Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Галъп: БСП изглежда малко по-мобилизирана от ГЕРБ

Над две трети от анкетираните българи подкрепят протестите, а за оставка на правителството настояват 59%, показва социологическото проучване в средата на септември

Галъп: БСП изглежда малко по-мобилизирана от ГЕРБ

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

Още по темата
Затвърждава се подкрепата за протестите. Блокадите обаче не са се понравили. Лидерите на протестите придобиват разпознаваемост по-скоро бавно. Доверието във властта остава ниско. Силите на двете основни формации остават изравнени. Идеята за нова Конституция обърква, но голяма част от обсъжданите конкретни предложения са автоматично харесани. Няма голяма динамика спрямо изследването, проведено в разгара на протестите преди месец.  

Това са част от изводите от националното изследване, проведено от 3 до 11 септември сред 807 пълнолетни българи. То е част от редовния „Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“ – независимото ежемесечно проучване „лице в лице“, което се провежда вече тридесет години.

Остават валидни изводите, уловени в изследването на агенцията в предходния месец: в кризата, двете основни партии търпят ерозия и са с изравнени сили, а публиката се е преориентирала или към опцията да не гласува (29,4% от всички имащи право на глас).

Общо 6,8% от анкетираните са заявили, че „не подкрепят никого“, а  8,3% от респондентите, които имат право на глас, са привърженици на партията на Слави Трифонов.

Социолозите прогнозират, че голяма част от „Не подкрепям никого“ в самия изборен ден обаче най-вероятно няма да стигнат до избирателните секции.

ДПС традиционно се мобилизира в месеци преди избори (7,6%), отбелязват от „Галъп“, а "Обединени патриоти" (2,7%) частично са преодолели шока от пика на протестите преди месец и половина и остават на ръба за влизане в следващия парламент.

Демократична България (5,2%) и формацията на Мая Манолова (2,2%) остават на високите нива, постигнати в пика в средата на август, но засега не продължават „нагоре“.

Влизането на мрежата на Манолова ще зависи от работата до изборите, докато Демократична България изглежда сигурен участник в Народното събрание. Така изгледи да бъдат в следващо Народно събрание отново имат седем формации, като пет от тях на този етап изглеждат сигурни.

Социолозите уточняват, че данните не могат да бъдат прогноза за изборен резултат, а и са представени сред всички, имащи право на глас, а не само сред гласуващите (както биха били представени в същинска предизборна кампания).

Новото обстоятелство е, че БСП (13,5% от имащите право на глас) като че ли изглежда малко по-мобилизирана от ГЕРБ (13,2%) –  в социологически план двете числа на практика значат едно и също, но проверка сред най-твърдо решилите да гласуват показва по-ниска увереност при ГЕРБ. Това се дължи вероятно на факта, че теренът на изследването улавя ефектите на големия протест от 2 септември, който носи щети на ГЕРБ. Вероятно има и известен ефект на липса на престижност. Изследването няма как да улови ефектите на вътрешнопартийния избор в БСП. Няма как да улови и последните ефекти на вчерашната акция, свързана и с Мая Манолова, в парламента.

Анкетата показва, че „Воля“ (1,8%) е близо до основния пакет. С чувствителни резултати, макар и под 1%, са и формации като „Движение 21“, „Атака“, „Възраждане“ и др.

Анонсът за влизането на някои малки формации при Манолова може да се окаже важен фактор за „Изправи се.БГ“. Ще трябва да мине още време обаче преди общественото мнение да почне да свързва Мая Манолова, например, с Татяна Дончева и др. С десети от процента се ползват проекти като тази на Цветан Цветанов, но там е възможно да има т.нар. „скрит вот“.

Като цяло, данните свидетелстват по-скоро за статика, но и за продължаваща ерозия на образа на властта. Последното личи в това, че над две трети подкрепят протестите. Конкретното искане за оставка на правителството и бързи избори се споделя от 59% от пълнолетните българи. Създаването на втори кабинет в този мандат по-скоро обърква хората – 36% подкрепят, а 43% не подкрепят.

Мнозинство от 57% не подкрепя блокадите, докато 34% ги подкрепят.

Контрапротестите намират подкрепа сред 28% от пълнолетните българи, а 53% не ги одобряват.

Няма съществена промяна в доверието към институциите спрямо изследването през август. Спадът при правителство и парламент не е продължил, макар те да остават на достигнатите в миналия месец ниски нива на доверие – сега са съответно 21% и 15%.

Президентската институция донякъде възстановява нивата си на доверие от предходни периоди, след като изглеждаше застрашена преди месец, и сега е с доверие от 52%. Толкова е и личното доверие в Румен Радев, с което той остава най-одобряваната политическа фигура в България.

Бойко Борисов остава с доверие под 20% и така е на традиционните нива на Корнелия Нинова и двамата вече имат еднакво одобрение сред обществото.

Слави Трифонов се харесва на 30% от анкетираните. Хората от „Отровното трио“ все още имат сравнително ниска разпознаваемост, макар че тя расте. На ниската разпознаваемост се дължат и наглед не толкова високите нива на лично доверие за тримата – в диапазона между 11 и 16%.

Най-различните лансирани досега идеи за конституционни промени срещат подкрепа, понякога автоматична, отбелязват от „Галъп“.

Социолозите са на мнение, че не може да се очаква широка осведоменост сред хората, а по-скоро става дума за инстинкти. Ниското доверие в управляващата прослойка личи и в това, че всички идеи, свързани с намаляване на мандати, срещат особено одобрение.

Личи слаба информираност по правни теми, например. Самото искане за нова Конституция също предизвиква объркване – тук отговорите вече са повлияни и от конкретната ситуация, а не са принципни.
Все пак, идеята за Велико народно събрание като че ли по-скоро среща малко повече инстинктивно одобрение, в сравнение с неодобрението (макар най-чувствителен да е делът на онези, които не могат да преценят). Премахването на института на ВНС, например, среща по-ясно неодобрение.

Изводът на социолозите е, че ВНС по навик се възприема като нещо важно. Съвсем друг въпрос е доколко респондентите са наясно с конкретни измерения на темата.

Ограничението за еднополови бракове се оказва една от най-широко споделяните идеи, наред с т.нар. образователен ценз, увеличаване на президентските правомощия, военна служба и др.
 

По статията работи: Петя Стоянова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

1
 
2
 
1
преди 1 месец
хе ... то галъп какво да напишат ... според тех за миналите избори бесепето требваше да е несъкрушима и безапелационна , ама Бащицата ги турна в ъгъла ... и на тези избори напролет ще е същото ...

Баце рече , че ще си ходи като завърши хемус , гледам строи се , значи ще е скоро след петилетка ... :)))

Още от Икономика и политика
Кадър на деня за 29 октомври