Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Икономисти предлагат насочване на 10% от акцизите към здравната каса

Така 500 млн. лв. може да влязат в здравния бюджет за 2021 г.

Икономисти предлагат насочване на 10% от акцизите към здравната каса

Снимка: Kiyoshi Ota/Bloomberg

Допълнителните 340 млн. лева, които са заложени в бюджета на Здравната каса за следващата година, да бъдат разпределени оптимално целесъобразно по пера, за да се гарантират неотложните разходи за справяне с пандемията и здравното обслужване на гражданите. Наред с това 10% от средствата, постъпили в държавния бюджет като акцизи върху тютюневите изделия, спиртните напитки и горивата, да се използват за финансиране на бюджетни пера от Здравната каса.

Това предложиха от инициативата „Заедно за повече здраве“ в рамките на втората национална кръгла маса, посветена на тази тема. В инициативата  участват Българският лекарски съюз (БЛС), Българският фармацевтичен съюз (БФС), Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), пациентски и други здравни организации.

Идеята е допълнителните средства от акцизите да бъдат използвани за ограничаване, превенция и лечение на заболяванията, свързани с употребата на тютюневи изделия и алкохол, както и негативните ефекти от горивата, които също са свързани с влошаване на общото здравно състояние на обществото. 

Още по темата

Парите в здравеопазването стават все по-недостатъчни и това се вижда и в заложеното в бюджета за здраве за догодина. Системата има нужда от допълнителни инвестиции и те могат да дойдат именно от акцизите, посочи икономистът Аркади Шарков от Експертен клуб за икономика и политика. Той се аргументира, като посочи, че за 2020 година от БВП за здравеопазване се заделя 4,5%, а за догодина все още се изчислява, но ще бъде доста по-нисък процент. По-нисък е и ръстът на разходите за здраве в бюджета на НЗОК – 7,2 на сто за 2021 година при 9,1 на сто за 2020 година.

Парите от акцизи за съфинансиране на системата за 2021 г. се равняват на 504 млн. лева, изчисляват от ЕКИП. В бюджетно изражение това би означавало около 286 млн. лева повече за болнична помощ, 209 млн. лева за извънболнична помощ и 158 млн. лева за лекарства.

Ако бъде прието предложението, това създава устойчив модел на съфинансиране на здравеопазването при промяна на закона всяка година и няма да се разчита на подаяния, обобщи икономистът. Той уточни, че предложението не предвижда увеличение на акцизните ставки.

Аркади Шарков представи и друг анализ на Експертния клуб за икономика и политика - „Бъдещето на инвестициите в здравеопазване след Ковид-19“, подготвен въз основа на изследване на McKinsey Global Institute от средата на т.г., насочен към бъдещето на здравеопазването в световен мащаб за следващите 20 години.

Всеки „умно“ инвестиран допълнителен долар в българското здравеопазване може да донесе възвръщаемост от 3,4 долара чрез по-голяма и по-здрава работна сила, по-малка нужда за грижи при най-възрастните и повишена продуктивност на хора, които днес се отнасят към пенсионната възраст. Такава инвестиция може да донесе 37% спад в общото ниво на заболеваемост в България, което би означавало допълнителни 9% БВП през 2040 г., или 7,2 млрд. американски долара за двадесетгодишен период, посочва икономистът в анализа за България.

Д-р Иван Маджаров, председател на УС на БЛС, акцентира върху необходимостта от спешни мерки за инвестиции в здравеопазването. По думите му в противен случай до 4 години практически няма да можем да посрещнем нуждите на обществото в различни сфери на здравеопазването. Той визира конкретно дефицита на лекари и специалисти по здравни грижи, защото над 60 на сто ще са излезли от системата поради пенсиониране. 

Още по темата

„Не може да се разчита само на НЗОК за решаване на проблемите на сектора. Тази година Касата ще бъде притисната до стената“, посочи д-р Маджаров и допълни, че парите от акцизи са необходими на здравната система още през следващата година. И обърна внимание, че те няма да гарантират свръхдоходи, а са минимумът, който да подсигури всички дейности в здравеопазването и с оглед нарасналите нужди заради пандемията.

Медицинските специалисти и лекари са големият дефицит, който очерта Covid  кризата пред българското здравеопазване, подчерта той. И уточни, че българската здравна система разполага с голям брой разкрити легла, които в обичайна обстановка са твъре много за страната, но в пандемична се оказа, че ще свършат работа. Задача на управлението е да реорганизира кадровия потенциал, каза д-р Маджаров.

Според Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM, кризата ясно е очертала, че здравеопазването е елемент от националната сигурност, а добре организирана система означава стабилност в икономиката и сигурност за всеки гражданин. Той отчете, че кризата е показала и дефицита на доверие в държавните институции, но в същото време социолозите отчитат, че доверието в българската здравна система се повишава. По думите на Денев Covid кризата е пришпорила и дигитализацията в здравния сектор, която буксува от години.

Когато се наливат повече пари в една система със съмнителна ефективност, също не е добър подход. Трябва да се инвестира в повече ефективност на системата, а и в качеството на лечението - да се види как лекарската и терапевтичната грижа са подобрили качеството на живот, коментира проф. Асена Сербезова, председател на УС на БФС. Преди да инвестираме повече пари, трябва да видим как да изразходваме наличните финанси по-ефективно, заяви тя и допълни, че този подход също може да спести финансов ресурс. Тя призова за дългосрочен и холистичен подход, който да обедини всички съсловия в сектора.

До 10 години здравеопазването у нас ще е много различно, а болниците няма да съществуват в този си вид. Затова инвестициите трябва да са в ново мислене, а не в сгради, така че болниците да се превърнат във високотехнологични центрове, а хората да бъдат обслужвани по домовете. Това коментира управителят на НЗОК проф. Петко Салчев. Той посочи, че държавата инвестира немалко пари в сектора. 35,7% от общите здравноосигурителни приходи се осигуряват от държавата, или 16,2 на сто е ръстът за миналата година, като ръстът на здравните вноски е само 3 на сто, посочи той. Останалите добавки са трансферите от държавата.

Инвестициите в здраве са на обществото и отговорните институции, а Здравната каса само заплаща услугата, посочи Салчев.

Всички сме обединени не само около това, че българското здравеопазване има нужда от повече ресурс, а как той да бъде умно инвестиран, така че максимално да допринесе за очакванията на хората след кризата, каза Деян Денев. За него общите усиля трябва да са насочени към подобряване на достъпа до медицински услуги, увеличаване на мотивацията на работещите на първа линия и логистична осигуреност на системата.

Кризата потвърди и ролята на медицинската иновация, посочи Денев. Цял свят в момента е вперил поглед във възможностите на фармацевтичните компании да разработят ваксина срещу коронавируса, което ни напомня колко важна е иновацията не само в условията на пандемия, но и при други заболявания, които са бич за човечеството. Според него може да се говори за подобряване на българското здавеопазване чрез повече и по-ефективни публични инвестиции.

Участниците във форума се обединиха около тезата, че в контекста на пандемията търсенето на лекарства, лечение и медицинска помощ ще нарасне и публичният бюджет за здраве трябва да посрещне здравните нужди на обществото. В края на форума представителите на инициативата подписаха отворено писмо до премиера, министрите на здравеопазването и на финансите и други отговорни държавни органи, в което настояват за посочените стъпки.

По статията работиха: автор Евгения Маринова, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

0
 
1
 
2
Dr. Vatnikov до: Императорът
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Дребно човече със странна прическа, би ли обяснил на четящите, какво означава думата "садии"?
2
 
0
 
1
преди 1 месец
Как пък никой не се осмели да предложи: държавни чиновници, полицаи, военни, садии, прокурори, митничари, здрави и прави лица, излежаващи се на социални помощи и пенсионери с пенсии които са с над 50% от МРЗ, да започнат да плащат осигуровки ????

"Здравната каса е притисната до стената", защото от 7 милиона население, 4.5 милиона НЕ плащат осигуровки, ама ползват здравна услуга !!! Стига сме ги търпели вече !!! Държавата да осигурява само децата, учащите и пенсионерите с пенсии под 500 лева. Останалите да ПЛАЩАТ !!!

Още от Икономика и политика
Здравният министър: Имаме достатъчно лекари, за да се справим с пандемията