Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

ИПИ: IT и търговията преобладават при новосъздадените фирми

Строителните филми могат да променят демографията на предприятията, пише в анализа на Адриан Николов

ИПИ: IT и търговията преобладават при новосъздадените фирми

Снимка: Pixabay

Няма две мнения, че икономиката на България, независимо от политическите търкания, се намира в най-добрата си форма от кризата насам. Свидетелство за това са рекордната от началото на прехода заетост, стабилният ръст на заплатите и повишаването на брутния вътрешен продукт. По-встрани от медийното внимание обаче остават данните за създаването, закриването и задържането на фирмите, вероятно отчасти поради чувствително закъснялото им публикуване (данните, които НСИ изнесе наскоро, са към края на 2016 г.). Това пише в анализа на Адриан Николов, експерт в Института за пазарна икономика.

Още по темата

Въпреки това информацията от демографията на предприятията[1] представя интересен ъгъл към анализа на икономиката на страната, най-вече понеже подемът през последните години далеч не е разпределен поравно между малките и големите предприятия, между различните отрасли и различните региони.

Според последните данни броят на активните предприятия в България се е увеличил значително през последните години – от 322 хиляди през 2011 г. до 350 хиляди през 2016 г. Това обаче далеч не е неочаквано, предвид че става дума за период на възраждане на икономическата активност след последната криза[2]. В относително отношение ръстът на активните предприятия към края на 2016 г. е 8,7% спрямо 2011 г. и 2,6% спрямо 2015 г. Важно е да се отбележи, че 2016 г. бележи и най-високият ръст в активните предприятия на годишна база в следкризисния период, което е в унисон с факта, че 2016 г. беше най-силната година за  растежа на българската икономика от кризата насам.

Очаквано, този ръст далеч не е равномерно разпределен между отделните икономически дейности. Най-голямо увеличение в броя на активните компании се наблюдава в IT сектора и аутсорсинга на бизнес услуги[3], като при IT активните фирми са нараснали с 50% през разглеждания период до 13,1 хиляди, а тези в двете дейности, където е разпределен аутсорсингът на услуги, ръстът е съответно с 32% и 21%.

Интересно е, че въпреки строителния бум през последните години броят активни в сектора фирми остава почти непроменен към 2016 г. – през 2016 г. те са 20,6 хиляди, но са се увеличили едва с 1,2% спрямо 2011 г., като именно при тях е най-бавният ръст. Предвид набирането на скорост в строителството през 2017 и 2018 г., това може да промени в следващите издания на демографията на предприятията.

Активните предприятия не са и разпределени равномерно между различните дейности – почти 41% от всички са в търговията, 13% - в професионалните дейности, а 9% - в преработващата промишленост. Причина за това разпределение е огромният брой малки магазини и търговски обекти, което личи от малкия брой средно заети лица на фирма – 3,6 през 2016 г. Въпреки че съставляват относително малка част от активните предприятия, фирмите в преработващата промишленост имат най-голям дял в заетостта с над 550 хиляди души към края на 2016 г. Почти толкова – 510 хиляди, са заети в търговията.

От значение е и разбивката по размер на предприятието. През 2016 г. почти половината (170 хиляди) активни фирми са с нула наети, още почти толкова – 127 хиляди наемат между 1 и 4 служители. Същевременно тези, които наемат повече от 10 души, са едва 8% от всички активни. Трябва да се има предвид обаче, че въпреки малкия си дял предприятията с над 10 наети отговарят за основната част от заетостта, като по последните налични данни те осигуряват заетост на 1,4 милиона души; на този фон на второ място е групата с между 1 и 4 наети, където са наети 300 хиляди.

През 2016 г. леко се е ускорило създаването на нови фирми, като новородените предприятия са 12,5% от всички активни, на фона на средно 12,2% през периода между 2011 и 2015 г. Най-много родени предприятия има в търговията – 41%. Болшинството от новите фирми обаче са в групата с 0 наети, която има най-малко влияние върху по-нататъшното генериране на заетост.

Жизнеспособността на фирмите също се различава значително между различните години и икономически дейности. Разпределението между отделните отрасли сочи, че сред родените през последните пет години най-малък дял умрели фирми има в енергийния сектор. Най-ниска пък е жизнеспособността на новите предприятия в добивната промишленост. Разбивката на оцелелите предприятия по заети позволява да разгледаме кои отрасли на икономиката създават най-много устойчиви работни места. Оцелелите през 2016 г. фирми, които са били създадени предходната година, са създали заетост на 86,5 хиляди души, като малко под една трета от тях са в търговията, 18% - в преработващата промишленост, а 12% - в хотелиерството и ресторантьорството.

Последните данни за умрелите предприятия са за 2015 г., като с най-голям дял отново е търговията – 43% от общо 35 хиляди фирми, прекратили дейността си през годината. Останалите умрели предприятия са разпределени относително равномерно с лек превес на хотелиерството и ресторантьорството, където от пазара са изпаднали 10% от предприятията.

Прегледът на данните за демографията на предприятията доста ясно демонстрира къде се съсредоточава новата икономическа активност, която води със себе си бурното развитие на икономиката през последните години. Основните двигатели са търговията, както и IT и аутсорсингът на услуги, но в търговията са и най-малко жизнеспособните фирми. Същевременно обаче икономиката продължава да бъде доминирана от малки фирми и еднолични търговци.

–––––––––––––––

[1]НСИ и Евростат ползват за фирмите същата терминология, която се отнася до демографията на населението; с други думи, новосъздадените фирми са „родени“, прекратилите дейността си – „умрели“, а тези, които я продължават от година на година – „активни“.

[2]За съжаление, информационната система Инфостат не включва данни за предишния период на бум, които да позволят сравнение с предишния пик от 2007-2008 г.

[3]Според класификацията на икономическите дейности КИД-2008 те са разпределени в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, „Професионални дейности и научни изследвания“ и „Административни и спомагателни дейности“.

По статията работиха: Петя Стоянова, редактор Петя Стоянова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

0
 
0
 
2
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
Не знам дали при изследването е взето предвид, но...
Трябва да се отчете, че сигурно 20 % от фирмите, които не са новорегистрирани, но фигурират като активни, всъщност са кухи, неразвиващи дейност, но просто не са закрити от собствениците(защото са фиктивни, защото са починали, защото са забегнали на гурбет...) и прескачат годините и десетилетията формално като "активни","развиващи дейност".
8
 
1
 
1
преди 2 месеца
След като балончето от заеми, еврофондове и субсидии изгърми до 5 години, разграбената отвсякъде кретено-масоно-милиционеро-мафиото-мутрено-свинска кочина ще остане един град смехономика, основно чуждестранни компании, докато им е изгодно, след 2030-та пари за заплати в държавният сектор, за пенсии, за ток, за общ. поръчки, за пътища, за безплатно саниране, за училища, за камери на мвр-то за по 60 000 лв едната, за нови къщи, вили, апартаменти по целият свят, за скъпи коли, екскурзии и вип живот на ромите от поколенията ще ги събирате :) Честита ви радост!

Още от Икономика и политика
Валери Симеонов отказа да подаде оставка*