Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

ИПИ: Наблюдават ли се държавните предприятия със значителен фискален риск?

Проблем е, че големите държавни предприятия носят значителен фискален риск, тъй като в случай на лошо управление или фалит държавата ще трябва да ги спасява

ИПИ: Наблюдават ли се държавните предприятия със значителен фискален риск?

Снимка: Pixabay

По данни на Министерството на финансите към момента в България има 219 държавни предприятия и незнаен брой общински. Държавните предприятия подлежат на специален контрол и наблюдение съгласно ПМС 114 от 2010 г., който включва събиране и публикуване на тримесечните и годишните им отчети на сайта на МФ. Финансов анализ на състоянието на държавните предприятия, както и обобщена информация за техните финансови и нефинансови показатели, за съжаление все още не са налични. Това пише в анализа на Петя Георгиева от екипа на Института за пазарна икономика.

Част от държавните предприятия представляват по-сериозен интерес поради факта, че са твърде „големи”. Това, че са големи само по себе си не е проблем. Проблем е фактът, че тези големи предприятия носят значителен фискален риск, тъй като в случай на лошо управление или дори фалит държавата чрез бюджета ще се наложи да ги спасява. Колко голям обаче е рискът?

За да дефинираме кои са големите държавни предприятия, можем да използваме списъка на НСИ, наличен на сайта на МФ, който включва онези държавни предприятия, които все още не са част от сектор „Държавно управление”, но които имат пасиви, по-големи от 0,1% от БВП. Включени са 8 предприятия, чиито съвкупни пасиви спрямо БВП са 9,9%. Тези задължения представляват по-голямата част от условните задължения на държавата според дефиницията на Евростат. Сериозният размер на пасивите в сектор „Енергетика” и във финансовия сектор създава риск както за бюджета, така и за стабилността на банковата система. Липсата на специфични анализи на база на финансовите отчети, както и план на държавата как ще се справи с просрочените задължения, с ликвидните и пазарните рискове не създават увереност, че наблюдението и контролът върху предприятията са ефективни.

Освен размера на предприятията, интерес представлява финансовото им състояние. Както е видно от таблиците (втората таблица можете да откриете на втора страница - бел. ред.), прякото държавно участие под формата на субсидии, трансфери и участие в капитала не е изключение. Част от предприятията и в момента са на загуба (например ТЕЦ Марица Изток 2, Топлофикация София), а други, макар и на печалба за годината (НЕК АД), не са в добро финансово състояние. Във финансовия отчет на НЕК АД за 2017 г. съвсем уместно е записано, че:

„Независимо от положителния финансов резултат за 2017 г. дружеството е с нарушена ликвидност за отчетния и предходните периоди, изпитва затруднения с погасяването на задълженията си, като съществена част от тях са просрочени. Тези обстоятелства са индикатор, че е налице съществена несигурност, която би могла да породи значителни съмнения относно способността на дружеството да функционира като действащо предприятие без подкрепата на едноличния собственик и други източници на финансиране.”


Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

1
 
1
 
1
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Съгласен съм че са твърде много държавните дружества, не знам защо не споменавате БДЖ в статията, то източва повече от всичко друго на куп бюджета. Но не съм съгласен с мнението изразено в статията че Български Пощи е ненормално да бъде държавно дружество. Напротив, то е сигурно единственото нормално такова от всичките. Държавата трябва да има собствен начин да комуникира с народа си или с други държави, нашата не упражнява почти това си право но е друга тема. А и ако се замислите Кралските пощи и USPS са също държавни, трябва да има причина нали ?

Още от Икономика и политика
Заместник-министърът на младежта и спорта Ваня Колева подаде оставка