Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

ИПИ: Най-силната регионална икономика е в Пловдив

Делът на пътищата с добро качество на настилката намалява през 2017 г. и вече е под 40%, показва най-новото издание на ИПИ за регионално развитие

ИПИ: Най-силната регионална икономика е в Пловдив

Снимка: Ройтерс

Регионалният икономически лидер в България е област Пловдив. С „бумтяща местна икономика” той е с видимо изпреварващи темпове на растеж по всички показатели, измерени чрез БВП на човек от населението, заплатите на работещите и доходите на домакинствата.

Това отбелязва в най-новото си издание „Регионални профили: показатели за развитие” Институтът за пазарна икономика (ИПИ), който за седма поредна година представя алманаха с данни за регионалното развитие в България.

Още по темата

Наблюденията на ИПИ показват, че в периода 2016-2017 г. всички области в страната без изключение отбелязват икономически растеж.

Докато в предишните години на възстановяване на икономиката след рецесията от 2009 г. положителните процеси обхващаха само част от областите, то в последните две години икономическото оживление се разпростира по територията на цялата страна, констатират в ИПИ.

Област Пловдив обаче е отличник с 10-процентен ръст на БВП на човек и 9-процентен ръст на заплатите през 2016 г. За миналата година данните показват, че доходите в областта нарастват с цели 16%, което е потвърждение на факта, че 2017 г. е била много силна за местната икономика.

Други области с относително висок ръст на БВП на човек през 2016 г. са силните икономически центрове Бургас и Стара Загора, както и по-малките, но бързо догонващи икономики на Перник, Ловеч, Търговище, Разград, Габрово.

Растежът на доходите и потреблението доведоха до подобрение в почти всички области на основния показател за абсолютна бедност – делът на хората, живеещи в материални лишения, отчитат икономистите.

Според тях добрият икономически растеж върви ръка за ръка със силен пазар на труда в повечето области. Нещо повече – 2017 г. отбеляза рекордни коефициенти на заетост сред най активното население – това на 15-64 години, в повечето области.

Заетостта е около 70% от населението на 15-64 г. средно за страната, като в най-силните икономически центрове – областите София, Пловдив и Стара Загора вече надхвърля 70%.

Безработицата също в повечето области вече приближава рекордно ниските нива от 2008 г., но все още има области, в които коефициентът остава двуцифрен, което говори за сериозни структурни проблеми на местните пазари на труда, ниска мобилност на населението или дори статистически слабости в областните данни.

Почти всички области с безработица над 10% (сред населението на 15-64 г.) са струпани в Северна България – Видин, Враца, Плевен, Силистра, Търговище, Шумен. Изключенията в Южна България са областите Сливен и Смолян.

Способността на областите да привличат местни и чужди инвестиции е основен фактор за доброто им икономическо развитие. За поредна година областите с ръст на преките чужди инвестициите на глава от населението през 2016 г. са сред най-силните икономически центрове – София и широката Софийска област, Пловдив, Бургас, Габрово, Русе, както и по-слабо развитата Търговище, където инвестициите водят до бърз ръст на заетостта.

За съжаление, процесите при инфраструктурата и особено пътната инфраструктура не са толкова положителни. Въпреки продължаващото строителство на нови отсечки от изграждащите се в момента магистрали, делът на магистралите и първокласните пътища остава реално без промяна общо за страната.

В същото време делът на пътищата с добро качество на настилката намалява през 2017 г. и вече е под 40% от всички, което показва изоставащата рехабилитация на съществуващите пътища.

През 2017 г. демографската картина в страната продължава да се влошава вследствие на ниската раждаемост и изселването. Областите с най-бързо застаряване на населението са сравнително слабо развитите икономически области като Видин, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Враца. Към тях се причислява и област Габрово и въпреки че икономическото ѝ развитие е сред най-добрите през последните години, възрастовата зависимост на местното население ежегодно отбелязва нови рекорди както за областта, така и за страната, констатират в ИПИ.

През 2017 г. само шест области в страната привличат повече хора, отколкото губят и това са столицата, Пловдив, Бургас, Варна, Перник и Кърджали.

Показателите за образованието продължават да се подобряват, въпреки че темповете са изключително бавни. В страната се забелязва ръст на записаните деца в училище, както и намаление, макар и символично, на отпадналите и на второгодниците в основното и средното образование.

Област Смолян продължава да е първенец заради високите оценки на местните ученици на матурите и задържането на ученици и учители в образователната система. Столицата, Габрово, Велико Търново, Варна и Благоевград също са сред областите със сравнително добро представяне в тази категория, докато областите Сливен, Пазарджик, Ямбол и Добрич се задържат в дъното на класацията.

Слабото представяне на образователната система именно в някои от най-слабо развитите икономически области задълбочава структурна безработица в тях и пречи на развитието на местния пазар на труда, на привличането на инвестиции и на повишаването на доходите на населението.

За човешкия капитал значение имат и здравните грижи на местно ниво. Традиционно в тази категория най-добре се представят столицата и област Плевен.

Като цяло през 2017 г. осигуреността с лекари спрямо населението в страната се запазва, въпреки че в някои области като Кърджали, Сливен, Търговище, Силистра и Разград недостигът на медицински персонал е значителен.

През 2017 г. се наблюдава и намаление на легловата база в многопрофилните болници в страната. Ограниченият относителен брой на лекари и легла в местните болници принуждава жителите на редица области да търсят медицински грижи извън областта. Пример за такива области с непропорционално нисък брой на преминалите за лечение болни са Добрич, Велико Търново, Перник, Шумен, Ямбол.

Добрата социална среда предполага и висока степен на сигурност и ефективно правосъдие на местно ниво. Натовареността на полицията и окръжните съдилища в големите и високо развитите области обаче ги оставят на последно място в класацията, докато в по-малките и слабо развити области регистрираните престъпления са сравнително малко, а правораздаването – относително бързо.

Единствено в областите Кърджали и Разград все още над половината от населението няма достъп до обществена канализация, което е един от ключовите показатели в категорията за оценка на околната среда. Традиционно културният живот пък е най-интензивен в столицата и областите Велико Търново и Габрово и 2017 г. не прави изключение.

От ИПИ уточняват, че анализът стъпва и на някои данни за 2018 г. (в сферата на администрацията, местните данъци и такси и резултатите от матурите), там, където има налична информация към средата на 2018 година.

По статията работиха: Петя Стоянова, редактор Виктория Тошкова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (1)

0
 
2
 
1
преди 3 седмици
Няма профилна снимка
Тези момчета и момичето от ИПИ (те пораснаха и има текучество при тях) са твърде оптимистични сякаш са в услуга и възхвала на управляващите, както бяха техните родители преди 1989 г. Начело на тях е Красен Станчев, философ по образование, завършил в Ленинград и работил в бившето АОНСУ, а след 1989 г. ЗАКЛЕТ икономист, какъвто не е. Но умеят да се накланят накъдето *** вятърът. И сега поднасят един бодрячески разказ ра развитието на България. Това, което са казали, иби е ноторно известно, или пригладено. Не помагат на страната и хората, но добре звучи в ушите на сегашните калинки-мутри-милиционери-роднини управляващи. ЩОМ ИМ ХАРЕСВА....

Още от Икономика и политика
Ек. Захариева: Българите на Острова е добре да се снабдят с биометричен паспорт