Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

ИПИ: Новото райониране на страната рискува да ощети Югозападна България

Никъде в мотивите в законопроекта не се обяснява защо строителното министерство е избрало варианта, който ще се обсъжда, коментира Десислава Николова

ИПИ: Новото райониране на страната рискува да ощети Югозападна България

Снимка: Pixabay

Преди дни на портала за обществени консултации беше публикуван проект на промени в Закона за регионалното развитие, които касаят най-вече предстоящото ново райониране на страната. Новото райониране се налага по обективни причини – единият от 6-те сегашни района, а именно Северозападна България, не отговаря на европейския критерий за население (между 800 000 и 3 млн. души), тъй като населението му вече е паднало под долната граница.

Още по темата

Много е вероятно в данните за 2018 г. и другият бързо обезлюдяващ се район, Северният централен, също да се окаже сполетян от същата съдба. Предвид това България има ангажимент да подаде предложение за нови райони на България към Евростат до края на тази година, пише в анализа на главния икономист на Института за пазарна икономика Десислава Николова.

Темата за новите райони беше отворена още в началото на годината, като тогава бяха представени три варианта от работната група към министерството. В рамките на проведените тогава обществени обсъждания, ИПИ представи четвърти възможен вариант на райониране,  който според нас преодолява основните недостатъци на предложените три; този вариант също получи значително внимание и срещна одобрение от експерти и представители на администрацията.

От предложените промени в Закона за регионалното развитие и придружаващата ги оценка на въздействието виждаме, обаче, че кой знае какъв смисъл от проведените обсъждания и срещи по места по новите райони не е имало. Видно е, че по някакви неведоми административни пътища е избран един от трите варианта на работната група, без промяна спрямо първоначалния вариант.

Никъде в мотивите или в частичната оценка на въздействието към законопроекта не се обяснява защо точно този вариант е най-добрият, нито пък се привеждат данни за проведените обсъждания и получените становища.  Аргументацията в оценката на въздействието е изключително обща и мъглява, което се вижда дори и от (дипломатичните) предложения за промени, направени от дирекция „Модернизация на администрацията” към МС. 

Според избрания вариант страната ще бъде разделена на четири нови района – Дунавски, Черноморски, Югозападен и Тракийско-Родопски. Да, тези райони отговарят на минималния критерий за населението на ЕК. Но дотам.

Огромният недостатък на този вариант на райониране (както и на другите, предложени от работната група), е, че един от бъдещите районите, Югозападният, автоматично преминава в групата на „районите в преход” по класификацията на ЕК. Този проблем не е никак малък и има пряко значение за бъдещото развитие на този район.

Да обясним. От това, как е районирана страната, зависи какъв достъп ще имат отделните райони до фондовете на Кохезионната политика в ЕС. Въпросът за районирането на страната, в крайна сметка, е въпрос за пари, при това за много пари, колкото и цинично да звучи, и тези съображения би следвало да бъдат водещи при бъдещото райониране. За съжаление, обаче, предложението на министерството показва абсолютна безхаберност, да не използваме по-силни думи.

Ето малко детайли. За Кохезионната политика в момента са дефинирани 3 нива на достъп, т.е. 3 категории на районите или регионите за периода 2014-2020 г.:

    По-слабо развити региони – това са регионите с БВП на глава в стандарт на покупателна способност (СПС) под 75% от средното за ЕС
    Региони в преход – с БВП/глава между 75 и 90% от средното за ЕС
    По-силно развити региони – с БВП/глава над 90% от средното за ЕС

Близо половината от средствата за сближаване за програмния период 2014-2020 г. са заделени за по-слабо развитите региони, около 10% от ресурсите – за регионите в преход, а около 15% - за по-силно развитите региони.

Най-вероятно след 2020 г. Кохезионната политика и средствата за нея, обаче, ще претърпят промени. По всичко личи, че промените ще са в посока намаление на бюджета за тази политика и като абсолютна сума, и като дял от общия бюджет на ЕС. По-рано тази година Европейската комисия публикува комюнике[1], в което излага своите виждания за бъдещата 7-годишна рамка и възможните варианти за действие.

При два от трите варианта за бъдещата Кохезионна политика, изложени от Комисията, Кохезионната политика спира да подкрепя райони в преход и по-силно развити райони (Вариант 2 и Вариант 3 на стр. 12 в цитирания документ) и продължава да подкрепя или само т.нар. кохезионни страни[2] (Вариант 3), или едновременно по-слабо развитите райони и кохезионните страни (Вариант 2).

Именно тези бъдещи планове за промяна в Кохезионната политика имат директно отношение към България и нейните райони от гледна точка на достъпа им до евросредства. В момента (по данни за 2016 г.) Югозападният район вече има БВП на глава от населението от 78% от средноевропейското, т.е. той автоматично преминава в категорията „район в преход”, ако остане в сегашните си граници (както е предложено в законопроекта).

Това означава, че ако се приеме единият от гореспоменати варианти за бъдещата Кохезионна политика, то Югозападният район ще остане с отрязан достъп до парите по Кохезионната политика. А именно в този район е съсредоточено около 1/3 от населението и близо половината от работещите и производството на страната.

Дори и в момента, с достъп до кохезионни средства, бюджетът на столицата се задъхва.

Фактът, че тук е съсредоточена работна сила и данъкоплатците не означава нищо за местния бюджет – при липсата на реална фискална децентрализация всичко „заминава” към централния бюджет и от това страдат именно най-развитите, но и най-пренаселените общини-икономически центрове като София. Ако София не беше усвоявала пари по Кохезионната политика, то  метро и до момента нямаше да има; нямаше вероятно да има и голяма част от модерната пътна инфраструктура като детелини, северни тангенти, ново околовръстно шосе и т.н.

Всякакви противопоставяния по линията провинция - София нямат никаква място в дебата за новите райони. Последните месеци се чуха мнения, че София „изсмуквала” парите за по-бедните райони на страната. Тези притеснения показват пълно неразбиране на това как работят тези инструменти – те не са игра с нулева сума, т.е. ако София и областите около София са отрязани от достъп до кохезионни средства, другите райони на страната няма да имат достъп до повече средства.

Ако София се развива по-бавно, това няма да означава по-бързо развитие на другите райони (вероятно ще означава точно обратното, заради икономическите и социалните връзки между различните части на страната).

Та така. Има още много малко време преди правителството да представи новото райониране на ЕК и Евростат. Дано да го направи мъдро и прагматично, без да ощетява никой район на страната.

__________________________________________________

[1] COMMUNICATION FROM THE COMMISSION TO THE EUROPEAN PARLIAMENT, THE EUROPEAN COUNCIL AND THE COUNCIL A new, modern Multiannual Financial Framework for a European Union that delivers efficiently on its priorities post-2020 (The European Commission's contribution to the Informal Leaders' meeting on 23 February 2018), February 14, 2018

[2] За програмния период 2014-2020 г. т.нар. кохезионни страни са България, Хърватска, Кипър, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Словения. Те имат достъп до финансиране от Кохезионния фонд на ЕС.
 

По статията работи: Петя Стоянова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (2)

0
 
7
 
2
преди 2 седмици
Няма профилна снимка
Не е много добре направено това райониране! Може би София град с някоя друга околна община трябва да се отделят в отделен район като в Румъния!
Черноморския да е без Сливен и Ямбол. Да се оформи западен с От видин, враца, монтана, софия област, перник, кюстендил, Благоевград. И да се разделят, другите на северен централен и южен централен.
И е добре да се помисли да се направи механизъм за намаляване на броя на общините, особено в обезлюдените краеве.
;)
2
 
17
 
1
преди 2 седмици
Няма профилна снимка
Интересно защо се твърди, че София не "изсмуква" средства от останалите райони, дори примера с метрото е емблематичен в това отношение - парите за интермодалните гари отидоха за метро, т.е. не бяха дадени за инвестиции в други райони, а в София. И тук идва другият момент - кое е първото дали пък София не е "пренаселена", защото се изливат прекомерно средства там без да се мисли за останалите райони. Много хора вземат средства в София, които биха получили и в други райони, но в тези райони условията за живот са сведени до минимум или под него.
Замислят ли се от ИПИ защо се получава, че 1/3 от населението, става половината от работещите и как точно в София е половината от "производството"?

Още от Икономика и политика
Конкурентоспособна ли е българската икономика