Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Изтича ли им времето на популистите?

Фалшивите обещания очевидно не водят доникъде, пише Ясен Бояджиев за Deutsche Welle

Изтича ли им времето на популистите?

Снимка: Архив Ройтерс

Едно от най-хубавите неща по време на Коледно-новогодишните празници е политическата тишина. Дори бомбичките и фойерверките не могат да вгорчат тази наслада. Управляващи и опозиция се изпокриват някъде за десетина дни и ни оставят на мира, коментира Ясен Бояджиев за Deutsche Welle.

Е, този път имаше кратко прекъсване посредата: покрай едно решение на кабинета за финансиране на спортно съоръжение премиерът Бойко Борисов изрече следното: „Всички обичат да се снимат, а когато трябва да се построи зала и да се върши работа, мераклиите са малко“.

Но това е нищо на фона на целогодишната канонада от празни приказки, измислици и лъжи, на която е подложено населението с цел омайване, заблуда и отвличане на вниманието. Празниците обаче отминаха и, както се пееше в една песен, „от утре (пак) започват дълги тягостни дни“. 

Още по темата

Такава е, общо взето, модата и по света. Миналия месец международно изследване показа, че през последните 20 години подкрепата за популистки партии в Европа е нараснала повече от три пъти (от 7 до над 25%), благодарение на което те са влезли в правителствата на 11 държави.

Броят на хората, управлявани от правителство с поне един популист, се е увеличил от 12,5 милиона на 170 милиона. Изследването отчита още, че популизмът е пъстро явление – от крайно ляво до крайно дясно, и че когато е в управлението, това често води до подкопаване на демокрацията, медиите, съдебната система, правата.

Популизмът има много определения, най-разпространеното сред които е даването на неизпълними обещания. То обаче далеч не изчерпва присъщите му черти и проявления. Например противопоставянето на „елит“ и „народ“; говоренето на онова, което „народът“ иска да чуе; раздухването на измислени проблеми и фалшиви страхове; даването на лесни отговори на сложни въпроси; разпадът на причинно-следствените връзки и на връзката с реалните факти.

Най-голямата заплаха за популизма е онова, което най-много му се иска – властта. Защото тогава безсилието и безсмислието му бързо лъсват. Силата му е докато е в опозиция. И в това, че е зарáзен – усещайки, че губят наддаването, останалите започват малко или повече да правят същото.

Българската специфика

Последното се вижда много ясно в България. В изследването е спомената царската изборна победа през 2001 г. - най-високият резултат, постиган от популистка партия в разглежданите европейски страни. След известен спад, от 2009-а започва нов възход, след което намаление не се наблюдава.


Всъщност, изследването не казва цялата истина. А тя е, че всички партии в настоящия български парламент, независимо от претенциите си, в една или друга степен (по-скоро голяма, отколкото малка) са завладяни от това явление.

Разбира се, не искам да кажа, че в някои партии няма по някой и друг политик, който да не се отклонява понякога от този модел на поведение. Има и такива, които от време на време се изкушават от истината. Или поне им личи, че изпитват неудобство, докато послъгват. Но те са изключения.

И отдясно, и отляво

Най-голямата сред управляващите партии започна като откровено популистка („Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме“). Идването ѝ на власт навремето обаче съвпадна със световната икономическа криза, което я принуди (поне отчасти) да се съобразява с реалността и да се придържа към известен прагматизъм в управлението.

Благодарение на това поне бе поддържана фискална и финансова стабилност. Остана ѝ обаче желанието да се харесва на всички. Затова променя мнението си при всеки протест (стига да не става дума за съдебната система и корупцията), а реформите ѝ са половинчати или спрени.

Полуистини и откровени лъжи пък често прикриват действителните мотиви и интереси. Като твърдението на премиера, че ЕК искала приватизация на българската газопреносна мрежа, но той я бил спасил. Всъщност, през цялото време е спасявал „Газпром“ от конкуренцията, а българите – от възможността да избират доставчик.

Формално опозиционната днес социалистическа партия пък, още преди да успее да се отърси от миналото си и да се впише органично в европейския левоцентристки контекст, се втурна в обратната посока. И сега се опитва да прегърна едновременно икономическите бълнувания на крайнолевия и национал-консервативните глупости на крайнодесния и антиевропейски популизъм. Като не изпуска и изконната си привързаност по руска линия.

Тук спокойно можем да прескочим ДПС, което притежава повече характеристики на фирма или бизнес асоциация, отколкото на политическа партия.

И да преминем към останалите, които и по генезиса си, и по политическата си практика се вписват най-цялостно в популистката мода. Те си бяха много добре в опозиция, но властта им се отрази зле. В редки случаи някои от тях опитаха да защитят някакви що годе смислени каузи, но се провалиха.

Иначе тихомълком се отказаха от почти всичките си обещания (и слава богу), макар че от време на време опитваха да поддържат образа си с някоя и друга безсмислена битка.

Но не успяха, защото най-големите партии им иззеха ролята и ги надвикаха (за „джендърите“ или вечно задаващата се „бежанска вълна“, например).

Същевременно те се включиха успешно в пробутването на лобистки закони, инсталирането на подставени лица във властта и превземането на държавата от частни интереси.

Най-ярък обаче ще остане споменът за неспирните каруцарски разправии помежду им. Като резултат, ако има някаква добра новина от миналата година, тя е, че с влизането си във властта въпросните партии се самоизобличиха и си „отрязаха клона“.

Може би през 2019?

Това, разбира се, е малка радост и като цяло ситуацията хич не е оптимистична – мераклиите да заемат това място са неизброими. А и се задават нови избори, тъй че голямо надвикване ни чака. Но пък нещата зависят и от всички нас, защото предлагането ще се засилва, докато има голямо търсене.

Затова да си пожелаем през новата година по-малко хора да се хващат на празните приказки, измислиците и лъжите им. И повече хора да си дадат сметка, че фалшивите обяснения на света и фалшивите обещания не водят доникъде.

Да, популизмът още е на мода. Но все някога тази мода ще започне да отминава. Може би през 2019-а?
 

По статията работиха: автор Екип на Investor.bg , редактор Надежда Бочева

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (16)

   1| 2    
7
 
12
 
16
преди 5 месеца
Няма профилна снимка
Другарите от Работническо Дело са прави. Още Аристотел от време оно е смятал че демокрацията е управление на шайка манипулатори избрана от мнозинството на простаците. Поради тази причина той отрича демокрацията като средство за управление. Силно развитите икономики са плутокрации със силно корпоративно влияние във всяка една сфера на живота. Изборът на една или друга партия няма никакво значение, това се отразява и в ниската избирателна активност като тенденция. Всичко е въпрос на традиции и култура. Ако си достатъчно мотивиран, Китай имат повече високотехнологични патенти от Щатите, Япония, Ю. Корея, и ЕС взети заедно за 2017, политическата структура няма голямо значение за твоето развитие.
7
 
14
 
15
serafima до: BezEmotsia
преди 5 месеца
Няма профилна снимка
За много години на всички! Нещо много фалшиво ти свири цигулката с претенции за вярност!Никак не е трудно да се разбере, че дори управляващите знаят, че това, което правят, не са дори ОПИТ за реформи. Това е нищо по същество и залъгване на невежите. Не виждам опити за връщане в руската орбита - това е пещерен антикомунизъм, който се упражнява у нас по правило от деца на комунисти). Еврогейското управление се издъни и МОЛЯ, да не се приема критиката към него, като отстъпление от ЕС - напратив, точно заради запазване на ЕС! НИКОГА не съм приемала овчедушното приемане на властта. И не е вярно, че при управление на социалистите у нас, темпът се е обърнал в полза на румънците. Най-силен растеж имахме при Станишев (дори не искам да го свързвам) - над 6% в първото десетилетие на века и преки чеждестранни инвестиции десет пъти ПО-големи от днес. БАШ комунистите са сега в ГЕР(БКП), сърп и чук - невежество, крадене, лъжи, растеж - около 3%, никакви ПЧИ, заем 23 милиарда и не знаем какво се случва с него, корупция - на последно място в ЕС. До 2009 г. (идването на Бащицата) поне деляхме последното място с Гърция или Румъния - оттогава сме безапелационни най-зле! За вярата в обществото в тези дни залагам на професионалисти да ни говорят. Аз искам данни и дела, като започнат с оставките си.
9
 
6
 
14
преди 5 месеца
Не че голямата част от човечеството е политически неграмотно, но проблемът е, че си вярва!
10
 
8
 
13
преди 5 месеца
Не че голямата част от човечеството е политически неграмотно, но проблемът е, че си вярва!
12
 
15
 
12
преди 5 месеца
Комунизма не е нито руска измислица, нито бе наложен с руски пари.
Литвинов дори в щатите като посланник е приемал на аудиенции американският президент.

В световната йерархия явно последния е бил по-ниско.
Както Фердинант прав на снимка, масоните седнали...

Още от Икономика и политика
Престъпна група за продажба на тютюн е ощетила държавата с 3 млн. лева