Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Как местните власти се справят с дигиталното управление?

Все още няма община, която да предоставя всички услуги както на гише, така и в електронен вариант, посочи анализаторът Мариана Трифонова

гледано: 1509   Още видео
Рейтинг 1 Рейтинг 2 Рейтинг 3 Рейтинг 4 Рейтинг 5
0 гласа
От 2015 г. насам, откакто се прави Индексът за дигитално управление на 27-те най-големи общини в България, чак сега вече могат да се изведат по-кардинални заключения за електронното управление на общините.  Изводите са асиметрични - в по-големите общини като Бургас или Столична община се забелязва осезаемо развитие, докато в по-малките прогресът не е толкова видим. Това разказа Мариана Трифонова, програмен директор и старши анализатор в Института за икономическа политика, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, в предаването “В развитие”.
Още по темата

Според нея в резултатите се забелязва прогрес по отношение на дигиталното управление, макар и бавен.

Изследването на института е базирано на оценка на официалните интернет портали на общините, както и техните профили в социалните мрежи. Критериите, по които се изготвя оценката, са по американски тертип и са реферирани от ООН. Тя се базира на пет категории - сигурност и защита, използваемост, съдържание, достъп за електронни услуги, гражданско участие и ангажираност.

“Обичайно най-слабата категория за общините в България е сигурността и защитата на личните данни. В началото на изследването те дори не смятаха за необходимо за публикуват такъв тип информация на порталите си”, разкри Трифонова.

При започването на проекта общините са отбелязвали средно по 1,8 точки в сферата на сигурността при максимум 20, но през миналата година по този показател са постигнали средно около 8 точки.
Мариана Трифонова отбелязва, че този резултат не е на желателното ниво, а и до голяма част се дължи на приетите междувременно нормативни уредби на европейско ниво за защита на личните данни.

Друга причина за осезаемия прогрес е, че се тръгва от много ниско ниво. От друга страна, традиционно категориите за съдържание и използваемост обикновено са критериите, по които българските общини се представят най-добре. При електронните услуги ръстът в оценката може да бъде мотивиран важността на сферата за гражданите и бизнеса.

Според Мариана Трифонова ковид пандемията не е била достатъчен стимул да се развие електронното управление в българските общини. Фактор са били и финансовите проблеми и липсата на подходяща инфраструктура. Голяма част от общините използват портала, който им е създаден от Държавна агенция “Електронно управление”, като по думите на анализатора в Института за икономическа политика той не е на особено високо ниво.

Тя подчерта, че градове като Бургас и Габрово обаче са създали свой собствен подобрен портал, трети са въвели хибриден модел, който надграждат с подобрения на базата на платформата на агенцията.

“Все още обаче няма община, която да предоставя всички услуги както на гише, така и в електронен вариант”, обясни тя. Според нея липсата на широка информационна кампания също се отразява на нивото на употреба на електронните услуги.

Мариана Трифонова потвърди, че идеята на електронните услуги не са да изместят тези на гише или по телефона, а да ги допълнят.

“Нерядко се случва гражданин да не е в България или пък да не се намира в населеното място, където е регистриран, но да иска да разбере какво дължи като местни данъци и такси“, даде пример с използването на административни услуги онлайн тя.

Важна част от изследването е и мониторингът на разходването на местните бюджети. Съществена критика, която Трифонова отправи, е че към момента общините правят екзистенц минимума при отчитането на бюджетите, а от института биха искали да видят проява на инициатива за развитие.

“Публикуват сложни счетоводни отчети, които са на pdf файл с ниска резолюция и изобщо не могат да се използват”, смята експертът.

Препоръката на Трифонова е отчетите за бюджета да се качват в интернет не само под формата на сканирани подпечатани документи, а в табличен или друг по-нагледен вид за по-добра проследяемост.
Тя настоява да има и презентации, чрез които да се илюстрира направеното и то да се обясни по най-прост начин.

Мариана Трифонова е на мнение, че комуникацията на общините с гражданите също е слабо място.

„Някои от тях са направили допълнителни онлайн платформи или профили в социалните мрежи, чрез които да общуват. Това е крачка в правилната посока, смята тя, но посочва, че все още има поле за развитие. – Трябва да се подчертае, че когато говорим за комуникация, има две направление - общинска администрация и общински съвет. Ковид пандемията принуди заседанията на общинския съвет да се водят онлайн, което даде възможност на гражданите да ги наблюдават и да се информират по-лесно.“

Анализаторът в Института за икономическа политика посочи, че това, което все още стои като пречка, е че няма информация за всичките комисии, които работят в общината, както и за целите и приоритетите на цялата общинска администрация.

Изводът, който се налага от изследването е, че трябва политиката по дигитализация да бъде консистентна.

„Тук не говорим за добър IT отдел, а по-скоро за политическата воля да се направи прехода с нужното постоянство“, коментира експертът.

По думите на Мариана Тодорова има общини, които са извършили скок в електронното развитие в една година, а на следващата падат надолу, което показва, че всичко това е било единичен опит и няма воля постигнатото да се продължи и задържи.

Какви са препоръките към общините за подобрение на дигиталното управление?                                         

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Видеозаписи с всички гости на предаването “В развитие” гледайте тук.

По статията работиха: Екип на Bloomberg TV Bulgaria , редактор Петя Стоянова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
Протестът на превозвачите се отлага