IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Как се отразява заетостта върху числеността на населението в България?

Общото демографско състояние и устойчивата негативна нетна външна миграция са функция от количествените и качествени промени в заетостта, твърди Димитър Бранков

14:58 | 27.11.20 г.
<p>
	<em>Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group</em></p>

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

През ноември Националният статистически институт (НСИ) обяви спад на заетостта в България за третото тримесечие от над 126 хил. души на годишна база. Това е четвъртата ураганна вълна на намаляваща заетост през последните 32 години, този път вследствие на ограничителните противоепидемични мерки и глобалната криза с COVID-19, за чието затихване имаме в по-голяма степен очаквания, отколкото достатъчно надеждни и точни прогнози, пише в анализ за ефектите на заетостта върху числеността на населението в България, изготвен от Димитър Бранков, съветник на председателя на Българска стопанска камара (БСК).

бск1 бск1

Според акцентите от изследването става ясно, че се различават три основни вълни на спадаща заетост, съответно 1987 – 1993 г. (-1,2 млн. работни места), 1997 – 2003 г. (-0,45 млн. работни места) и 2009 – 2013 г. (-0,43 млн. работни места). Общото намаление от над 20% на населението на България през 2016 г. спрямо най-високото достигнато равнище от 1986 г. (8,987 млн души) се дължи почти изцяло на двукратното намаление на заетостта, пише в анализа.

Според Бранков около 66% от общото снижение на числеността на населението се дължи на намаляващата заетост, респективно – 61% от това намаление е свързано със спад на броя на осигурените лица, включени като допълнителна контролна независима променлива и оценена зависимост.

бск2 бск2

„С висока степен на надеждност може да се приеме, че общото демографско състояние (раждаемост, здравно състояние, смъртност, възрастова зависимост и др.) и устойчивата негативна нетна външна миграция, също са функция от количествените и качествени промени в заетостта, повлияните от тях доходи, възможностите за финансиране на публични разходи и услуги, ефективност на институциите и други ключови промени през целия изследван период“, твърди Димитър Бранков.

От изследването става ясно, че от изключително значение е налагане на разумна бюджетна и доходна политика, в отговор на епидемичната криза. Това всъщност е непосредствената краткосрочна национална цел и задача на икономическата политика с най-висок приоритет, доколкото няма друга икономическа реформа, която да се сравни с дълбочината, важността и значимостта на очакваните последици в дългосрочен план.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 19:35 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

Финанси виж още