IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Какво следва след новите правила за финансовите разплащания в ЕС?

България е сред страните, които се справят добре с борбата с изпирането на пари, твърди евродепутатът Емил Радев

18:19 | 05.02.20 г. 2
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Bloomberg/Krisztian Bocsi</em></p>

Снимка: Bloomberg/Krisztian Bocsi

На 20 януари влязоха в сила нови правила за финансовите разплащания в ЕС. Целта е бъде затегнат контролът в сферата на финансовите измами и прането на пари. Във връзка с измененията днес Министерски съвет прие и промени в в Правилника за прилагане на Закона за ДАНС, които също имат отношение по темата.

За да бъде по-ясно, е добре да обясним, че с влизането в сила на т. нар. Пета директива за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма се разширява кръгът от задължените лица, които трябва да прилагат мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари като комплексна проверка на клиентите, оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти и др.

Вече задължени да прилагат тези мерки ще бъдат счетоводителите, данъчните консултанти и всички лица, които предоставят подкрепа или съвет по данъчни въпроси като основен бизнес или професионална дейност. Също така са включени и брокерите на недвижимо имущество, когато са посредници в отдаването под наем при наем от или над 10 хил. евро, както и търговците и посредниците в областта на търговията с произведения на изкуството, вкл. когато това става в галерии, аукционни къщи или в т.нар. свободни зони, когато стойността на трансакцията или на серия свързани трансакции са равни на или надвишаващи 10 хил. евро. Това обясни за Investor.bg евродепутатът от ГЕРБ Емил Радев, който е постоянен докладчик на Европейската народна партия (ЕНП) в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни и работи по темата за борбата с прането на пари. Той уточни още, че в кръга на задължените лица вече влизат и лицата, които предоставят услуги за обмяна на виртуални и фиатни валути и доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги. 

„От сега нататък всички тези фирми ще трябва да съобразяват своите дейности със специфичните изисквания на Петата директива за изпирането на пари, която беше транспонирана в Закона за мерките срещу прането на пари. Това ще наложи най-малкото обучение на персонала, за да може да се реагира веднага и тези проверки на клиентите да бъдат провеждани правилно. Ще се наложи да проверяват произхода на парите в предвидените от закона случаи, да познават своите клиенти, да им правят нещо като рисков профил и т.н.“, обясни Радев. 

Добре е да уточним още, че България е една от страните, която е изпълнила почти всички законодателни изисквания, свързани с финансовите измами и прането на пари. „Разбира се това е материя, която търпи непрекъснато развитие и са необходими непрекъснати усилия, за да може да се справим ефективно с прането на пари. Вече изтече срокът за въвеждане на разпоредбите на Петата директива, а в края на март тази година вече очакваме Европейската комисия да излезе с нов план за действие за борбата с изпирането на пари“, коментира още Радев.

Евродепутатът посочи още, че трафикът на културни стоки е сред най-големите категории за престъпна търговия. „Но почти няма инструменти за измерване на законната търговия или данни за степента на незаконната търговия, защото специфичната особеност на тази незаконна търговия е, че легалната и незаконната търговия понякога са преплетени.

Въпреки това, според Интерпол, черният пазар на произведения на изкуството става толкова доходоносен, колкото и този за наркотиците, оръжията и фалшивите стоки. Стойността на незаконния трафик на антики също е трудно да се оцени поради неговия невидим характер. Счита се, че само 30-40% от антикварните сделки се извършват чрез аукционните къщи. Останалото става чрез частни, не подлежащи на контрол транзакции. Според проучвания общата финансова стойност на нелегалните антики и търговията с изкуство е по-голяма от която и да е друга област на международната престъпност, с изключение на трафика на оръжие и наркотици и се оценява на 3-6 милиарда долара годишно“, разкри Емил Радев.

На въпрос колко от случаите на пране на пари се хващат (като процент), както и къде е България по този показател, евродепутатът посочи, че по своята същност прането на пари е незаконна дейност, извършвана от престъпници, която се осъществява извън нормалния диапазон от икономическа и финансова статистика. „Трудно може да се направят изчисления колко точно пари се перат, за да преценим колко са хванатите. Според Службата на ООН по наркотиците и престъпността получените суми на разположение за дейности по изпиране на пари е оценена около 1,6 трлн. долара или 2,7% от глобалния БВП през 2009 г. Тази цифра също е в съответствие с оценката на Международния валутен фонд (МВФ) която варира от 2% до 5% от световния БВП. UNODC също така изчислява, че по-малко от 1% от изпраните пари са иззети и замразени“, посочи Емил Радев.

Той обърна внимание, че към тези проценти трябва да се подхожда с внимание. Те имат за цел да дадат оценка на размера на изпирането на пари, но дори Работната група за финансово действие (FATF) не публикува данни в това отношение, уточни евродепутатът.

„Що се отнася до България, ние се справяме добре с борбата с изпирането на пари. Трябва да имаме предвид, че разследванията в областта на изпирането на пари се отличават със сложност и значителен обем на събирания доказателствен материал, особено в случаите на трансгранична престъпност. Според данни на прокуратурата за 2018 г. има 385 наблюдавани и новообразувани досъдебни производства, свързани с изпирането на пари. Това е ръст, съответно при наблюдаваните досъдебни производства със 17,4% спрямо 2017 г. и с 50,4% спрямо 2016 г. и при новообразуваните, съответно с 30.4% и с 52%. При осъдените лица с влязъл в сила съдебен акт се запазва броят от предходната година и се констатира увеличение с 18,8% спрямо 2016 г.“, обясни Радев.

Според него в момента у нас е запорирано имущество за близо 2 млрд. лв., като е много вероятно сумите да са много по-големи. „Например по данни от дейността на КПКОНПИ за 2018 г. общата стойност на внесените и уважени от съдилищата искове за обезпечителни мерки за запориране на имущество по ЗПКОНПИ е в размер на 826 620,62 лева, по ЗОПДНПИ (отм.) сумата е около 284 милиона лева. Тези данни са показател за обосноваността на приетите от КПКОНПИ решения. В последните месеци на миналата година беше запорирано имущество на стойност над 310 милиона лева на сем. Арабаджиеви, над 134 милиона на Миньо Стайков, и над 142 милиона лева на семейство Баневи. Това са сериозни суми и дела, които ясно показват решимостта на КПКОНПИ да се бори с корупцията и с незаконно придобитото имущество“, разясни той.

Добре е да припомним, че от тази година има и нови правила за политическите лица, радващи се на голямо обществено внимание. По-точно ДАНС ще предоставя на Европейската комисия списък на длъжностите, свързани с изпълнението на важни обществени функции по чл. 36, ал. 2. Списъкът може да бъде оповестен публично
Когато дадено лице е престанало да заема длъжност по чл. 36, ал, 2, лицата по чл. 4 са длъжни за период не по-малък от една година да отчитат риска, свързан с това лице, и да прилагат мерките по чл. 36, ал. 1 и чл. 38 – 41 включително. Мерките могат да се прилагат и след изтичане на едногодишния период в зависимост от риска.

Какво прие днес Министерски съвет

Промените целят повишаване степента на защита на стратегическите за страната обекти и подобряване функционалността на специализираните административни дирекции в Държавна агенция „Национална сигурност“, както и намаляване на административната тежест за задължените по Закона за мерките срещу изпирането на пари субекти.

След влизането в сила на Постановлението ще се постигне извършването на по-надеждни проверки в процедурата по издаване на разрешения за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегическите зони на стратегическите обекти и в зоните, свързани с изпълнението на стратегически дейности. Ще се подобри и физическата сигурност на стратегическите обекти при посещения от страна на представители на международни организации. По отношение на структурните звена на Държавна агенция „Национална сигурност“ ще се оптимизира осъществяването на информационно-аналитичната дейност от значение за националната сигурност. Посредством промените в Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари ще се намали административната тежест за задължените субекти.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 19:24 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

2
rate up comment 3 rate down comment 0
vstoykov
преди 4 години
"намаляване на административната тежест за задължените по Закона за мерките срещу изпирането на пари субекти"Това някаква шега ли е? Административната тежест се повишава, не се намалява.Това да не е като фалшивите промоции, при които се вдига цената тройно и после се прави 20% отстъпка?Потърсете статията "Законите против прането на пари се превръщат в заплаха - все повече хора стават жертва на тези закони".Увеличаването на червената лента ще засегне повече хората, които не се занимават с пране на пари и финансиране на тероризма.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 7 rate down comment 0
Whitestar
преди 4 години
Добре е да се вземат навременни мерки срещу изпирането, но дали е така? Освен това битува и впечатлението, че държавата е по-скоро декапитализирана, от колкото че се перат пари. С тези ниски доходи и пенсии е чудно, че покриваме изискванията за ЕРМ! Остава чоглавият въпрос, как ще гледаме родителите си, когато започнем да им изплащаме пенсии по 150 евро!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още