Кръговата икономика сменя модела на производство и дизайна на продуктите

Смяна на модела при производството и смяна на дизайна на продуктите, които ще са с по-голяма трайност, за да отговарят на потребителския стандарт „индекс на поправимост“, е тенденцията в кръговото потребление на стоки. Този извод се налага след представяне на новото издание на годишното проучване „Обсерватория“ на BNP Paribas Personal Finance.

Изследването показва какъв е опитът в 17 европейски страни, каква е настройката на потребителите да продават вещи, да купуват употребявани стоки, да поправят техника и да плащат повече за уреди, които ще използват по-дълго.

През тази година темата е „Кръговата икономика: Възходът на потребителя предприемач“. В проучването участват 15,8 хиляди европейци, от които 500 българи, които са интервюирани в периода 5-19 ноември 2021 година.

„Заради инфлацията по-голямо внимание ще има върху покупките, а потребителят ще се  превърне в продавач на вече използвани стоки", посочи Жозе Салойо, управител на БНП Париба Лични Финанси в България.

Според него икономиката в Европа се ориентира към кръгово потребление, а бизнесът се адаптира към изискванията на купувачите. „Кръговата икономика ще бъде един от двигателите за възстановяване след пандемията все по-уверено си пробива път и в България“, коментира Салойо. 

Кръговото потребление в развитите страни ще бъде движено от няколко тенденции, които скоро можем да очакваме и в България. Първата е 3R – Reduce, Reuse, Recycle или стремежът за намаляване на отпадъците, рециклирането им и удължаването на живота на продуктите. Втората е активно участие на потребителите на пазара като предприемачи – продавачи или купувачи на употребявани продукти. Третият тренд е повишено търсене на уреди с по-дълъг живот, които могат да бъдат ремонтирани. Затова и за 86% от хората е много важно продуктите да имат „индекс на поправимост“, а 70% биха платили повече за такава стока.

„Потребителите се въздържат да купуват уреди втора употреба заради липсата на гаранция. Европейското законодателство задължава търговците да дават гаранции, както при нова стока. Вече влиза в сила изискване и платформите, през които се правят продажби, да дават повече информация на купувачите“, посочи Игнат Арсенов, главен директор в дирекция „Контрол на пазара“ в Комисия за защита на потребителите.

По думите му в Закона за защита на потребителите, в 95% от текстовете, Европейската комисия поставя като приоритет кръговата икономика, където се акцентира на екодизайна при проектирането на стоки, тяхната дълготрайност и поддръжка с резервни части. „Потребителят все повече се интересува дали даден продукт е зелен, а когато има разминаване за производителят следват санкции“, каза той.

Димитър Димитров, управител на Ardes.bg смята, че в следващите години потребителите ще са двигател на промяната и производителите ща се принудени да я направят. „Допълнителното изискване, което е част от регулациите, да се правят не два, а три ремонта на даден уред, което ще рефлектира обаче върху цената“, предупреди той. 

От проучването се разбира, че за 86% от европейците кръговата икономика има положителен имидж, 64% са запознати с нейната концепция, а 36% заявяват, че е добре развита в държавите им. В същото време в България 52% от хората са запознати с кръговата икономика и само 6% мислят, че тя е наложена в страната ни.

Що се отнася до стремежът за намаляване на отпадъците, рециклирането им и удължаването на живота на продуктите, 89% от европейците заявяват, че се опитват да рециклират, а 85% да намалят количеството на отпадъците.

Като втора тенденция се очертава активното участие на потребителите на пазара като предприемачи – продавачи или купувачи на употребявани продукти.  През последните 12 месеца 62% от европейците са продавали употребявани стоки.

Третият тренд е повишено търсене на уреди с по-дълъг живот, които могат да бъдат ремонтирани. Затова и за 86% от хората е много важно продуктите да имат „индекс на поправимост“, а 70% биха платили повече за такава стока.

Концепцията за кръгова икономика е позната на 64% от европейците. България е под средното ниво с 52%. Голяма разлика се наблюдава и по отношение на навлизането на кръговата икономика в различните държави. Средно 36% от участниците в проучването заявяват, че тя е добре развита в страните им. Най-висок е делът в Дания с 54% и във Великобритания с 51%. България е на последно място с 6%.Тези данни показват, че кръговата икономика вече се случва в Европа и неизбежно идва и към България.

Все по-широкото навлизане на кръговата икономика е свързано и с очаквания за положителни промени в живота на хората. Повече от 80% от анкетираните предвиждат, че ще бъде стимулирано развитието на иновативни продукти. Друг позитив за 85% от хората в Европа и България е принос за опазването на околната среда. На трето място участниците в проучването поставят създаването на нови работни места със 75% положителни отговори.

Наред с положителните ефекти от кръговата икономика, „Обсерватория 2022“ очертава и някои опасения, свързани с нейното навлизане. На първо място е, че това е скъп процес, което се споделя от 65% от европейците и от 62% от българите. За 45% от хората в Европа този сектор е все още слабо регулиран, което се отразява и на доверието към него. Въпреки тези опасения, развитието на кръговата икономика е неизбежно. Едва 35% от участниците мислят, че това е мода, която ще отмине.

Според данните именно по отношение на 3R са някои от най-съществените различия между страната ни и средните нива за Европа. Според данните, почти 60% от европейците са добре информирани как да ограничават отпадъците, да рециклират и да удължават живота на продукти. За България цифрата е 37%. Управлението на отпадъците е най-сериозното предизвикателство пред хората. Намаляването им е трудно за 42% от европейците и за 33% от българите. Въпреки това, участниците в „Обсерватория 2022“ заявяват, че през последните три години са постигнали успех в тази посока – средно 49% от хората в Европа и 44% в България.

Новото издание на проучването „Обсерватория“ показва, че през последните 12 месеца 62% от европейците и 56% от българите са продавали употребявани стоки. Основната причина за това е стремежът за допълнителен доход, която е посочена от 39% от хората. На второ място отново с 39% е желанието да се освободи място в дома.

Европейците са печелили средно по 77 евро на месец от продажбата на продукти, които не използват. Най-много са спечелили британците – 115 евро, а най-малко унгарците с 27 евро. В България средният приход е по-нисък от средното за Европа - 48 евро месечно. Интересно е, че младите хора на 18-36 години у нас са реализирали по-високи печалби от продажба на продукти „втора ръка“ – 62,3 евро.

Платформите движат пазара 

Основният канал за продажба на употребявани стоки са потребителските платформи (consumer2consumer или C2C платформите) – 58% от участниците в проучването заявяват, че са използвали тези канали. Други 25% казват, че са продали предмети, които не използват през специализирани магазини. Според данните, търговците ще играят все по-голяма роля на пазара. Почти 60% от европейците очакват, че кръговата икономика ще се движи от продукти, продавани от ритейлърите. За България делът е по-висок от средния – 72%. Това очакване се обяснява със сигурността, която търговците предоставят на хората. Тя се изразява в гаранции на продуктите, сигурна доставка и възможността за връщане, ако стоката не отговаря на очакванията.

Кръговата икономика ще е двигател на иновациите

С навлизането на кръговата икономика, компаниите ще трябва да въведат и редица иновации. Например, продуктите ще трябва да са енергийно ефективни, рециклируеми и с по-големи възможности за ремонт. Това означава, че производителите ще трябва да произвеждат и поддържат наличности на резервни части. Опаковките също ще бъдат преработваеми или ще могат да се използват повторно. Дори материалите, от които се произвеждат кредитни карти, вече могат да бъдат както рециклирани, така и рециклируеми в над 85% от състава си.

Според 86% от европейците политиката на брандове и търговци да изкупуват употребявани продукти и да ги връщат към живот ще ускори иновациите в рециклирането и дизайна. България е малко над средното за Европа с 88%. Тази промяна в бизнес моделите на ритейлърите ще помогне и за опазването на планетата, което се споделя от 85% от европейците и от 87% от българите. Според 78% от хората в Европа изкупуването на уреди и удължаването на живота им помага на бизнеса да се отличи от конкуренцията.