Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

КЗП: Трябва да се помисли глобите да са процент от печалбата на търговеца

Нелоялните практики обхващат онлайн търговията, маркетплейсовете, социалните мрежи, посочи Димитър Маргаритов

КЗП: Трябва да се помисли глобите да са процент от печалбата на търговеца

Снимка: Pixabay

Най-често потребителите се оплакват от нелоялни практики на телекомите, търговците на стоки от първа необходимост и битова електроника, обяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП)  Димитър Маргаритов в ефира на телевизия Bulgaria ON AIR. Той обаче направи уточнението, че това не означава автоматично най-много проблеми в тези сектори, „тъй като тук в съответното хронологично подреждане са най-многото взаимоотношения, в които влизат потребителите ежедневно с тези търговци”. 

Още по темата

Маргаритов обясни, че в сферата на телекомуникациите оплакванията предимно са свързани с обстоятелството, че параметрите на услугата не са били достатъчно добре обяснени на потребителите при сключването на договорите и поради това впоследствие се е стигнало до допълнителни разходи. Има и оплаквания за качеството на предоставяната услуга, както и за необосновано високи сметки, но тези проблеми попадат в прерогативите на Комисията за регулиране на съобщенията. 

Председателя на КЗП коментира дали търговците си вземат бележка, когато контролните органи установят нарушения. По думите му те си плащат глобите, но според него това може да означава много неща. „Защото, когато си плащаш глобите, а след това се установи, че пак извършваш дадено нарушение, може да се окаже, че те не са достатъчно високи. Поставяли сме и друг път този въпрос. В Закона за защита на потребителите са възприети глоби, които са определени в относителен размер от-до, но винаги е фиксирана някаква конкретна сума”, каза той и даде пример с нелоялните търговски практики, при които размерът на санкциите варира от хиляда до 30 хиляди лева.

Маргаритов посочи, че трябва да се отчита и “колко голям е даден търговец, какви обороти реализира в хода на своята дейност и особено от потребителски сделки”, за да се направи справедлива оценка на това какъв да бъде размерът на глобата. Той е на мнение, че трябва да се прецени „дали това да не бъде процент от оборота, каквито санкции например налагат колегите от Комисията за защита на конкуренцията”.

Председателят на КЗП потвърди за случаи, в които контролният орган е налагал най-високата глоба от 30 хил. лева. „Ние винаги отчитаме тежестта на нарушението, размера на упражняваната от търговеца дейност. Случвало се е и друго – не че искам да упреквам някого – но когато сме налагали максималната санкция, съдът да потвърждава при обжалване правотата на нашето решение, но да намалява размера на санкцията. Разбира се, че съдът винаги има право”, обърна внимание Маргаритов.

Той напомни, че в контролната дейност на КЗП непрекъснато се установяват определени нелоялни практики. “Забраняваме ги, глобяваме и често пъти това дава своя ефект – търговците преустановяват нередностите. Но, тъй като пазарът не е стерилен и изчистен от нарушения, това означава, че се търсят и нови хватки. Особено сега, когато на терена се появяват и новите, все по-актуални способи за пазаруване – онлайн търговията, маркетплейсовете, социалните мрежи. Определено има нови хитринки и по тях работим”, информира Маргаритов.

По статията работиха: Петя Стоянова, редактор Виктория Тошкова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
ЕСО: Расте производството, износа и потреблението на електроенергия през юни