Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

НСТС не постигна съгласие за държавната подкрепа за бизнеса

Тристранният съвет проведе онлайн заседание, за да обсъди проекта, по който и работодатели, и синдикати имаха сериозни забележки

НСТС не постигна съгласие за държавната подкрепа за бизнеса

Снимка: Pixabay

Социалните партньори в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/ не постигнаха единодушна подкрепа по проекта за определяне на условията и реда за изплащане компенсации на работодатели, преустановили работа поради обявеното извънредно положение, внесен от министъра на труда и социалната политика.

Тристранният съвет проведе онлайн заседание, за да обсъди проекта, по който и работодатели, и синдикати имаха сериозни забележки.

Всяка от организациите на работодателите и на работниците и служителите представи писмени становища с конкретни бележки и предложения, посочва се в съобщението на кабинета.

Усложнената епидемична обстановка, вследствие на бързо разпространяващия се коронавирус (COVID-19), оказва неблагоприятно въздействие върху редица сектори и икономически дейности – хотелиерство и ресторантьорство, преработваща промишленост, строителството, дейностите в областта на културата, спорта и развлеченията, търговията на дребно, пътническия транспорт и др.

Проектът, който съдържа пакет с икономически мерки срещу настъпващата криза, е разработен с цел подпомагане на работодателите от засегнатите сектори и икономически дейности, запазване на заетостта на техните работници и служители, и регламентира условията и реда за изплащане на компенсации.

Правителството анонсира, че подготвя икономически мерки, насочени към бизнеса и заетостта, на стойност 4,5 млрд. лв.

Компаниите, членуващи в Асоциацията на организациите на работодателите в България (АОБР), изпратиха свои предложения за промени по пакета от мерки.

Най-сериозни бележки имаше по мярка „60/40“, при която определени фирми ще бъдат компенсирани, за да запазят служителите си, изплащайки 40 на сто от заплатите, а 60 на сто поема държавата.

Впоследствие беше разширен списъкът със сектори, които имат право да получат подкрепа заради загуби, причинени от спиране на дейност заради извънредното положение. 

Новият преработен вариант на правителственото постановление за компенсации зя изплащане на заплатите в засегнатите от коронавируса фирми предвижда да бъдат обхванати над половин милион души. В първоначалният му вариант правителственият план предвиждаше помощ само за около 150 хиляди души в определени сектори като търговия, туризъм и транспорт. 

Обхватът на действието му е значително разширен и в него вече влизат строителството и преработващата индустрия, но липсват тежката индустрия, мините, металургията. В първоначалния вариант мярката важеше само за търговията, туризма, културата и спорта.

Преработващата промишленост е включена с изключение на производството на тютюневи изделия, производството на кокс и рафинирани продукти и производство на химични продукти, на лекарствени вещества и на продукти и на компютърна и комуникационна техника.

Присъстват, както и в първия вариант, търговията на дребно, транспортът, дейността на питейните заведения, прожектирането на филми, рекламни агенции, артистична и творческа дейност, спортни и други дейности, свързани с развлечения, както и с поддържане на добро физическо състояние.

Според новия вариант на проекта компенсацията в размер на 60% от осигурителния доход за месец януари за всеки нает ще се изплаща, ако на съответния работещ се запази заетостта за период не по-малък от времето, за който се изплаща компенсацията. Първоначалният вариант предвиждаше и изискване за три месеца запазване на работното място.

Премахнато е изискването за запазване на заетостта в подпомаганите предприятия в продължение на три месеца.

По статията работи: Евгения Маринова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
Ще изчезне ли “такса успех” за българските компании при европроектите?