Оценката на здравните технологии – част от комплексен подход в лекарствената политика

Реално бюджетен резултат от механизма може да се очаква, след като заработи електронното здравеопазване и при стриктен контрол на разходите за лекарства

Оценката на здравните технологии (ОЗТ) не е панацея за разходите за лекарства и няма как да бъде, тъй като съвременната медицина изисква комплексен подход в стремежа за рационално разходване на обществените средства за медикаменти. Тази позиция застъпи проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз, по време на дискусията на форума Здравен дебат на тема „Иновации и оценката на здравните технологии – ползи и предизвикателства”, организиран от Investor.bg и Puls.bg.

Потвърждавайки тезата на Деян Денев, директор на ARPharM, проф. Илко Гетов посочи, че ОЗТ не намалява разходите на здравния фонд. По негово мнение това е инструмент, който следва да се разглежда като част от комплексен подход.

Реално бюджетен резултат от подобни мерки може да се очаква, след като заработи електронното здравеопазване, при ръст на средствата за лекарствени продукти и при стриктен контрол върху разходването им, стана ясно от изказването на проф. Гетов.

Според председателя на Българския фармацевтичен съюз без да се постигне политическо съгласие за увеличаване на дела на бюджета за лекарства в публичния фонд и без ясно проследяване какво се случва с тези пари няма как да се ускори достъпът до нови терапии и оценката на здравните технологии няма да е валидна и значима, колкото искаме.

Проф. Гетов открои още два ключови фактора за рационално разходване на публичните средства за лекарства – на първо място трябва да заработи електронното здравеопазване. По думите му без електронно досие, електронна рецепта и проследяване в реално време на случващото се с пациентите ОЗТ „увисва”, защото се базира единствено на заключенията по оценката на други държави, към които се реферираме.

На следващо място той посочи огромното забавяне на регистрите със заболяванията у нас – не разполагаме с нито един публичен регистър, така че комисията по ОЗТ да ги използва в хода на работата си, отчете той.

Гетов предложи на този етап да се правят оценки само на лекарствата, които кандидатстват за сто процента реимбурсиране, а останалите да минават директно през Националния съвет по цени и реимбурсиране. Това би облекчило ресурса на всички участници в системата, смята експертът.

Директорът на Изпълнителна агенция по лекарствата доц. Асена Стоименова, която също взе участие в дискусията, посочи, че мерките за задържане на разходите за лекарства не трябва да са насочени само към търговците, а да се търси баланс и с правила, насочени към медицинските специалисти, както е в други държави. По думите й действително е необходима електронна система в здравеопазването, както и наличието на база данни за информирани решения, за да прогнозираме ефектите.

Оценката на здравните технологии не е политика, а инструмент в ръцете на обществото и на политиците, каза в рамките на дискусията проф. д-р Петко Салчев, директор Дирекция „Класификационни системи, стандарти и иновации” в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Целта на създадената комисия по ОЗТ в НЦОЗА е да предложи на политиците подходящия начин за вземане на решение и експертно мнение на научната общност, останалите решения са в ръцете на реимбурсния орган и на правителството. ОЗТ в момента е инструмент в полза на обществото, но не трябва да очакваме, че той ще реши всички проблеми, коментира проф. Салчев.

ОЗТ не е политика, нито инструмент за вземане на негативни решения, коментира и модераторът на Здравен дебат д-р Борислав Борисов.

Ползите от внедряването на ОЗТ в България ще са големи, защото ще се създаде баланс между цената и ефекта от дадена терапия, каза от своя страна проф. д-р Николай Данчев, председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Той отчете, че има биологични препарати с не съвсем доказана ефективност, които се плащат с публичен ресурс. Според него ОЗТ ще е неоценима помощ при решаването за включване на дадена иновация в реимбурсния списък. Проф. Данчев препоръча да се даде възможност за преоценка – при негативна към положителна или при отказ за реимбурсиране, както и оценка по индикации, а не въобще за продукта.

Възможно ли е резултатите от оценката на здравните технологии да станат видими и осезаеми за пациентите още през следващата година. Това беше въпрос, поставен пред панелистите, от д-р Евгени Тасовски от Българска генерична фармацевтична асоциация.

Няма как резултатите от работата на комисията по ОЗТ да бъдат ползвани като препоръка към Националната здравноосигурителна каса още в бюджетната процедура за следващата година, стана ясно от отговора на проф. Салчев. По думите му бюджетът за лекарства за догодина вече е разчетен и най-важното решение, което трябва да се вземе в хода на бюджетната процедура, е в рамките на заложените средства кое е най-подходящото лечение, което трябва да се финансира според здравния статус на населението към момента. Особено важно е да се посочи, кой препарат коя алтернатива замества и на каква цена, защото не винаги новият продукт е по-ефикасен и по-евтин, обобщи проф. Николай Данчев.

Какво коментираха още участниците в дискусията може да видите във видеото!