Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Парламентът разпредели 1,2 млрд. лв. за пенсионерите и бизнеса

Допълнителните разходи и трансфери по бюджета за 2021 г. са за сметка на преизпълнението на данъчните приходи

Парламентът разпредели 1,2 млрд. лв. за пенсионерите и бизнеса

Снимка: Димитър Кьосемарлиев/Investor Media Group

Допълнителните приходи от 1,2 млрд. лева в държавата, които са за сметка на преизпълнението на данъчните приходи за тази година, ще се разпределят за Covid добавки за пенсионерите и компенсации за бизнеса заради високата цена на електроенергията. Това предложение на Министерския съвет одобриха единодушно с 201 гласа днес депутатите.

1,2 млрд. лева са допълнителните приходи в държавата, които ще бъдат пренасочени към Народното събрание с предложение как да бъдат разходвани, обяви вчера премиерът Кирил Петков след заседанието на Министерския съвет.

Допълнително до 750 млн. лева ще отидат в бюджета на ДОО за добавка от по 60 лв. месечно към пенсиите или сумите от пенсии на всеки пенсионер, считано от 1 януари догодина. Изплащането на допълнителната сума към пенсиите е за месеците от януари до юни 2022 г. включително. Добавката ще е за всички пенсионери, независимо от размера на получаваната пенсия.

„Сумата от 60 лева са изчислени така, че всеки пенсионер да мине над линията на бедност, която е 413 лева. Очаква се средното увеличение на пенсиите да е 64 лева. Тези 60 лева ще гарантират, че пенсионерите ще получават поне толкова, колкото са получавали до момента“, заяви финансовият министър Асен Василев по време на дебатите в Народното събрание за разпределението на допълнителните приходи в бюджета.

„Мярката е до края на юни, защото дотогава трябва да има нов модел за пенсионно осигуряване, устойчив във времето, ще има и актуализация на бюджета, където да бъдат заложен този модел. Решението е съобразено и със залегналото в коалиционното споразумение“, обясни Асен Василев.

Народното събрание одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на енергетиката за 2021 г. до 450 млн. лв. Те ще са за компенсация на високите цени на тока и природния газ за крайните небитови потребители за първото тримесечие на 2022 г.

Относно компенсацията на бизнеса заради високите цени на тока представителите на ГЕРБ защитиха тезата, че в този размер компенсацията е крайно недостатъчна. Тази компенсация няма да спаси бизнеса в България, настояваме да е двойно по-голяма, заяви Делян Добрев (ГЕРБ). 

Още по темата

От ГЕРБ поискаха държавата да плати 75% от увеличението на цената на електроенергията, а не около 30%, както предлага кабинетът. Ще има фалити без адекватни компенсации за увеличената цена на тока, предупреди той.

Именно това е ефективната мярка, за да сме полезни на бизнеса, каза Теменужка Петкова от ГЕРБ и апелира да се преосмисли механизмът, за да се предостави оптималната компенсация.

В отговор финансовият министър предложи отделен дебат за механизма за компенсации и посочи, че схемата все пак трябва да мине през Брюксел за одобрение, защото е държавна помощ.

Румен Гечев (БСП) коментира, че трябва институциите да проверят и борсата за електричество, да се установят нарушенията на правилата на конкуренцията. Според него има много спекуланти на борсата и това също е причина цените да растат.

Василев призова депутатите да изберат максимално бързо нов състав на КЕВР, защото мандатът на този е изтекъл, а правителството трябва да има партньор, с който да работи. Министърът припомни, че преди да изтече мандатът на първото служебно правителство е имало редица срещи с търговците на ток и КЕВР и се е постигнало съгласие, че трябва да се коригират договорите с търговците и някои от правилата на КЕВР. Регулаторът обаче все още три месеца по-късно не е направил съответните промени в наредбите.

По статията работиха: автор Евгения Маринова, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
Чува ли се гласът на младите изследователи в България?