Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Икономика и политика

Песимизмът на българите за икономиката - на едно от най-ниските нива от 10 години

Възходящата тенденция на доверие във властта спира

Песимизмът на българите за икономиката - на едно от най-ниските нива от 10 години

Снимка: Pixabay

Икономическите възприятия на българите като цяло остават по-скоро негативни през юли, но се движат в положителна посока, сочи ежемесечното национално представително изследване на „Галъп интернешънъл“.

Докато преди две години 47% от анкетираните са очаквали влошаване на общото икономическо положение на страната, сега този дял се е свил до 28%. 39% очакват положението да остане същото, а 15% - да се подобри. Сега сме в една от фазите на най-нисък песимизъм за икономиката в последното десетилетие, отбелязват от социологическата агенция.

Същевременно индексът на очакванията за материалното положение на българите е в една от най-високите си точки от няколко години насам, а масовите очаквания за безработица са в най-ниска точка.

Индексът на очакванията за материалното положение се изчислява на базата на отговорите на въпроса „Какво очаквате да бъде материалното положение на Вашето семейство през следващите 12 месеца?“. Индексът заема стойности от +1 до -1. Негативизмът традиционно преобладава, затова и индексът е с минусови стойности. В последните месеци обаче негативизмът в известна степен се разсейва.

В последните години индексът е достигал една от най-високите си точки в зрялата фаза на първия мандат на Борисов (-0,21). Дъното на този индекс за последните години пък е в края на първия мандат на Борисов (-0,87). Амплитудите по онова време се обясняват с по-голямата политическа динамика и по-ярките проблеми в онзи период. След края на първия мандат на Борисов и протестите последва успокояване, което достигна връх в лятото на 2013 г. със стойности на индекса от - 0,09, което е и рекорд в последните години. Това е по времето на мандата „Орешарски“.

Нестабилността след падането на кабинета „Орешарски“ води и до по-ниски стойности на индекса, но с началото на втория мандат „Борисов“ идва и постепенно възстановяване, за да се стигне до днешната стойност от -0,12.

В началото на април е отчетен скок в очакванията за повишаване на цените на основните стоки – тогава се появиха спекулации, че цените на комунални услуги ще се повишават. През летния сезон обаче има успокояване в това отношение. През лятото усещането на 62% от българите е, че цените ще нарастват в следващите 2-3 месеца. 23% смятат, че ще останат същите, а 2% - че ще намаляват. Само преди три месеца обаче 78% очакваха ръст в цените, а само 13% смятаха, че те ще се запазят на същите нива. 

Спадат и очакванията за безработицата. През юли 41% очакват тя да остане същата, 26% - да расте, а 11% да намалява. Тези 26% са най-ниската стойност на очаквания за безработица в последните няколко години. През 2010 г. този дял беше 77%, през 2011 г. – 58%, през 2015 г. – 43% и т.н.

Доверие във властта

В сравнение с предходните месеци стойностите на доверие във властта влизат в по-негативно русло. Вероятно множеството скандали, споходили управляващите през изминалите месеци, допринасят за по-лошите оценки. Въпреки всичко оценките за парламента остават в малко по-високи стойности в сравнение с предходните години.

Доверието в парламента към юли е 24%, след като месец по-рано бе достигнало до 28%. Такива стойности за последно са регистрирани през 2010 г. Недоверието също е в по-ниски от обичайните стойности - в този месец е 67%, а в предишния бе дори 61%, след като в последните няколко години рядко е било под 70%.

Доверието в правителството е 32%, а  недоверието е 59%. Месец по-рано доверието бе по-високо.

Изследването е проведено в периода от 6 до 13 юли сред 765 пълнолетни българи.

По статията работиха: Десислава Попова, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Икономика и политика
Covid кризата лишава българския туризъм от около 800 млн. евро