IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Плащането за екосистемни услуги у нас засега става по доброволни инициативи на бизнеса

Работи се по въвеждането на механизма на национално ниво, заявиха от WWF

15:37 | 08.06.17 г. 1
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: Олег Попов, Investor Media Group</em></p>

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

Колко струва достъпът до чиста планинска вода, храна, дървесина, почивката или пречистването на въздуха? Това са само част от материалните ползи от екосистемите, които ползваме безплатно. Но с разрушаването им изчезват редица ресурси - например водата при изсичането на гори.

Един от начините това да се предотврати е освен да се разчита на разумните действия на бизнеса и хората, да се въведе и пазарен механизъм - плащане за екосистемните услуги. Така ползвателите на услугата възнаграждават собствениците (например на гори) за опазването им.

В България се работи по въвеждането на механизма на национално ниво. Но засега за екосистемни услуги плащат отделни фирми в някои региони на страната, като това се случва доброволно и по инициатива на компаниите.

Такива са например начинанията на веригата заведения К-express и на производителите на Roobar, коментира пред Investor.bg Веселина Кавръкова, ръководител на WWF България.

Какви са конкретните инициативи на бизнеса? К-express през 2014 г. започва да предлага ястия по традиционни рецепти от района на Природен парк Българка, а с част от печалбата купува и предоставя на фермери агнета от застрашената порода средностаропланинска овца. 

Целта е устойчиво да се използват пасищата и чрез развъждането на овцете да не се допуска обрастването на площите с храсти, при което изчезват ценни растителни видове като орхидеи и животински видове – например птици, които гнездят в тревата, заяви Веселина Кавръкова.

От Roobar пък компенсират количествата използвана вода в производството с подкрепа за залесяването на водоохранните зони в Природен парк Българка.

„Една от причините в района да има режим на водата са и незаконните сечи", заяви Райна Попова WWF. Инвестицията съвместно с местно НПО (ЕКИП Българка) позволява да започнат залесявания.

„Ако това проработи достатъчно добре, ще привлечем още хора към инициативата, така че да разширим въздействието ѝ“, допълни тя.

На територията на Западна Стара планина туристическият сектор – хотелиери и къщи за гости, съвместно с местна неправителствена организация контролират потока от посетители, така че те да останат по-дълго в региона, но далеч от чувствителните видове. WWF в случая съдействат с мониторинга на проекта.

„След 2020 година на национално ниво се очаква да имаме плащания за екосистемни услуги. Норвежката програма чрез МОСВ финансира проекти, които се изпълняват от различни организации и БАН за оценка, което означава да се оцени качеството на услугата. Остойностяването, разработването на методологиите, които да дадат цена на тази услуга, тепърва предстои. В момента, в който ги имаме в завършен вид, ще имаме и реални плащания“, допълни Райна Попова.

Тя посочи, че за заплащането към собствениците на гори трябва да бъде приета специална наредба към Закона за горите, която чака своя ред в Министерския съвет.

В бъдеще потребителите ще плащат на собствениците на гори например чрез малка надценка в цената на водата, коментира Веселина Кавръкова.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 21:26 | 04.09.22 г.
Специални проекти виж още

Коментари

1
rate up comment 0 rate down comment 0
tnm
преди 6 години
Ако може госпожа Попова да поясни къде точно има воден режим на територията на ПП Българка, че нещо не ми стана ясно. Щото аз не съм чувала такъв да има в Габрово или в Трявна.Виж, у Сиувиеву редовно им спират кранчето, ама ПП Българка няма нищо общо с градчето.П.П. Понеже не мина номера с мечите надлези през прохода Шипка, сега към залесяванията са се ориентирали. Браво!!!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още